Бихте ли се представили на нашите читатели? 

Д-р Никола Пировски, доктор по морфология и асистент в медицински факултет на Тракийски Университет в Стара Загора, ръководител на лабораториите по антропология, биомеханика и балсамиране. Любител съм на Китайските бойни изкуства и шах.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Медицинският факултет на Тракийски Университет се занимава с обучението на лекари, медицински сестри, кинезитерапевти, социални работници, акушерки и др. като всички студенти преминават през катедрата по анатомия. Целият университет е огромен с педагогически, аграрен, ветеринарно-медицински факултети и няколко колежа. Нашата катедра е фокусирана върху хистологични и клетъчни изследвания, като от скоро си партнира с Регионалният исторически музей в антропологични проучвания. От тази година използваме и 3д принтирани модели с насложена добавена реалност в преподаването на човешката анатомия. 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Родителите ми са фармацевт и стоматолог, това естествено ме предразположи да се насоча към медицината, а чудесните педагози в природо- математическата гимназия в Стара Загора успях да ме подготвят добре за университета. Още от втори курс се ангажирах допълнително в лабораториите и различни курсове, където разбрах че има много бели полета в научното знание и много работа в тази област. Проф. Николай Лазаров ме покани в неговата катедра и от тогава се занимавам с морфология. Човешкото тяло и човекът за мен си остава най- интересният обект за изучаване, а научният подход най-силният логичен инструмент с който разполага умът. От дете съм много любопитен и все още изпитвам ентусиазъм когато трябва да проверя някоя нова хипотеза за валидност, усещането е като да разопаковам нов подарък. Посещението на конференция пък е като да споделиш подаръка си с приятели, които също биха го харесали. Преподавателската дейност също е много удовлетворяваща защото е свързана с преборване на разбирания и предоставяне на нови идеи. Административната тежест е голяма, но все още успяваме да я носим. 

Имате ли одобрен научен проект в последната година, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Тази година приключих философският си докторат за морфологични промени на езика при акупунктура и се надявам той да спомогне не само за по-доброто разбиране на алтернативната медицина, но и за оформяне на обща теоретична основа за традиционната китайска медицина и западната медицина. Тестовете със здрави доброволци преминаха успешно и остава само да лекуваме. Друг проект е антропологичната оценка на човешките останки намерени при разкопките на 2-ро ОУ в Ст. Загора. Надявам се да помогнем на археолозите в техният анализ и така да разберем по-добре историята на града в който живее. Много интересен проект беше удобен тази година, насочен към биомеханичното сравнение на стъпките във Винг Тчун и българските народни хора в които също има закодиран боен смисъл. Това може да помогне на практикуващите народни танци да подобрят уменията си по самоотбрана, а на практикуващите Ушу – танцовите умения. Като цяло извличането на полза от комуникацията изток- запад е една от моите музи. Не на последно място, постоянно се стремим да подобряваме техниките за балсамация и мумифициране, които са нужни за практическите ни упражнения по дисекции. Само за 2022 г. имаме над 6 участия в конференции и публикации, което е много добър резултат на фона на социалните сътресения в страната и чужбина. Интернет страницата ни е с десетки хиляди посещения още през първата година от публикуването й, което е добра тенденция. 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последните ми публикации са на тема Спирална теория на човешкото тяло и тя би следвало да е морфологичният еквивалент на общата теория във физиката. Великият Гьоте е не само поет, а и естествоизпитател, който мечтаел за създаването на единно учение за формата, образуването и преобразуването на органичните тела и въвел термина „морфология“. СТЧТ е морфологична теория от тази гледна точка. Основният й акцент е анатомичен, като част от биологичната антропология. Има ли център тялото на човека, къде е той и как е конструиран? На този въпрос отговаря доклада ми, като се стреми да синхронизира най- доброто от системното мислене във физиката, анатомията и медицината. Основната цел е да се постави ясна логична основа за разпределението на останалите апарати и  системи в тялото.  По тази тема говорих за центъра на човешкото тяло на конференцията Език и Наука в Пловдив. 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Високите научните постижения са винаги много скъпи и то за цялото общество, но за сметка на това рентабилни. Самата несигурност на социалната среда предполага големи трудности и в развиването на научна дейност. Обнадеждаваща е перспективата за бъдещето на науката в България след преминаване на текущата световна криза, защото винаги сме имали изключително интелигентни и мотивирани учени. Българите в науката винаги са си завоювали водещи позиции, но слабата международна позиция на страната ги принуждава да работят в други сфери на влияние, какъвто е в момента примера с рейтинговата система на база на вносен импакт фактор. 

Как оценявате работата на екипа си?

Има още много какво да се работи по комуникацията и изграждането на екипна работа. Има и ентусиазъм има и инертност, но най- вече няма обща визия за бъдещето. Благодарен съм, че имаме свобода на работа, както и че се справихме с предизвикателство за дистанционно провеждане на част от дейностите, което беше труден тест за мениджмънта.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Кадровият дефицит е сериозен от една страна поради голямото търсене на лекари в клиниката, от друга страна, поради конкуренцията от чуждестранни университети и от организационните трудности и бавната реализация. Въпреки това за момента има млади хора които виждат перспектива и в нашата област. Това което ни помага е огромният обхват на професионалните интернет мрежи за научна работа, където можем да контактуваме с голям брой учени. 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В момента има тенденция за по-голяма централизация, това е добър вариант за провеждането на по- големи и значими проекти. Международното сътрудничество също би следвало да е по- активно, все пак сме в ХХІ век и разполагаме с невероятно бързи комуникации и транспорт. Най-важно е да се създаде правилната атмосфера на уважение в обществото към научната дейност и да се търси вариант за мотивиране на местните научни постижения. 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Научната работа понякога е напрегната и психо-физически изтощителна, а понякога е монотонна и се случва с бавни темпове. Нужно е човек да има дейности за разтоварване, за поддържане на тялото и социалните контакти. Имам собствена овощна градина и обичам да пътувам из България. Препоръчвам на всеки да се разходи както по планините, така и по Черноморието. Чета много художествена литература – главно фантастика. Най-много време отделям за тренировки по Ушу, но също така отговарям и за студентския клуб по стрелба с лък, който поддържаме в катедрата. Последните години се включих в политиката с цел да изразя активна гражданска позиция. 

Последен въпрос – за какво мечтаете?

В научен контекст – мечтая за все по-силна българска научна школа, която да е разпознаваема в много области и в много страни.

Интервюто взе: Йованче Алексовски, студент по медицина

Направи дарение на училище!