1. Бихте ли се представили? Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Казвам се Петър Ефтимов и съм преподавател по „Биология на развитието“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Това е най-краткото и все пак най-пълното представяне, което мога да измисля към момента. В това изречение са събрани 18 от най-интересните години от живота ми – надявам се най-любопитните моменти да предстоят.

2. С какво заглавие беше първата Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Първата ми публикация беше свързана с работата ми като ветеринарен лекар.  Заглавието, което избрах звучи по-скоро информативно, отколкото завладяващо: „Контрол на болката при спешни и критични пациенти“. Все още може да се намери онлайн, въпреки че протоколите описани в нея вече не са толкова актуални. Това продължава да е една от водещите области в медицината.

3. Искате да развивате изследванията си в направление астробиология? Какво ви привлече в тази област?

Винаги съм се интересувал от астрономия и съм се надявал да съвместя биологията с нея. Астробиологията търси отговор на поне два големи въпроса: как е възникнал живота и какви възможни типове живот може да има. Мисля че и двете теми са фундаментални и са повече от достатъчни за работа в рамките на няколко живота…

4. Какви са най-големите предизвикателства при изследването на потенциални животински форми в Космоса?

Едно от най-големите предизвикателства е мащабът на Вселената и ограничената ни способност да наблюдаваме дори и обектите в рамките на нашата Слънчева система. Друг проблем е дефиницията за живот, която в момента се базира само на познанията ни за нашата планета.

5. Какви методи и инструменти използвате за откриване и анализ на организми на Земята, които могат да дадат представа за живот в Космоса? И кои са най-често изследваните организми?

Основните методи в момента са свързани с установяване на екзопланети в зоната на обитаемост на звездата си с последващ спектрален анализ на атмосферите им за идентифициране на биомаркери. Основна цел на изследванията са микроорганизмите, поради голямата вероятност да срещнем именно тях. 

6. Какви са най-вероятните места в Слънчевата система или извън нея, където би могло да съществува живот?

Тук бих могъл да отговоря само от гледна точка на разпознаваемият към момента живот: от тази гледна точка най-перспективните кандидати са скалисти планети с размер близък до този на Земята и разположени в обитаемата зона на своите звезди. В рамките на нашата Слънчева система едни от най-перспективните места са тези, за които се подозира че има течна вода – големите спътници като Европа, Тритон, Титан, а защо не и Ганимед. Очакваме данните на марсохода Пърсевиърънс, които биха могли да потвърдят наличието на фосили на микроорганизми на Марс. Това може да се превърне в откритие, променящо рамката на възприятия в биологията…

7. Организмите в Слънчевата система и извън нея възможно ли е да приличат на извънземните от филмчетата?

Интересен въпрос! Бих го перифразирал така: могат ли да са извънземните организми да се впишат в рамките на антропоморфното клише, което е характерно за почти всички филми по темата? Мисля че не е изключено, но си представям първите извънземни, като микроскопични организми, с интригуващ метаболизъм и възможности за получаване и конверсия на енергия, каквито към момента не можем да си представим. 

8. Какви важни предизвикателства очакват изследователите в близките години?

Ако можех да предвидя не биха били предизвикателства! Едни от основните проблеми са свързани с интердисциплинарното развитие на медицината и биологията, които привличат и стават зависими от все повече специалисти, понякога от съвсем различно професионално направление. Разрешаването на етичните проблеми в сферата на биотехнологиите ще става все по-трудно, поради скоростта, с която се развива съвременната наука. Отглеждането на бебета ex utero, геномните модификации позволяващи адаптация към междупланетарни пътувания, новите начини за усвояване и възпроизводство на информация са само част от граничните зони на съвременната наука.

9. Как оценявате работата на екипа си?

Всяка такава оценка е субективна: за мен е от голямо значение да успеем в начинанието ни, а именно да направим астробиологията достъпна за студентите в България – това ще е една чудесна първа стъпка!

10. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За щастие, да и ще се радвам да успеем да им предложим това, от което имат най-силна нужда: условия да работят и да развиват научното си любопитство.

11. Според Вас трябва ли нещо да се промени коренно в България по отношение на науката?

Не се чувствам компетентен да правя обобщения по темата. Съществуващата система (не само в България, а и в световен мащаб) има твърде много слабости, някои от които могат да бъдат избегнати, ако си зададем въпроса: защо поисках да се занимавам с наука, когато бях дете (едва ли някой ще отговори „За да мога да отговоря на критериите за академичен растеж.“ или „за да могат статиите ми да бъдат цитирани определен брой пъти“, или „за да отчета определен проект“)? Моята мотивация винаги е била любопитството: защо увеличаваме продължителността си на живот, защо виждаме в определен честотен диапазон, как интерпретираме парадоксите? Опитвам се да си припомням това, всеки път, когато се отклоня по пътя на регламентираните достижения (неизбежен, но доста сив и скучен).

12. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате?

Има много неща, които ме вълнуват извън науката – би било досадно да ги изброявам, затова ще кажа без какво не мога да си представя да живея: хубава книга вечер и идеята, че някъде има море…

Взел интервюто: Йоанна Колесниченко

Направи дарение на училище!