Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Александър Ранев и съм гл. ас. в катедра „Социална педагогика и социално дело“ към Факултета по начална и предучилищна педагогика (ФНПП) на СУ „Св. Климент Охридски“. Водя дисциплини по Теория на възпитанието, Основи на педагогиката, Мениджмънт на класа, Работа с деца с проблемно поведение, както и практиката на студентите от специалност „Социална педагогика“. Освен като преподавател в СУ, работя и в „Набредлюдавано жилище „Заедно“ в с. Гурмазово с пълнолетни младежи и девойки напуснали домовете и институциите за деца, лишени от родителска грижа. Във времето съм работил и като възпитател в училището за деца с увен слух в гр. София и по проекти, свързани с работа с деца с поведенчески затруднения.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в СУ „Св. Климент Охридски“. Завърших факултета по „Педагогика” на СУ и малко след защитата на докторската си дисертация там спечелих асистентски конкурс в катедра „Социална педагогика и социално дело” във ФНПП. В специалността „Социална педагогика“ се подготвят бъдещите социални педагози, възпитатели, социални работници, педагогически съветници и като цяло специалистите, които подкрепят процеса на социализация и личностно развитие на деца и възрастни в риск от социално изключване. Наред с учителската и лекарската професия, това е изключително отговорна и смислена работа, която влияе както върху развитието на обществото като цяло, така и на отделния човек. Считам, че колегите от катедрата са специалисти на високо ниво и това се отразява на подготвеността на студентите. Продължавам да се уча от колегите си, за което съм им благодарен.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви мотивира да се занимавате с науката и кога се случи това?

Желанието ми да стана учител изникна още в юношеските ми години, но тогава реших, че това е моментно хрумване, на което не гледах много сериозно. Тази идея продължи да работи в мен, кандидатствах, приеха ме и във времето успях да я осъществя. В началните години считах, че практиката в нашата работа е най-важното нещо. Впоследствие се убедих, че научната работа, изследванията в областта на възпитанието, обучението и образованието, са от изключително голямо значение за развитието на педагогиката, а и на мен самия като специалист. Благодарен съм на преподавателите си и най-вече на научните ми ръководители проф. Албена Чавдарова и проф. Силвия Николаева, които ме подкрепяха и насочваха в моите първи стъпки в изследователската работа.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последният ми материал е студия, която предстои да бъде публикувана в годишника на Софийския университет, със заглавие: “Образователни и възпитателни практики в социална услуга наблюдавано жилище“. В материала си съм представил свое изследване върху практики и модели на образователна и възпитателна работа в наблюдаваните жилища у нас.

Наблюдаваните жилища са социална услуга насочена към млади хора, навършили пълнолетие и напуснали домове, центрове или други услуги за деца, лишени от родителска грижа. Работата в наблюдаваните жилища е насочена към подкрепа на младежите в прехода им от институционалната грижа към самостоятелния живот. Това е важен етап за тези млади хора, който ги подготвя за предизвикателствата на самостоятелния живот. Подкрепата може да бъде разграничена основно на психологическа, образователна, възпитателна, здравна, правна, но като цяло е насочена към изграждане на необходимите умения за самостоятелен живот. Изграждането на тези умения не е механичен процес и често е свързан с промяна на ценности, нагласи, очаквания, възгледи, знание и опит. Поради това и фокус на изследването са особеностите в образователния и възпитателен процес най-вече в Наблюдавано жилище „ЗАЕДНО”, в което работя вече осма година, както и други такива услуги в София и страната. Целта е не само да посоча какво се случва в наблюдаваните жилища, но и как и какви са основните фактори за ефективно осъществяване на възпитателни и образователни цели. Основните изводи са свързани с важността от прилагането както на системен, така и на индивидуален подход в работата с потребителите. Всеки от тях има свои специфични потребности, силни и слаби страни, физически и психически особености, житейски опит, с които работещите би трябвало да се съобразят. От друга страна е специалистът със своите индивидуални и професионални качества. Практиката ми е показала, че всеки случай е добре да се разглежда индивидуално, което прави социално-педагогическата работа интересна, разнообразна, изненадваща и провокираща. Третата страна са съпътстващите ресурси – финанси, материална база, контакти, партньорска мрежа, доброволци и други.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката винаги има бъдеще. Считам, че в природата на човек е да изследва, проучва, изучава света около себе си, а и самия себе си. Същото ми разбиране предполага и че в България науката има своето бъдеще, особено в областта на педагогиката. Така например, много интересни резултати очаквам да разбера от проекта на МОН за иновациите в образованието. Надявам се добрите образователни практики да намерят разпространение и приложение, за да има смисъл от тези иновации. Един от основните мотиви за занимания с научни изследвания е резултатите да имат конкретна приложимост или с други думи – човек е мотивиран повече, когато вижда плодовете от своя труд. Разпространена фраза, особено в приложни науки като педагогиката, е, че практиката няма нищо общо с теорията. Често го чувам и от студенти, и от учители. Считам, че подобни клишета често използват хора, които или не са запознати с теорията, или с практиката, или и с двете. Като представител и на науката, и на практиката се опитвам да променя тази нагласа у студентите. Опитвам се да събудя техния интерес и любознателност и като бъдещи учители, социални педагози, възпитатели, сами да изследват, да проучват, експериментират в своята работа, както и да се интересуват от различни проучвания в областта, т.е. постоянно да се стремят да съчетават науката с практиката. Подобна изследователска нагласа би трябвало да се формира още в ранна детска възраст, опирайки се на естествената любознателност у децата. За целта е добре от една страна учителите и цялата образователна система да осигуряват възможности за това, но и в същото време да бъде предоставяна на децата необходимата свобода да грешат, да успяват, да правят избор, да дават идеи и сами или с подкрепа да ги осъществяват. Това е един от пътищата за развитието на творческия потенциал, а оттам и за развитие на науката в различните ѝ области. Важни са не само доказателствата, но и откритията, хипотезите и не на последно място вдъхновението. В последно време в областта на педагогиката акцентът е върху качествените изследвания и по-малко върху количествените и намирам това за правилен път. Възможността за изследване на промяната на конкретна действителност, със средствата на науката, е предизвикателство, което си заслужава.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Убеден съм, че има, но условията за занимания с наука не са много привлекателни, за съжаление. Повечето способни млади хора предпочитат реализация в други области поради не особено добрите условия на работа и ниското заплащане. Голяма част от способните млади хора заминават в чужбина и за жалост нямам много аргументи, за да ги разубедя.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

На всеки човек бих казал да се занимава с това, което му е интересно и приема за свое призвание, включително и с наука. Ако човек превърне интересите и талантите си в професия, ще се чувства по-пълноценен и себеосъществяващ се. Колкото до заниманията конкретно с наука, считам, че това е интересна, обогатяваща, а често и творческа работа, която ми помага и в личностното развитие. Бих пожелал на всеки да прилага научен подход в живота си, независимо с какво се занимава.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Нагласите към науката, които се възпитават още в ранна детска възраст. В очите на много хора разбирането за научна работа се свързва със скучна, монотонна, ниско платена и най-вече безсмислена работа. Важно е това да се промени още в ранните детски години и човек да изгради в себе си като цяло научен подход към живота – собствения и около себе си. Другата страна са условията за занимания с наука – материални, финансови, административни, образователни и т.н.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Заниманията ми извън работата са изключително важни за мен. Като цяло обичам природата, изкуството, спорта и черпя вдъхновение от тях. Занимавам се с фотография, активности в планината, тенис на маса, чета, слушам музика, свиря и в своя група. Семейството, приятелите, близките ми също придават богатство в живота ми.

Смятате ли, че в съвременното училище е валиден принципа на Волфганг Ратке за усвояване на полезни знания?

Не само в съвременното училище, но това е универсален дидактически принцип за връзката между учебното съдържание и възможностите за неговото приложение и връзка с живота. Един основен механизъм за мотивация е ученикът да вижда смисъла и ползата от това, което учи.

Считате ли, че в сегашното училище се обръща сериозно внимание на естетическото възпитание?

Фразата „сегашно училище“ е малко неясна, тъй като училищната действителност е твърде разнообразна. Поради това и е трудно да дам категоричен отговор. Има много добри примери, но впечатленията ми клонят по-скоро към отрицателен отговор на този въпрос. Не само естетическото възпитание, но възпитанието в различните му проявления (нравствено, естетическо, здравно, сексуално, трудово, екологично и т.н.) сякаш остава на заден план в не малко училища и това е една от големите слабости на днешното образование. Що се отнася до естетическото възпитание един от основните недостатъци е липсата на пряко общуване на децата с природата, тъй като природата е основен източник и пример за красота, хармония, ред, чистота, пъстрота. Има и други слабости, но тази една от основните.

Мислите ли, че обучението по музика и изкуства в непрофесионалните училища е пренебрегнато и учениците са лишени от възможността за формиране на естетическо възприемане на света?

Считам, че заниманията със спорт, труд и различните форми на изкуства твърде слабо присъстват в училище. Дори и когато се осъществяват под някаква форма, то не е достатъчно занимателно и полезно. Важно е какво, как и колко често се прави. Съществува учудващо противоречие – децата обичат изкуството и спорта и в същото време часовете свързани с тях често са едни от най-скучните и безсмислени. Основна причина е, че липсва връзката и единението между мислите, чувствата и действието.

Съвременната педагогическа система дава ли свобода на учениците от гледна точка на развиване на творчески потенциал и личностни качества?

Трудно е да отговоря едностранчиво на този въпрос. Считам, че свободата е основен принцип в общуването, включително и това с учебно-възпитателни цели и намерения. Не е само въпрос на система, но и на междуличностни взаимоотношения, приети и прилагани ценности, поради което считам, че усещането за свобода в голяма степен се изгражда от учителя. Приемането, вслушването, съобразяването с чуждото мнение, възможността за избор и свързаните с него отговорности, свободата в споделяне на мнение и гледна точка, вземане на решение и т.н. – това са съществени похвати в работата на учителя при общуването му с учениците именно в посока развиване на потенциала и личността като цяло.

Съгласни ли сте с тезата на Й.Ф.Хербарт, че целта на обучението е „многостранният интерес“ като духовна дейност?

Добре е човек да има разнообразен поглед и познание върху света и самия себе си. Тесногръдието ограничава и прави човека посредствен.

Ако се съгласим с тезата на Й.Ф.Хербарт, че трябва да се преподават такива учебни предмети, които имат „педагогическа сила“ и събуждат интерес у учениците, то кои според Вас могат да са тези предмети в сегашното училище?

Всеки предмет. Зависи какво и как се преподава.

Кои са най-съществените пропуски в съвременното образование?

Това е дълга тема, но ако трябва да отговоря с една дума – възпитанието.

Интервюто взе: Стефани Стефанова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!