Направи дарение на училище!
Бихте ли се представили на нашите читатели?
Здравейте, казвам се Александър Ранев и съм гл. ас. в катедра „Социална педагогика и социално дело“ към Факултета по начална и предучилищна педагогика (ФНПП) на СУ „Св. Климент Охридски“. Водя дисциплини по Теория на възпитанието, Основи на педагогиката, Мениджмънт на класа, Работа с деца с проблемно поведение, както и практиката на студентите от специалност „Социална педагогика“. Освен като преподавател в СУ, работя и в „Набредлюдавано жилище „Заедно“ в с. Гурмазово с пълнолетни младежи и девойки напуснали домовете и институциите за деца, лишени от родителска грижа. Във времето съм работил и като възпитател в училището за деца с увен слух в гр. София и по проекти, свързани с работа с деца с поведенчески затруднения.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Работя в СУ „Св. Климент Охридски“. Завърших факултета по „Педагогика” на СУ и малко след защитата на докторската си дисертация там спечелих асистентски конкурс в катедра „Социална педагогика и социално дело” във ФНПП. В специалността „Социална педагогика“ се подготвят бъдещите социални педагози, възпитатели, социални работници, педагогически съветници и като цяло специалистите, които подкрепят процеса на социализация и личностно развитие на деца и възрастни в риск от социално изключване. Наред с учителската и лекарската професия, това е изключително отговорна и смислена работа, която влияе както върху развитието на обществото като цяло, така и на отделния човек. Считам, че колегите от катедрата са специалисти на високо ниво и това се отразява на подготвеността на студентите. Продължавам да се уча от колегите си, за което съм им благодарен.
Кое Ви мотивира да се занимавате с науката и кога се случи това?
Желанието ми да стана учител изникна още в юношеските ми години, но тогава реших, че това е моментно хрумване, на което не гледах много сериозно. Тази идея продължи да работи в мен, кандидатствах, приеха ме и във времето успях да я осъществя. В началните години считах, че практиката в нашата работа е най-важното нещо. Впоследствие се убедих, че научната работа…
Цялата статия е публикувана в брой 112 на сп. Българска наука: тук!
Абонирайте се за списанието тук!