Търсене
Close this search box.

Индонезийци горят мангрови дървета, за да си изкарват прехраната

 

Индонезия има повече мангрови дървета от която и да е друга страна, но загрижеността по опазването им нараства с нарастващите опасни темпове на изсичане, които превръщат дърветата във въглища и се изнасят за места като Европа, Китай и Япония. Хората, препитаващи се с това, знаят, че дърветата са важни за околната среда и биха искали да се откажат, но не виждат друг начин да оцелеят.  

В дървена колиба, близо до къщата си на остров Борнео, Nurhadi поддържа две пещи, запалени през цялата година. 68-годишният мъж осигурява работа на най-малко десетина души. Четирима мъже секат мангрови  дървета, докато друг ги горят в пещ, направена от пръст и камъни. Веднъж изгорени, дървата се охлаждат и пакетират, готови за продажба. 

Мангровото дърво е много твърдо и плътно, но не много издръжливо, което го прави идеално за производство на дървени въглища и особено добро за барбекюта. Но това е ресурсоемък процес с малка възвращаемост. Шестнадесет тона суровина произвеждат само три тона дървени въглища.
„Ако произведа по-малко от три тона, ще съм на загуба“, казва Nurhadi. След като си приспадне направените разходите, той изчислява, че печалбата му е  около $1250 (£1000) на година.  

Не е доходоносно изсичането на мангрови гори. Никой не е забогатял от пещите за дървени въглища. Правим това, за да имаме храна в чинията си“, обяснява той.  

Разговор, който веднъж е провел с държавен служител, обобщава  неговата безизходица: „Той ме попита: „Готов ли си да напуснеш бизнеса с дървени въглища?“ Отговорих: „Ако можете да ми осигурите земеделска земя или друга възможност, бих напуснал още утре.“  

Почти половината от 9000 души в селото на Nurhadi, Batu Ampar, разчитат за прехраната си на мангровите въглища, традиция, датираща от 40-те години на миналия век. Някои семейства като това на Nurhadi се занимават с това от поколения – баща му и дядо му са притежавали същите пещи, така че той казва, че това е единствената работа, която познава.  

 

 

Индонезия е дом на 20% от мангровите гори в света, а районът на Nurhadi, регентството Kuba Raya има най-голямата мангрова гора в западната част на индонезийското Борнео.
Но броят на пещите се увеличава – през 2000 г. те са били 90, но днес има поне 490 – и това ускорява обезлесяването.  

Arsyad Al Amin, който участва в местен изследователски проект,  прогнозира, че мангровата гора в Batu Ampar ще просъществува само още 74 години, ако изсичането продължи със същите темпове.
Всичи дървета ще изчезнат през 2096 г.“, казва изследователят от Земеделския институт в Bogor. 

Гъстите горски райони с мангрови корони са намалели толкова много, че сега от самолетите над главите ни може да се видят голи петна.  

Ако не положим усилия за ускоряване на възстановяването им, това е опасно. Отчаяно се нуждаем от намеса.“, предупреждава той.  

Мангровите гори:  

  • Се справят с изменението на климата, като намаляват въглеродния диоксид в атмосферата – някои мангрови гори правят това до 10 пъти по-ефективно от горите на сушата.  
  • Защитават хората от крайбрежна ерозия, бурни вълни и цунамита. 
  • Служат като развъдници за тропически риби.  
  • Предпазват кораловите рифове от бури и горещи вълни. 
  • Подпомагат икономиките на много развиващи се страни.  

Навътре в гората, на час северно от село Batu Ampar с лодка, десетки мангрови дървета са изсечени. Хората, живеещи покрай реката, вдишват въздух, примесен с дима, идващ от редици пещи.
Има райони в гората, където дърводобивът е законен, но с нарастването на броя на пещите става все по-трудно да се набавят суровини и дървосекачите се впускат по-навътре в защитените зони.  

Сред звуците на маймунско бърборене и птичи песни се отличава безпогрешният звук на моторен трион, който набира обороти. Разговаряме с някои мъже, които отсичат средно голямо мангрово дърво. „Не бихме отсекли големите дървета“, казва един дървосекач, който отказва да разкрие името си, защото работи в защитена зона. Носи минимална предпазна екипировка. „Един  дървосекач загина, премазан от дърво при отсичането му“, казва той. „Това е високорискова работа, но децата ми трябва да ядат“. 

Местните власти твърдят, че мерките срещу незаконната сеч са трудни за налагане. Местната агенция по околната среда и горите твърди, че е трудно да се  наложат разпоредбите за незаконната сеч.  

Има твърде много домашни пещи и голям брой местни жители, участващи в тази дейност“, казва говорителят Adi Yani. Той също така смята, че ако наложат стриктно правилата, „това има потенциал да предизвика социални вълнения“.  

„Репресивно прилагане на закона“ беше извършено преди няколко години срещу дървосекачи и собственици на пещи в село Batu Ampar, споделя представител на местното правителство Herbimo Utoyo. Но, добавя той,  „никога не сме стигали до съд, защото случаите се разглеждат като традиция, култура“.  

 

 

Също така добавя, че правителството е предложило да обучи хората как да събират мед от гората и да произвеждат палмова захар, за да се опита да ги отдалечи от индустрията за дървени въглища, но признава: „Все още не е успешно. Трудно е да се счупи нещо, което е правено от поколение на поколение.“  

Но един човек, който е успял да напусне бизнеса с дървени въглища, твърди, че правителството трябва да положи повече усилия. „Имаме  чувството, че сме останали сами, без подкрепата на правителството. Ако са имали програми, може би са разговаряли само с главата на селото. Никой не дойде при нас“, казва 39-годишният Suheri.
Преди десет години той е управлявал две пещи, но решил да спре, след като пожар в торфище обвило селото му в дим. „Помислих си, че ако пожарът се случи в нашата мангрова гора, ще бъдем опустошени“, обяснява той.  

Преди пандемията той се опитал да отглежда кални раци в мангрови аквакултури, но начинанието се провало. „Претърпях огромна загуба и заради това съм задлъжнял“, казва той. Сега, вместо това, той събира мед от горските пчели.  

Suheri използва лодката си, за да се движи по речните корита и може да прекара часове в търсене на кошери, които са готови за събиране. Когато забележи такъв, той си слага домашно изработена шапка с воал, качва се на дървото и използва дим от изгорени листа от „nipah“, за да отвлече вниманието на пчелите. „Има много рискове при събирането на мед – кал, диви животни, змии и крокодили. Най-малкият риск е да бъдеш ужилен от пчелите“, споделя той с лек смях.
Suheri твърди, че е решен да не се връща към производството на дървени въглища.

Ако има късмет, Suheri може да събере до пет бутилки мед на ден, като една бутилка суров див горски мед се продава за 10 долара (8 паунда). Цената е много добра, но той заявява, че не може да разчита само на меда за прехраната си, защото „сезонът на прибиране на реколтата е несигурен„.  

Когато не е в гората, за да търси мед, Suheri отглежда риба „croaker“, но яйцата са скъпи и има голяма вероятност да умрат.
Въпреки че не е лесно, той казва, че е решен да намери нещо различно от пещите, за да печели пари, с надеждата, че ще вдъхнови другите в неговото село да спрат да изсичат мангрови дървета, за да правят дървени въглища.  

Трябва да се справя по-добре… Ако искам хората да се променят, трябва да успея!“ — възкликва той. 

 

Превод: Сениха Масуркова

Източник: https://www.bbc.com/news/world-asia-66393515

Моля, не пропускайте това (1 минута четене)

БГ Наука моли за вашата подкрепа. Ние сме организация с нестопанска цел и се борим за каузата да направим науката по-близка до хората, като създаваме статии, видеа, аудио материали и други видове полезно и лесно разбираемо съдържание, безплатно в интернет.

Нямаме реклами в сайта и може да се чете приятно и лесно. Това пространство е ваше. 

Не бъдете от тези 99%, които подминават това съобщение. Бъдете от хората, които искат промяна.

Направете услуга на себе си и подкрепете БГ Наука, като се абонирате за 9 лв. на месец за сп. „Българска наука“

Ако можете да си позволите по-голяма сума може да направите Еднократен/Вечен абонамент за БГ Наука или да направите дарение към “Сдружение Форум наука” за повече безплатно полезно научно съдържание на български език. Повече тук >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.