1790—1792 г.
Англичаните воюват с Майсур — еднородна в национално отношение държава, населена от канари, един от най-старите и най-развити в културно отношение народи на Индия — управлявана от султан Типу. Съюзник на англичаните са Хайдарабад (васално княжество) и някои независими князе, обезпокоени от нарастващата мощ на Типу. Типу приема наложените му мирни условия. Източноиндийската компания и нейните съюзници завземат половината от територията на Майсур, който е принуден да заплати и репарации, но запазва независимостта си.

1796 г.
Англичаните отнемат Цейлон от холандците.

1799 г.
Завладяна е държавата Майсур. Част от територията й е присъединена към Хайдарабад, а от останалата е създадено васално княжество.

1801 г.
Източноиндийската компания анексира половината от територията на Ауд, най-голямата васална държава в Северна Индия, която има дългове към компанията.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1803—1805 г.
Война между Източноиндийската компания и княжествата. Мирен договор с князете на Гвалиор и Нагпур (1803 г.). Англичаните завземат всички владения на Гвалиор в Северна Индия (Делхи и Агра), част от Ориса (спадаща към Нагпур) и други земи. Князът на Индор, който оказва най-продължителна съпротива, е принуден да се признае за васал на компанията (1805 г.). Князете в Южна и Средна Индия, въпреки номиналната си независимост, все по-често попадат под фактическа зависимост от англичаните. Източноиндийската компания налага най-различни условия на протекторат (принудителен английски арбитраж по вътрешни проблеми, плащане на данъци, издържане на английските войски и т. н.). Без да притежава формално върховната власт компанията всъщност господствува в Индия.

1813 г.
Английският парламент отнема монопола на Източноиндийската компания в търговията с Индия. Английските фабриканти и търговци получават право пряко да изнасят стоки за Индия, която става достъпна за „свободна търговия“. Източноиндийската компания съхранява търговските си институции, административния си апарат в Индия до 1833 г., както и монопола на търговията с Китай.

1814—1816 г.
Англичаните воюват с Непал. С наложения договор компанията получава спорната ивица в подножието на Хималаите и възможността да оказва влияние върху външната политика. Непал запазва само вътрешна самостоятелност.

1818 г.
Поредна война на компанията с княжествата. Победен е Раджи Рао, свалени са князете на Гавалиор и Нагпур, които са заместени от доверени хора на компанията. Князете на Марат попадат в зависимост или от компанията, или от други индийски князе, към които са присъединени техните земи.

1823 г.
Саид Ахмед, мюсюлманин, обикновен войник, тръгва заедно с няколкохилядна тълпа от вярващи от Патна към Ситана (на североизточната граница). Ахмед се считал за месия, пратеник на Аллаха. Сектата има собствени организационни предписания. Членовете й преминават военно обучение, имат свои съдилища, нямат право да се явяват в английските съдилища дори като свидетели. След смъртта на Ахмед членовете на сектата, т. нар. вахабити, не преустановяват дейността си.

1831 г.
Въстание на вахабитите в три окръга, намиращи се в непосредствено съседство с Калкута. Прокламация за сваляне на английската власт и установяване на „справедлива държава“. В марша към Калкута въстаниците се разправят с чиновниците на компанията, земевладелците, моллите и брамините. След няколко победи частите на вахабитите са разгромени от батальоните на Източноиндийската компания. Вахабитите започват партизанска борба.

1832—1857 г.
Английските манифактури увеличават 12 пъти износа си за Индия.

1833 г.
Парламентарен закон за ликвидиране на Източноиндийската компания като търговска организация и лишаването й от монопола върху търговията с Китай. (Съществуването на компанията е продължено до 1853 г.).

1835 г.
В Индия се осъществява образователна реформа, проведена от Томас Мъколи. По думите на Мъколи тя „трябва да създаде слой, който би бил посредник между англичаните и милионите индуси, намиращи се под тяхна власт — индуски слой по кръв и цвят на кожата, но английски по предпочитания, морал и начин на мислене“.

1839 г.
Умира Ранджит Сингх. Той провежда политика за независимост на Пенджаб. Желаейки да отслабят Пенджаб и Афганистан, англичаните предизвикват конфликт между двете държави.

1840 г.
Английското владичество се разпростира и върху десния бряг на Инд, върху Пешавар, Кабул, Газни, Кандахар.

1841 г.
Появява се религиозно-реформаторско и миролюбиво движение, което не се отказва от освободителната борба. То се ръководи от основателя на сектата, т. нар. намдари Рам Сингх. Колониалната зависимост на Пенджаб принуждава намдарите да предприемат борба с английските власти.

1843 г.
Компанията завладява и присъединява към своята територия страната Синд, край долината на Инд.

1845—1846 г.
Война със сикхите (край Горен Инд). Победа на англичаните над Собраон (10. II. 1846 г.). Пенджаб става васално княжество на Източноиндийската компания и част от територията му е присъединена към владенията й.

1846 г.
Второ въстание на вахабитите: в Бенгалия, което завършва с неуспех Въпреки поражението те запазват тайната си организационна мрежа в Северна Индия.

1848—1849 г.
Втора война на англичаните със сикхите, които не се примиряват с изгубването на независимостта си и започват ново въстание. След разгрома на въстаниците завършва завладяването на Индия.

1852 г.
Втора война на Източноиндийската компания в Бирма. Кралство Пегу и долината на р. Иравади са анексирани към територията на компанията.

1853 г.
Хайдарабадското княжество не е в състояние да изплати дълговете си и предоставя на англичаните за „временно ползуване“ провинция Берар, която представлява 1/3 от територията на Хайдарабад.

1854 г.
Край Калкута е построена първата фабрика за юта. Влиза в действие първият телеграф от Калкута до Агра.

1855 г.
Открита е първата жп линия.

1856 г.
В Бомбай започва да работи първата фабрика за памук. Източноиндийската компания изцяло анексира богатото Кралство Ауд.

1857 г.
Основани са университети в Калкута, Бомбай и Мадрас. Лекциите се водят на английски език и се подготвят адвокати, чиновници и лекари.

1857—1858 г.
Голямо въстание на сипаите. Повод за избухването му е използването на нови куршуми, които се смазват с волска лой и свинска мазнина, а това противоречи с религията на сипаите-индуси и сипаите-мюсюлмани. Превзет е Делхи, където е създаден политически и войскови център. Въстанието е жестоко потушено от англичаните.

1858 г.
Закон на английския парламент за по-сьвършенна администрация в Индия. След ликвидиране на Източноиндийската компания, страната преминава под английска държавна власт.

1859 г.
За да намали недоволството сред селяните англо-индийското правителство въвежда правото на постоянна аренда, което е задължително в Бенгалия, Бихара и Ориса и в някои други райони.
Земевладелците нямат право да повишават наема и да гонят селяните от земята.

1861 г.
Масов глад в Хиндустан. Умират около 1 млн. души. През следващите години гладът повторно обхваща Мадрас (1865) и Ориса (1866 г.).

1872—1882 г.
В различни части на страната възникват народни движения, насочени срещу англичаните и феодалите.

1873 г.
Англичаните убиват Хони Бхагоджа Кенгли, изтъкнат народен ръководител, който се бори против експлоатацията на селяните.

1875 г.
Нови селски бунтове в Махаращра, насочени срещу лихварите (борба срещу залагането на земята за дългове). Основано е висше учебно заведение в гр. Алигарху, което е достъпно само за аристократичната мюсюлманска младеж.

1876—1878 г.
В Индия върлува глад — най-страшният откакто е установена в страната английска власт. Умират около 2,5 млн. души.

1876—1880 г.-
Вицекралят Литън потушава с безпощадни средства народните въстания. Той издава остри разпоредби срещу местния печат — свободомислието и национализма се считат за бунт.

1877-г.
Индия става империя. Кралица Виктория приема титлата императрица на Индия. Първа стачка на работниците в текстилните фабрики на гр. Нагпур.

1878—1880 г.
Англо-афганистанска война. Афганистан става зависима страна. Границата между Афганистан и Русия е призната от англичаните, за граница на индийските им владения.

1879 г.
В Махаращра избухва въстание на маратските селяни, предвождани от Васудев Балвант Пхадки. Техните искания са: промяна на политиката, подкрепа за развитието на местната промишленост и търговия, организиране на обществената дейност, намаляване на данъците. Селяните нападат именията на земевладелците, унищожават данъчните списъци. В края на годината англичаните успяват да разгромят въстаническите сили. Издадена е разпоредба, която забранява притежаването на огнестрелно оръжие (лишени са от оръжие и жителите на селата, макар че то им е нужно, за да се защитават от дивите зверове).

1879—1880 г.
Селско въстание в Рампур, насочено против местния феодал, който получил под наем събирането на данъци в своя окръг. Англичаните претърпяват големи загуби. Въстанието е смазано жестоко.

1880—1884 г.
Вицекралят на Индия прави отстъпки в полза на земевладелците и младата индийска буржоазия. Премахнат е законът за печата от 1878 г., въведено е местно самоуправление и в селските окръзи.

1881 г.
Първи трудов закон, който забранява в големите фабрики да работят деца.

1881—1882 т.
Въстанически движения (срещу високите лихви и данъци) в Бихар, Раджпутан, Малабарекото крайбрежие.

1882 г.
Начало на английската политика за разпалване на религиозни конфликти между индуси и мюсюлмани.

1882—1890 г.
Стачки на промишлени работници, на носачи и метачи на улиците в Бомбай, на файтонджиите в Калкута. Тези стачки имат локален характер и издигат основни икономически искания.

1885 г.
Англичаните изпреварват французите и завладяват Горна Бирма, Тържествен конгрес на основаната в 1855 г. партия — Индийски национален конгрес, която изразява становището на националната буржоазия против колониалния режим. Взето е решение за ежегодни сесии на Конгреса в различни градове на Индия (до 1905 г. партията води пропагандна дейност и изпраща петиции в английския парламент).

1886 г.
Създадена е Мюсюлманска просветна конфедерация, като организация, която се противопоставя на Конгреса (противопоставяне на мюсюлмани срещу индуси, за да се пречи на националното движение) .

1890 г.
Тържествено събрание на първия профсъюз на текстилците, организирано в Бомбай по инициатива на М. Лохандей (той издава вестник „Приятел на бедните“).

1891 г.
Работниците извоюват задължителен почивен ден и закон, който забранява на децата до 9-годишна възраст да работят. Законът се прилага само във фабрики с повече от 50 работници.

1896—1897 г.
Селяните от няколко района на Бомбай обявяват бойкот на англичаните —те отказват да плащат поземлен данък.

1905 г.
Закон за разделяне на Бенгалия на две да отслабят национално-освободителното движение на бенгалците и да инспирират религиозни разпри. По предложение на Националния конгрес Индия обявява национален траур във връзка с подялбата на Бенгалия.

1905—1908 г.
Нарастват силите на революционното движение.

1906 г.
Конституционна конференция на Мюсюлманската лига в гр. Дака. В тази организация членува поземлената аристокрация.
Създаден е Големият съюз на индуаите. Партията Индийски национален конгрес провежда конгрес в Калкута, на който се издигат искания за самоуправление и национална независимост.

1907 г.
Масови селски демонстрации в Източна Бенгалия срещу лихварите. Англичаните се опитват да пренасочат тази борба в религиозни сблъсъци между мюсюлмани и индуси. Голяма стачка на работниците от пощите и телеграфа в Индия. Разцепление в Националния конгрес. С помощта на английската полиция „умерените“ изхвърлят от заседателната зала своите противници — „крайните“, предвождани от Тилак. („Умерените“ настояват за преустановяване на антиправителствената кампания и за сътрудничество с правителството, осъждат борбата, която водят „крайните“). Опозицията („крайните“) създава националистическа партия начело с Тилак. Тилак е арестуван (1908 г.) и осъден на 6 години каторга на Андаманските острови.

1908 г.
Присъдата на Тилак предизвиква масови, протестни демонстрации в Бомбай. Обща политическа стачка (23 — 29. VII). Кръвопролитни сблъсъци с полицията и войската. Стачката е подкрепена от работниците на съседен Нагпур и няколко други града.

1909 г.
Закон на английския парламент – „акт за индийските законодателни съвети“. Увеличен е броят на избираемите членове в Общойндийския законодателен съвет: от 1/3 до 1/2. Провинциалните законодателни съвети вече разполагат с повече избираеми членове.

1911 г.
Кралска декларация за обединяване на Западна и Източна Бенгалия. Ликвидиран е източникът на Огромното недоволство в страната.

1915 г.
Закон „За защита на Индия“. Неограничени Пълномощия на властите в борбата им с национално-освободителното движение. Хиляди хора са хвърлени в затворите, или пък са заточени на Андлмайските острови.

1916 г.
Бунт на бригадата индуски войски в Сингапур.

1916—1917 г.
Две големи икономически стачки в Бомбай.

1917 г.
По време на Първата световна война Англичаните вербуват около 1,5 млн. души за помощните служби и за армията. Те участват в боевете по далечните отвъдморски фронтове. По време на войната един от ръководителите на партията Индийския национален конгрес е Мохандас Ганди (наречен Махатма — „велика душа“). Той предприема мирна борба за освобождение на своята страна. В хода на военните действия призовава за лоялност към Великобритания. След края на войната, когато британските власти не предприемат нищо, за да подобрят положението на индийския народ, и след кървавата разправа с манифестантите в Амритсар но положение Ганди се обръща към сънародниците си да „спрат сътрудничеството“, апелира към „гражданско неподчинение“ и към обща стачка.