Направи дарение на училище!

Има няколко животни, които могат да оцелеят, ако бъдат изядени, и това умение може да им помогне да се разпространят и да колонизират нови региони.

Вероятно е било пътешествието на живота. През 2012 година биолози на експедиция в Източен Тимор, Югоизточна Азия, забелязали браминска сляпа змия (браминска червейница) да се измъква от съвсем неочаквано място: задната част на азиатска крастава жаба.

Mark O’Shea от Университета в Уолверхемптън, Великобритания, и колегите му, станали свидетели на необичайното събитие по случайност, след като открили двойката под един камък. Това е първото описание на плячка, която е оцеляла храносмилането на жаба – при това животно, голямо колкото сляпа змия, да излиза от храносмилателния тракт жива.

„Доста е изненадващо, че гръбначно животно, което има бели дробове, е могло да оцелее“, казва O’Shea.

Ларви и малки морски безгръбначни могат да преминат през някои хищници невредими. Но по-голямата плячка е по-вероятно да бъде сдъвкана до смърт, след като попадне между челюстите на животното. Дори и някак да избегнат тази съдба, пътуването надолу в гърлото на хищника ще бъде затруднено.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Има и по-големи проблеми. Повечето животни, които станат нечия плячка, не биха могли да оцелеят излагането на жестоките стомашни киселини, които разлагат тъканта в стомаха на хищника. Да се справят с липсата на достъпен кислород дълбоко в храносмилателната система е друго предизвикателство.

За плячка, погълната от жаба или от птица, обаче, шансовете за оцеляване може да са малко по-високи. Тези животни обикновено избутват плячката до дъното на гърлото си, преди да я глътнат, което може да повиши вероятността за безопасно преминаване през храносмилателната система.

Това почти със сигурност помага да се разбере как невероятно токсичното земноводно – тритонът с груба кожа – може да оцелее, след като бъде погълнато от жаба. Веднъж щом влезе в стомаха на жабата, токсините на тритона убиват жабата преди храносмилателните ѝ сокове да започнат да действат. Тогава тритонът просто трябва да пропълзи обратно по гърлото на мъртвата жаба и навън през устата ѝ.

Но браминската сляпа змия не е убила гостоприемника си и е поела по доста по-дълъг път през червата, за да излезе от жабата.

Змията вероятно е по-добре екипирана за това пътуване от повечето видове. С дълго, тънко тяло, само няколко милиметра широко, тя без усилие преминава през мънички дупки и процепи в природата. Да премине през тесните ограничения на храносмилателния тракт на жабата не би трябвало да е голямо предизвикателство.

O’Shea мисли, че змията е пропълзяла през червата на жабата, вместо просто да бъде пренесена от мускулните съкращения, които предвижват храната.

Един фактор, който може да е направил това пътуване по-лесно, са по-ранните хранителни навици на жабата. Може да не е яла много часове преди да е погълнала змията, което означава, че пътят през червата ѝ е бил празен. Ако е така, пътуването би било бързо и това би намалило излагането на змията на храносмилателните киселини.

Но кожата ѝ вероятно в действителност е това, което е спасило живота ѝ. Плътните, припокриващи се люспи, които помагат на сляпата змия да се движи на земята, вероятно биха блокирали стомашните сокове, което би ги спряло да достигнат деликатните тъкани и органи. Люспите на други змии се разделят леко докато змията се движи и затова не биха имали същия защитен ефект.

Почти със сигурност най-големият проблем, с който трябвало да се справи сляпата змия, е било продължителното време без кислород. Като подземен обитател и заради малкия си размер, тя има нужда от по-малко въздух, за да оцелее, за разлика от много други животни. „Теоретично времето, което ѝ отнема да излезе през червата, определя дали ще живее или ще умре“, казва O’Shea.

Изследователите не знаят колко време е отнело на змията да премине през червата на жабата. И въпреки че я наблюдавали как изпълзява жива, тя умряла няколко часа по-късно.

Не било направено посмъртно проучване, но изследователите мислят, че змията вероятно умряла заради усложнения от липсата на кислород. „Не можехме да се сетим за нищо друго, което да я е убило“, казва O’Shea.

Охлювите може би са по-добри пътешественици през червата от слепите змии, тъй като те могат да оцелеят и на по-малко кислород.

В експеримент, публикуван през 2011 година, Shinichiro Wada от Университет Тохоко, Япония, и колегите му, хранели японската белоока птица (Zosterops japonicus) с дребни земни охлюви (Tornatellides boeningi), за да видят дали могат да преминат през храносмилателната ѝ система непокътнати. Около 15% преживели пътуването, което отнело между 20 и 120 минути, и това за пръв път доказало, че земните охлюви могат да оцелеят храносмилането. „Охлювите могат да издържат кратко време в храносмилателната система, без да бъдат напълно изложени на стомашните сокове“, казва Wada.

Издръжливостта на охлювите вероятно е заради черупките им, които им осигуряват естествена броня. Но Wada и колегите му открили, че размерът също е ключов за оцеляването. Черупките на видовете, които изследвали, грубо 2,5 мм широки, били извлечени от изпражненията на птиците непокътнати, докато тези на по-големите видове обикновено били счупени на парчета. Те мислят също, че охлювите може да произвеждат слуз като допълнителна защита от киселинната среда, но тази представа трябва те първа да бъде тествана.

По-големи охлюви понякога също оцеляват поглъщането. Jasna Simonova от Университета „Чарлз“ в Прага, Чехия, открила, че земните охлюви с черупки до 17 мм в диаметър понякога излизат живи от различни видове птици. Тези по-големи черупки не били засегнати от храносмилането.

Друг неочакван пътешественик е вид червей нематод, наречен Caenorhabditis elegans. Hinrich Schulenburg от Киелския университет, Германия, и екипът му, открили нематоди във вътрешностите на голи охлюви, събрани от Северна Германия. По-късно те били изненадани да открият в изпражненията на голите охлюви, че червеите са живи.

„Те изглежда са били погълнати, което е необичайно, защото голите охлюви имат орган мелничка, която би трябвало да ги унищожи“, казва Schulenburg. „Не знаем също как са оцелели през киселинните условия.“ Други видове нематоди са били откривани в голи охлюви и земни червеи, но те са паразитни и обикновено влизат през дупчици във вътрешностите.

Екипът бил изненадан да открие, че не само младите нематоди оцелели пътуването: възрастните също оцелели. Ларвите имат твърд външен слой, който да ги предпазва по време на развитието им, затова обикновено са способни да издържат на по-тежки условия, отколкото напълно развитите възрастни. „Все още е голяма главоблъсканица“, казва Schulenburg. Нематодите изглежда преживяват това пътуване често, въпреки че никога не са оставали в голия червей за повече от ден.

Пътуването във вътрешностите се среща често на земята, но изглежда е по-често срещано в морските среди. Casper van Leeuwen от Утрехтския университет в Холандия и негови колеги открили, че някои възрастни морски охлюви били все още живи, след като преминали през зеленоглава патица. Женските остракоди могат също да оцелеят в червата на лъчеперки, докато миди могат да преминават през често срещаните в морето анемони и да избегнат да бъдат разградени в стомаха, ако черупките им са добре затворени.

Van Leeuwen и екипът му мислят, че благоприятните условия на живота във водни среди може да помага на безгръбначните животни да оцелеят във влажния вътрешен свят на червата. Оцеляването може също да е подпомогнато от храносмилателни системи, които предпочитат приема на голямо количество плячка за сметка на качеството, като тези на някои птици. Храната преминава през тези животни по-бързо и част от нея може да излезе необработена.

Тъй като пътуванията през храносмилателната система изглежда са сравнително често срещани, възможно е да са оставили отпечатъка си върху някои животински популации. Те могат да са важна форма на транспорт за по-малко подвижните видове, което им позволява да колонизират далечни места.

Това изглежда е случаят с охлювите, които Wada и екипът му наблюдавали. Те били събрани от Хахажима, един от островите Огасавара в Япония. Техният метод за разпространение по заобикалящите острови изглежда има криле.

А доказателствата за трансфер на гени между географски далечно разположени популации на охлюви могат също да бъдат обяснени с преноса в червата. Екипът на Wada открил, че зони с висока гъстота на японски белооки птици – видът, в който охлювите можели да оцелеят – също съдържали повече генетично разнообразни охлюви.

„Тези резултати силно подсказват, че земните охлюви могат да бъдат разпръснати от хищните птици“, казва Wada. Нещо повече, те станали свидетели на това как един охлюв снася, след като излиза от задния край на птицата, което означава, че мигрирането само на един охлюв е достатъчно, за да започне нова популация.

Schulenburg подозира, че червеите нематоди може също да се возят във вътрешностите на голите охлюви. За тях вече се знае, че се придържат към краката на мокриците, за да се предвижват от едно място на друго. Друга вероятност е самите вътрешности на голите охлюви да са приятни за червеите: те може би използват бактериите в червата като източник на храна. „Възможно е също да изчакват, докато голият охлюв умре, за да се нахранят с бактериите, които живеят върху трупа“, казва Schulenburg.

Един от първите случаи, в които животно използва вътрешен транспорт, бил документиран през 2014 година от Jan-Jakob Laux от Хамбургския университет, Германия, и екипа му. Те подозират, че яйцата на морските листояди (Macroplea mutica) биват разпръсквани от зеленоглавите патици, тъй като те също могат да излязат невредими от храносмилателната им система. Широкото разпространение на насекомите в Палеарктика отдавна е мистерия, тъй като те не са много подвижни.

В случая със сляпата змия, обаче, пътуването ѝ вероятно е било инцидентно. Според O’Shea жабата я е объркала със земен червей, който е обичайната ѝ плячка. „Сигурен съм, че жабата не е знаела, че поглъща гръбначно животно“, казва той. „Помислила си е, че поглъща лъскав червей.“

Познати са други видове жаби, които ловуват слепи змии, но те никога не успяват да избягат, веднъж щом са изядени. Обаче слепите змии могат да използват червата на друго животно като транспорт: совата.

Има няколко съобщения за змии, които са се появявали в гнезда на сови. Как стигат там не е ясно. Някои изследователи предполагат, че се катерят по дърветата, за да се хранят с безгръбначни животни, които живеят в детрита на гнездата. Според друга теория, совите ги носят до гнездата си като храна за малките им.

Въпреки че O’Shea не се съмнява в способностите им за катерене, слепите змии първо трябва да локализират гнездото или да завършат там случайно. Совата би била затруднена да нахрани малките си със сляпа змия: змиите се свиват на възел, когато бъдат докоснати и вероятно биха се нагърчили дълбоко в гнездото, когато бъдат пуснати.

„Мисля, че е по-вероятно да са стигнали там по случайност чрез червата на совата“, казва O’Shea. Както жабите, така и совите направо преглъщат плячката, без да я дъвчат.

Ако хищниците несъзнателно поглъщат живи животни, има ли някакви последствия за здравето им? Чревните паразити, например, често проникват в животното чрез храната и водата и след това се настаняват в червата. Schulenburg мисли, че нематодът – C. elegans – когото той открил в червата на голите охлюви, може в действителност да е паразит. „Би било вълнуващо, ако е“, казва той. „Мисля, че е възможно.“

Някои нематодни видове наистина са паразити, докато други могат да преминават от свободен живот към паразитизъм. Смята се, че C. elegans не е паразитен вид – доказателства, че е паразитен, могат да осигурят информация за начина, по който животните се превръщат в паразити.

„Би била вълнуваща система за изучаване на адаптациите и молекулярните механизми, които позволяват на организмите да се превърнат в паразити и какви отличителни белези се изискват, за да живееш понякога като паразит, а понякога не“, казва Schulenburg. Като едно от най-простите животни с нервна система, C. elegans вече е моделен организъм, който често се използва в различни проучвания.

Wada мисли, че паразитизмът може да е включен във взаимодействието между земните охлюви и птиците. Той открил паразитни плоски червеи, живеещи в много от земните охлюви, които изучавал, и мисли, че птиците може да са крайният им гостоприемник. Вероятно плоските червеи подло използват охлювите като вид Троянски кон, за да си осигурят достъп до червата на патицата. „В момента изучавам тази връзка“, казва Wada.

Но стомашните пътешественици може би не използват хищниците си само за свое добро: може да имат положително влияние и върху тях. Schulenburg мисли, че като се храни с бактериите в червата на голите червеи, C. elegans може да повлияе на микробиомните колонии по позитивен начин. „Някои организми, хранещи се с бактерии, помагат за подобряване на разнообразието в микробиома“, казва той.

Браминската сляпа змия, обаче, вероятно оказала малко влияние върху жабата, която я изяла, освен странното чувство да имаш животно, което се движи през стомаха и червата ти. „Жабата по-скоро беше смутена“, казва O‘Shea. Все пак змия излязла от задния ѝ край.

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!