По-късно в живота си звездите като нашето Слънце претърпяват значителни промени. Те стават много по-светли и достигат до огромни размери, поглъщайки всички планети в радиус, близък до този на Земята и Слънцето. Когато наближи краят на живота им, те започват да пулсират, увеличавайки и намалявайки светлината си на всеки няколко стотин дни. Много звезди от нашата галактика Млечен път са в тази фаза.

Досега никой не е мислил за ефекта, който имат тези звезди върху идващата от по-далечни галактики светлина. В отдалечените галактики светлината от всяка пулсираща звезда се смесва със светлините от други звезди, които не изменят светлината си. „Осъзнахме, че тези звезди са толкова светли и пулсират така силно, че е трудно да се скрият“, казва Чарли Конрой, асистент професор в Харвард и водещ в проучването. „Решихме да проверим дали  пулсациите на тези звезди може да се уловят, дори ако не разделяме тяхната светлина от морето не променящи се звезди, които са техни съседи.“

Тези изследователи използват уникални серии от изображения на галактиката М87, в съзвездието Дева, заснети с помощта на космическия телескоп Хъбъл за период от три месеца през 2006 г. Учените бързо открили това, което търсели: 25%  от пикселите в Хъбъл изображенията на М87 увеличават и намалят яркостта си, сякаш галактиката има пулс. Средният пулс на звездите от М87 е около едно туптене на всеки 270 дни.

Следващата стъпка според изследователите е да се измери пулсът и на други галактики. „Според нашите модели пулсът ще бъде по-силен при по-млади галактики и това е нещо, което бихме се радвали да проверим“, казва съавтор Джиеун Чои, студент, завършил в Харвард.

Разбира се, дори по-възрастните галактики ще продължат да пулсират още дълго. „Сърдечен арест не се очаква до един трилион години от сега“, казва ван Докум. „Това е  сто пъти повече време от възрастта на вселената“.

Разбери повече за БГ Наука:

***