Направи дарение на училище!

Този текст е част от Най-добрите видеа в текст (Специализиран брой на БГ Наука)

Първо се представете – кой сте вие, откъде сте и с какви научни изследвания се занимавате?

Казвам се Карстен Грюневалд, на 58 години съм, женен съм за българка от 34 години и имаме две дъщери. Живея в Дрезден и работя в Лайбницкия институт за екологично градско и регионално развитие.
Учил съм за учител по математика и география, след това изкарах докторантура по геоекология в Потсдам, след което завърших Техническия университет в Дрезден, където работех като лектор.

Моят фокус върху изследванията е анализът, оценката на взаимодействията между човешката дейност и структурата и динамиката на ландшафтните екосистеми. Ключовите ми направления са: ландшафт и климатични промени, управление на ландшафта, екосистемна поддръжка и биологично разнообразие, развитие на зелените градове.
Обичам девствените пейзажи, планините и особено Пирин с мраморните си върхове, старите борове, долините, езерата и културата на района. Бил съм около 60 пъти в България, публикувал съм 2 книги и повече от 30 статии за проблемите на околната среда и ландшафта в България.

Как разбрахте за съществуването на българските ледници и откъде знаем, че те са точно такива, а не снежни/фирнови петна?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първият път, когато отидох в Пирин, беше през лятото на 1986 г. Все още имаше много сняг в циркусите под връх Вихрен и под скалния ръб Кончето. Но в края на септември 1994 г. пътувах с група студенти от Потсдам и Благоевград – беше горещо, над 30 градуса всеки ден – посетих „Снежника“, под северната стена на Вихрен. Открихме това интересно образуване на пластове лед – без сняг или пръст. Това беше отправна точка за по-нататъшни изследвания.
Той представлява остатък от някогашният по-голям ледник под Вихрен. Тази ледена кора покрива площ от близо 1 хектар и в момента се явява най-южният микроледник в Европа (41° 46’ с.ш.). Снежника е изключителен, тъй като издържа на относително висока годишна средна температура с ниски валежи и изглежда устойчив срещу скорошни повишения на температурите.

Ние публикувахме всички наши открития за ледниците на Балканите и Пирин на немски, английски и български език. Високо рецензирана е статията в Journal of Glaciology, Vol. 56, № 195, 2010.

Първоначално използвахме немския термин „Mikrogletscher“, за да опишем малките и динамични снежно-ледени образувания в България. По-късно,  както и сега използваме (английския) термин „glacieret“ и като синоним „glacier-patch“. Те се образуват или от пренесен сняг, или от сняг, който се е срутил отгоре и/или от тежко натрупване през определени години. Тези ледници показват със сигурност следните характеристики:

• квазипостоянство (относително стабилно през последните десетилетия назад до към 1850 г. сл. н. е.)
• фирн и лед (плътност > 600 кг м3, в дъното около 800 кг м3)
• многогодишни фирнови слоеве
• съответния размер (около 10 000 m² площ и дебелина от няколко метра)

Морените отпред и отстрани са типични, с пукнатини често присъстващи в процепите, които показват движение. Всъщност в някои години цялата повърхност на ледника може да има отрицателен баланс на масата, докато в много влажни години цялата повърхност на ледника може да има положителен нетен баланс.

Преходът между лед, фирнови и снежни петна, микроледници и ледници не винаги е ясен, въпреки че за дефиниция като микроледник или ледник трябва да има доказателства, че ледената маса се деформира активно и ледът се движи, а не е статичен.

В България разбира се е известно, че снегът оцелява през лятото във високите планини. Но едва ли някой знае, че България се намират най-южните малки ледникови планини в Европа и че те дори все още смело се противопоставят на климатичните промени. На конференция в София през 2004 г. казах това на българския министър на околната среда, но не мисля, че тя наистина ми повярва…

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в специализирания брой – Най-добрите видеа в текст>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!