Направи дарение на училище!

„Хората се притесняват за насекомите и ги харесват, но въпреки това превръщат градините си в каменни пустини и не виждат връзката“, казва проф. Клейн, който ръководи проекта SHOWCASE.

“Ако ми бяхте задали този въпрос преди четири години, щях да ви дам съвсем различен отговор.” – казва професор Дейвид Клейн, еколог от университета Вагенинген в Холандия, коментирайки промяната в чувствата на хората към насекомите.
Традиционно отношенията им са далеч от комфортни, но проф. Клейн отбелязва признаци, че сега нещата се подобряват.

„Когато говоря за насекоми с хора от широката общественост, те обикновено са позитивни и смятат, че насекомите са важни“, казва той.

Катализаторът, който той определя, е нарастването на съобщенията за катастрофални спадове в популациите от насекоми, провокирали повратната точка на знаковото проучване през 2017 г., ръководено от д-р Каспар Халман, еколог от университета Радбуд в Ниймеген (Холандия).

Оценявайки шокиращия спад на над три четвърти от летящите насекоми в германските природни резервати през последните три десетилетия, той попадна в заглавията и сякаш завладя общественото въображение, алармирайки чрез медийните си доклади за явления като „феномена на предното стъкло“. Наблюдение, което хората масово споделят, че много повече насекоми са се удряли в предните стъкла на автомобилите им през изминалите десетилетия, отколкото сега.
Следват множество други проучвания, които засилват доказателствата, включително изследвания за намаляването на насекомите, убити на предното стъкло.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Но дори преди това общественото възприятие се променяше чрез все по-голямо признаване на основните функции на насекомите, от опрашването на растенията до разграждането на отпадъците.
Проф. Клейн отбелязва промяната от началото на изследванията на опрашители преди две десетилетия: „Тогава никой не се интересуваше от тези пчели, а всички се интересуваха от птиците и растенията; сега е обратното.“

Общественото съзнание

И все пак проф. Клейн казва, че това по-добро разбиране на проблема трябва да се превърне в по-широко обществено съзнание за това как ежедневните дейности могат да имат въздействащ ефект върху биологичното разнообразие.

Той посочва нарастващия брой павирани градини и диви крайпътни кътчета, които вижда, че избягват биологичното разнообразие в Холандия. 

“Хората се притесняват за насекомите и ги харесват, но въпреки това превръщат градините си в каменни пустини и не виждат връзката.”

Проф. Клейн ръководи широкообхватен общоевропейски проект, наречен SHOWCASE, който се стреми да комуникира по-добре ползите от биоразнообразието на насекомите, като се свързва с фермерски и граждански мрежи, специалисти по научни комуникации и НПО за опазване на природата.

Фокусът е върху насочването към селскостопанския сектор, разглеждан като основна заплаха за биологичното разнообразие чрез интензификация на селското стопанство и ключов път за постигане на по-широко обществено приемане, предвид огромната площ на земята, която той използва, и ролята в сърцето на хранителната индустрия.

Дейностите ще включват изказване на срещи на фермерски колективи, организиране на уеб семинари и използване на канали в социалните медии, както и привличане на фермерите и обществеността към активно разследване на биологичното разнообразие чрез методи като преброяване на пеперудите и пчелите в земеделските площи.

Част от SHOWCASE ще изследва дали хората, участващи в мониторинга на биологичното разнообразие, получават повишен афинитет към природата. 

“Всички предполагат, че когато сте изложени на биологичното разнообразие, вие ставате по-позитивни към него. Но това все пак трябва да бъде тествано“, каза проф. Клейн.

Екипът ще прецени дали нагласите на фермерите в Испания, Швеция и Обединеното кралство се променят, когато използват модифицирана версия на приложението Vlindermee, разработено от Dutch Butterfly Conservation, за регистриране на видове пеперуди. 

Той подчертава, че са необходими нови начини за комуникация относно биологичното разнообразие, които също отчитат обратната връзка за нуждите на хората, като фокусът на учените е върху дългосрочните екологични резултати, често противоречащи на стремежа на фермерите към печалба.

Разкази

„Започваме да мислим за разказите, за да се свържем с различни заинтересовани страни“, казва проф. Клейн. “Трябва ли да говорим предимно за пари или за красотата на природата? И как се различават в това отношение отделните държави?“

Една възможна стратегия е да се започне не от този ъгъл колко полезни са различните насекоми за хората, казва проф. Клейн, „а колко красиви и очарователни са те и как наистина разказват своите истории“, за да накарате хората да се заинтересуват, преди да се обърнат към ползите, които те носят – подход, който екипът му наскоро използва, за да съобщи за повторната поява на пчелата Bombus humilis в южната част на Холандия.

Екипът на проф. Клейн се съсредоточи върху красотата и очарованието на пчелата Bombus humilis, когато комуникираше за повторното им появяване в южната част на Холандия, вместо просто да се фокусира върху тяхната полезност.

SHOWCASE се надява да подкрепи това чрез откриване на „печеливши за всички“ сценарии, при които земеделските подходи, насочени към подобряване на биологичното разнообразие, могат да докажат, че водят до равни или по-добри материални печалби за земеделските производители, като същевременно са в полза и на екосистемите.
Проф. Клейн посочва пример, вече разкрит от други изследователи, който не показва неблагоприятно въздействие върху добива с течение на времето, когато обработваемата земя в краищата на полето е заменена с местообитания на дивата природа.

Едно от изследванията му показва не само подобна възвръщаемост на инвестициите в праз лук чрез управление на диви опрашители в сравнение с фокусирането върху качеството на растенията, но също така, че добивът се е увеличил с по-голямо разнообразие на видовете, дори когато вече са налице десетки.

Въздействащи ефекти

„Това беше интересна находка и напълно изненадваща за мен“, казва проф. Клейн. „Не говорим за разликата между два и четири вида, защото тогава разбирам какво биха могли да направят.“ Това подкрепя важността на ангажирането на хората в опазването на видовете, тъй като може да има всички все още неизвестни въздействащи ефекти от допълнителното биоразнообразие.

И все пак проф. Клейн подчертава, че комуникацията относно биологичното разнообразие в крайна сметка е да се намерят начини да се предава повече от просто незабавна парична възвръщаемост.
“Ако сте загрижени за околната среда, която оставяте на децата и внуците си, за здравето на съседите си и ако наистина искате да произведете продукт, с който се гордеете тогава това е пътят.“ – обяснява той.

Д-р Педро Кардосо, еколог от университета в Хелзинки (Финландия), се съгласява, че отношението към насекомите и други безгръбначни се е подобрило и неотдавнашният поток от проучвания „задейства алармените камбани“ – дори ако хората все още често ги свързват с това, че са вредители или носители на зарази.

„Обществеността сега е по-наясно колко е важно да запазим здрави популациите на всички, а не само на големите животни“, казва той. Това бележи промяна в проучване отпреди десетилетие, в което той е съавтор, отбелязващо липсата на знания сред широката общественост по тези въпроси.

„Дори в средите на учените нещо се променя“, казва д-р Кардосо. „Много изследователи биолози дори, осъзнават че насекомите наистина съществуват.“

Моментна снимка

Той посочи засилената активност в публичната комуникация, включително чрез музейни изложби в световен мащаб и нарастването на научните дейности на гражданите като „био блицове“, които се стремят да предоставят моментна снимка на видовете в даден район.

В собствения си проект BIODIV ISLAND-CONT, фокусиран подобно върху паяците, а не върху насекомите, учениците от началното училище дойдоха във финландския Природонаучен музей към университета – в който д-р Кардосо е уредник – да научат за паяците и за проекта.

Промяната в нагласите към безгръбначните, е отразена и в стартирането през 2018 г. на първата по рода си инициатива на ЕС за дивите опрашители за справяне с техния популационен спад.
„Това е само малка част от важното, но е добро начало“, добавя д-р Кардосо.

В същото време финансирането на безгръбначните остава скромно в сравнение с много по-високите суми, отделяни за гръбначните животни и може да отнеме време, за да се филтрира, казва още той.
Неотдавнашно проучване установи разлика в инвестициите с фактор шест между 1992 и 2018 г. сред проекти, насочени към животни, в Life програмата на ЕС, равна на 468 пъти повече средства за гръбначни видове.

Д-р Кардосо не призовава за конкретни квоти, но казва, че е необходимо да се обърне внимание на огромното съществуващо несъответствие, докато би било интересно да се види широкомащабно проучване за това как нагласите на хората са се променили в различните страни.

Отвъд опрашителите

Професор Саймън Ледър, ентомолог от университета Харпър Адамс в Нюпорт, Великобритания, заяви, че се опасява, че светът все още е далеч от разбирането за важността на опазването на насекомите.

„Инерцията нараства, но трябва да видим повече инвестиции“, казва той. „Финансирането и вниманието на медиите, включително популярните телевизионни програми, все още са съсредоточени върху гръбначните животни – особено бозайниците, които изяждат значителна част от научните изследвания и благотворителното финансиране“, казва той.

Освен това проф. Ледър се позовава на прекомерния акцент върху езика в медиите като „пчели-убийци“ и „стършели-убийци“.
„Също така трябва да видим забрана за използване на насекоми, за плашене и отвращаване на състезателите и публиката в телевизионни предавания“, добавя той.

Отделно и в университетите са необходими много повече обучения по ентомологични умения, както и по екология в средното училище.
Междувременно д-р Халман, който е съавтор на изследването от 2017 г., подчертава че обществената ангажираност се подобрява и хората са започнали наистина да разбират значението на насекомите, но това трябва да отиде много по-далеч.
„Вярвам, че хората трябва да са много по-наясно, че никоя екосистема не може да съществува без насекоми и че въпросът се простира далеч отвъд това, което определихме като „екосистемни обслужвания“, казва той.

Източник: horizon-magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!