Гладкоспоровата твърда главня е паразитна гъба, която ще откриете най-лесно, когато пшеницата е вече узряла. Ще ви подскажат къде се намира самите растения, в които се е настанила и за чиято сметка се е изхранвала. Техните класове са обикновено по-малки и по-леки и стоят изправени за разлика от натежалите от плод класове на здравите растения. Ако от такива изправени класове ороните зърна и ги „опитате колко тежат“, повдигайки ги в шепата си, ще усетите, че са някак неестествено леки. По тях няма да видите също характерната за здравите зърна бразда по коремната им страна. Заразените зърна изглеждат като подпухнали. Стриете ли ги между пръстите си, веднага ще ви „удари“ силна миризма на развалена риба, а по ръцете ви ще остане черна мазна прах, подобна на саждите, които оставя изгорялата нафта. Затова у нас както самата главня, така и заболяването, което тя причинява, се наричат с общо име — мазна главня, или воняща главня, или миризлива главня.
Черната мазна прах обаче не е самата паразитна гъба. Това са само спорите, които тя образува в края на живота си и които ще осигурят бъдещото й потомство. Наричат се хламидоспори. А самата гъба, вегетативното й тяло — мицелът, се развива и прекарва целия си живот в тъканите на пшеничните растения.
След като хламидоспорите попаднат в почвата, наесен те покълнват едновременно със засятата пшеница. Докато пшеничните зърна набъбват, докато се събудят зародишите, скрити в тях, и се покажат кълновете им, всяка хламидо-спора вече е развила по една къса и дебела хифа на върха с 4 или 8, а понякога и с 16 тънки сърповидно извити безцветни едноклетъчни телца — споридии. Тези споридии се свързват чрез „мостчета“ една с друга (процесът се нарича копула-ция) и от всяка двойка израства нова хифа. Именно хифите пробождат пшеничните кълнове, навлизат между клетките на тъканите им и заживяват за тяхна сметка, като пускат в тях хаустории. Расте пшеницата, расте скрит в тъканите на стъблата й и мицелът на главнята. Когато пшеничните растения изкласят и започнат да цъфтят, той се промъква в класовете и се настанява в плодниците на цветовете. Там мицелът убива само семепъпките им — образуванията, от които след оплождането се развива семето. Отсега нататък всички хранителни вещества, които прииждат към класовете за наливане на зърната, стават плячка на паразитната гъба. Вместо зърна в плодниците расте и се охранва само гъбният мицел, докато ги изпълни целите. А зазрее ли пшеницата и спре ли притокът на хранителни вещества, мицелът се разпада на отделни клетки, от които се оформят хламидоспорите.
В миналото земеделските стопани били безпомощни срещу набезите на твърдата главня. Тя се разпространявала безпрепятствено из пшеничните посеви и често оставяла хамбарите празни. Сега вече възможностите й да напада безнаказано пшеничните растения са ограничени. Нашето модерно селско стопанство разполага с мощни химични средства за борба срещу твърдата главня. А и новите сортове пшеница, които създадоха нашите учени селекционери сами могат успешно да й противостоят. Затова все по-рядко ще срещнете някъде из пшеничните блокове главниви класове.