Гл. ас. Дияна Кинанева от ЦВП „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе)“

Дияна Кинанева e главен асистент в катедра Телекомуникации на Русенски университет „Ангел Кънчев“  и изследовател в Център за върхови постижения „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе)“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Защитила е докторска дисертация в областта на съвременните методи за изграждане на мрежова инфраструктура. Има научни интереси в областта на Изкуствения интелект, компютърното зрение, невронните мрежи и машинно обучение. 

Обичам да се занимава с 3D дигитализация и освен работа за нея това е и хоби.

Роля в проекта

В центъра за върхови постижения „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе)“ финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ дейността ѝ като изследовател е ориентирана към методите за дигитализация и реконструкция на обекти чрез фотограметрия и 3D сканиране. Има три подхода за дигитализация на обекти. Това са моделиране, фотограметрия и 3D сканиране. Нейните изследвания са свързани с възможностите на трите подхода и намирането на оптимален вариант за получаване на висококачествен дигитален продукт. Често трите подхода се прилагат заедно за създаването на един дигитален триизмерен модел. Фотограметрията е процес, при който дигитализацията на обекта се реализира чрез заснемане на поредица от презастъпващи се снимки, които в последствие се обработват от специализиран софтуер, който реконструира дигиталния модел. Чрез използването на този подход могат да се извлекат текстури с изключително висока резолюция. От друга страна 3D сканирането позволява улавянето на детайлна информация за геометрията на обекта с изключително висока точност. Много обекти имат дълбоки кухини, които не попадат в полезрението на скенера или фокуса на апарата. В тези случаи се прилагат подходи на 3D моделиране, което е свързано с използване на софтуери с различни инструменти, които позволяват дигитално изграждане на липсващи участъци от повърхността на обекта, който се дигитализира.


РЕКЛАМА:

***

Настояща работа

Към момента, по-голяма част от обектите, които дигитализираме са свързани с културно-историческо наследство. Приносът на тези технологии за опазване и популяризиране на културното богатство на страната ни е голям. Историческите ценности и артефакти са подложени на редица фактори, които по една или друга причина водят до тяхното разрушаване. Създаването на дигитални копия на такива обекти ще доведе до по-дългото им съхранение и не като физически обекти, а като ценности и факти. 

Ползи за обществото

Живеем в дигитално общество, където Информационните и комуникационни технологии играят съществена роля. Не случайно много сфери се трансформират в отговор на съвременните тенденция. Като пример мога да посоча образованието, което също се стреми към дигитализация. Тази сфера, с която аз и моят екип се занимаваме има съществен принос към трансформацията на образованието. С моделите, които ние създаваме могат да се създадат приложения с виртуална и добавена реалност, които да засилят интереса и успеваемостта на ученици и студенти към учебния материал. Могат да бъдат създадени и образователни компютърни игри, чрез които обучението ще се превърне в по-желано и забавно. След 5/10 години тези технологии ще са рутина в нашето ежедневие. Ще са похвати, които обикновения човек използва без да се замисля какво е било без тях. Важно е тези технологии, средства и приложения да имат добре положени основи, от които могат да се извличат само ползи.

 

 

Всички визитки вижте тук: https://nauka.bg/category/centrove/

[ЧАСТ 2] Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Изтегли броя в PDF от тук: https://nauka.bg/licata-opnoir-sept/

Европейска нощ на учените 2022 г.: