Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров

Завеждащ отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

В запазения летопис на Ботевата чета са записани имената на четирима горнооряховчани, съзаклятниците – Атанас Чартазанов, Атанас Димитров и Янко Боянов. Четвъртият е Сидер Грънчаров, който така и не успява да тръгне навреме в уречения ден и час с войводата Христо Ботйов. Той е натоварен с трудната мисия да снабди участнците с допълнително оръжие.
Обстановката е динамична, а въздухът буквално мирише на барут. Всеобщото оживление е завладяло умовете и сърцата на всички, които милеят за свободата на Отечеството.

Разбери повече за БГ Наука:

***

След като Гюргевският революционен комитет взема решение да се вдигне въстание в България на 1 май 1876 г., в Търново пристига Стефан Стамболов, главният апостол на Първи революционен окръг, заедно със своите помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев. Още с идването си, те решават от съображения за сигурност, седалището им да се пренесе от старопрестолния град в съседна Горна Оряховица.
В малкото градче, двамата братя Вичо и Сидер Грънчарови посрещат видните революционери с отворени обятия и се включват активно в подготовката за бунта.
Сидер Грънчаров е имал честта да бъде поканен в освободителното движение от самия Апостол – Васил Левски. Поради изключителната му честност, е назначен за касиер на местния революционен комитет. Със събраните комитетски пари, по нареждане на организацията, под предлог, че кара стока за продан, той нееднократно пренася в България контрабадно оръжие за бъдещото въстание.
Под маската на почтен търговец, с редовно турско тескере горнооряховският бунтовник често пътува до Влашко, където закупува пушки и върши комитетски дела. По сведения на Станьо Гъдев, поборник за народна свобода през м. март 1876 г. заедно със Сидер Грънчаров, поп Харитон, Христо Патрев, и Тодор Кирков акустират в Букурещкия хотел „Габровене“ с изричното намерение да закупят оръжие с отпуснатата комитетска сума от 800 турски лири.
По съмнение на хотелиера, български съдържател, поп Харитон и Сидер са арестувани , а останалите трима се спасили от мярката за задържане само заради  това , че не били заедно в момента.
Емигрантската неволя ги накарала да се отнесат до печатницата на Христо Ботйов, който имал таен достъп до министрите на външните и вътрешните работи. Грозяла ги опасността да бъдат върнати в Турско и да бъдат съдени. След неговата навременна намеса е получена разписка, на чието основание двамата са освободени от местния градоначалник. Със съдействието отново на Ботйова, петимата са разведени из кварталните мази за оръжие. Сидер Грънчаров закупува само револвери и заявява доставка на  20 пушки от следващата пратка на оръжие от Белгия.

Впоследствие Христо Ботйов, който бил много навътре в комитетските дела, ги представил на сръбския консул, за да се сдобият със сръбски паспорти и да избегнат нови премеждия. Новите паспорти им позволили да се насочат за Гюргево, за да се срещнат с апостола си. По нареждане на Стамболов Сидер Грънчаров веднага заминава за Русе, като целта е турците да забравят за него и по този начин да бъде спасен от нов арест. Оттам горнооряховчанинът се прехвърля във Влашко, където научава за залавянета на своите съратници и другари в родния му град. Той тежко преживява тяхната загуба за делото, но въпреки това, не се отчайва и започва да подпомага с парични средства българските революционери. Така за известно време поддържа хъшовете ни в Букурещ и Гюргево. Поради недостатъчното време накрая решава по спешност с оставащите му пари да закупи 70-80 пушки от Русия за формиращата се по това време Ботева чета и с нея да потегли за въстаналата Родина.
Оръжията обаче са спрени на руско-румънската граница и Сидер Грънчаров заминава, за да ги освободи от митницата. Когато се връща в Гюргево, разбира с огорчение, че Ботевата чета вече е потеглила към своята Голгота.

Горнооряховският бунтар не се отказва от своите намерения да се сражава за поробеното Отечество. Той се отправя за Сърбия, а закупените пушки предава на четата на Филип Тотю в Кладово, където воеводата формира доброволческа чета за Сръбско-турската война.
След решението на Сръбското военно командване за изтегляне на българските доброволчески чети от Чипровския район, една  част от бунтовниците заедно с Филип Тотю решават да се върнат в Сръбско, но горнооряховецът скача от мястото си и заявява, че ще продължи борбата за освобождението на България. Към него се присъединяват 54 души и той единодушно е избран за техен войвода.
От Чипровци, четата на Сидер войвода поела по билото на Стара планина и минала над Берковица. При прохода Петрохан, тя попаднала на турска засада. Още в първото сражение, той се изявява като смел и самоотвержен боец. Изтегляйки се, заобикаля Вършец и покрай Тодорини кукли , свила наляво по теснините към Ботуня и Враца. Като достигнала до р. Искър под Заноге, тя се разделила на две части под ръководството на Сидер Грънчаров и Кольо Стоянов от с. Келифарево. Уговорката да се срещнат под връх Мургаш пропаднала, защото  Войводата загинал край манастира „Св. Богородица“ до с. Елешница, а групата водена от Ив. Докторов се пръснала.
Втората група на Кольо Стоянов при опит да премине р. Искър, между селата Елисейна и Люти брод, попаднала на засада. Част от четниците били заловени, а други убити. Намерилите брод към Троянския балкан, били доунищожени при Шипково.

Паметни ще останат самоотвержените действия и слова на войводата Сидер Грънчаров, който досущ като своя идол Христо Ботйов,  се обръща към своя земляк Филип Симидов с думите: „Слушай, ако останеш жив и ти се случи да наминеш в Оряховица, иди, братко в дома ми, където имам стопанка и единствен син. Заклевам те братски и те задължавам – поздрави жена ми и разкажи цялата случка с мене. Кажи ѝ че аз отивам да умра за България, а моя син целуни вместо мене, а пък аз целувам тебе вместо него!“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!