1850 г. — 2. III
Земеделска реформа (указ „За регулиране на отношенията между юнкерите и селяните“) и начало на „пруския път“ в развитието на капитализма. Безвъзмездно се ликвидират само второстепенните феодални повинности (оброк върху восъка и меда, правото на феодалите да ходят на лов в селските земи и др.). Главните повинности подлежат на откуп от селяните.

1850 г. — V
Конгрес на представителите на немските държави, свикан от Австрия във Франкфурт на Майн. Взето е решение да се възстанови старият парламент на Германския съюз, който занапред трябвало да се председателства поред от Австрия и Прусия. Прусия запазва ръководното си положение в Северния съюз на германските държави.

1850 г. — 29. XI
Пруско-австрийско съглашение в Оломоуц. Прусия се задължава да демобилизира армията си, да се откаже от унията, да признае стария парламент за упълномощен представител на всички германски държави, т. е. Прусия капитулира под натиска на Австрия.

1850 г. – XII
Конференция на германските държави в Дрезден. Въстановен е Парламентът на Германския съюз в стария му състав. По-нататъшна изолация на Прусия, която се стреми да запази позицията си в Германия. Усилията на пруското правителство се насочват към възстановяване на Митническия съюз.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1850—1870 г.
Икономическо развитие на Прусия. Удвоява се производството на стомана, желязо, въглища; дължината на жп линиите нараства от 3 хил. до 11 хил. км.

1853 г.
Възстановен е Митническият съюз, който под хегемонията на Прусия обединява повечето геомански държави.

1854—1938 г.
Карл Кауцки, един от лидерите на германската социалдемокрация и на II интернационал, идеолог на центризма. Отрича основния въпрос в марксизма — диктатурата на пролетариата, изопачава марксовото учение за държавата и се обявява в защита на буржоазния парламентаризъм.

1857—1894 г.
Хайнрих Рудолф Херц, немски физик, откривател на електромагнитните вълни (1886 г.), подготвя почвата за създаване на радиото.

1860 г.
Военният министър Роон предприема военна реформа в Прусия (всеобща военна служба с тригодишен срок, премахване на ландвера — народното опълчение). Възниква конфликт между правителството и парламента, който отказва да одобри средства и кредити за новата реформа.

1861 г.
Основана е Германската прогресивна партия, която се обявява в парламента срещу военната реформа. Нейните привърженици са сред интелигенцията.

1861—1888 г.
Прусия се управлява от крал Вилхелм I, от 1871 г. император на Германия.

1862 г.
След 13-годишно изгнание Вилхелм Либкнехт се завръща в Германия. Изгонен от Прусия, той се установява в Лайпциг. Заедно с Август Бебел се противопоставя на пруската концепция за обединение на Германия, изтъквайки че то трябва да стане върху демократически, републикански начала.

1862 г. — 23. X
Ото фон Рисмарк, консервативен пруски политик, с голям опит в дипломацията и външната политика, поема управлението на страната. Води политика на „желязната ръка“. Характерно е неговото изказване от това време: „Големите проблеми на човечеството се решават не с приказки и постановления на мнозинството, както погрешно това ставаше през 1848 и 1849 г., а с кръв и желязо“.

1863 г. — 23. V
Основан е Общ германски работнически съюз под ръководството на Фердинанд Ласал.

1864 г. – II-III
Война на Прусия и Австрия с Дания — за Шлезвиг и Холщайн. Пруско-австрийските войски завземат Шлезвиг и Холщайн. Датските войски са разбити в същинска Дания.

1865 г.
Прусия и Австрия подписват договор. Шлезвиг се дава на Прусия, а Холщайн — на Австрия: Прусия купува за 2,5 млн. талера Лауенбург. В Кил се въвежда пруско военнополицейско управление и той става съюзно пристанище. Конфликтът между Прусия и Австрия относно Шлезвиг и Холщайн поражда у Бисмарк идеята да го използва за започване на война срещу Австрия, за да бъдат отстранени и последните препятствия пред обединението на Германия.

1866 г. — 18. IV
Военен съюз на Прусия и Италия, на сочен срещу Австрия.

1866 г. — 16. VI — 23. VIII
Пруско-австрийска война. Пруската армия завзема Холщайн, откъдето се изтеглят австрийските войски. Създават се 2 коалиции: на страната на Австрия застават — Бавария, Баден, Хесен, Саксония, Вюртамберг. Прусия получава подкрепата на саверногерманосите държави, които са зависими от нея. Военното преимущество на Прусия е толкова голямо, че за кратко време тя побеждава съюзниците на Австрия.

1866 г. – 20. VI
Италия влиза във войната на страната на Прусия.

1866 г. — 3. VII
Решаваща победа на Прусия над Австрия в битката при Садова (в Моравия).

1866 г. — 18. VIII
Създаден е Северногерманският съюз под ръководството на Прусия (с участието на 22 държави). Съюзът има парламент (Райхстаг), избиран с общо гласуване.
Пруският крал е президент на Съюза и има правото да решава въпроса за войната и мира. Освен това функционира Съвет на съюза (Бундесрат), съставен от делегати на германските правителства, който заседава под ръководството на канцлера (Биомарк). На територията на държавите, които влизали в Северногерманския съюз, живеят 30 млн. души, а в южногерманските държави извън Съюза — 8 млн. души.

1866 г. — 23. VIII
След като пруските войски завземат Прага и Бърно и застрашават Виена австрийският император започва преговори за мир. В Прага между Австрия и Прусия е сключен мир, според Който Австрия се задължава да изплати контрибуциии да върне Венеция на Италия. В резултат на войната престава да съществува Германският съюз, а с това и ръководната роля на Австрия в Германия.

1867 г.
В Хамбург излиза от печат том I на „Капиталът“ на Карл Маркс — епохална творба в областта на политическата икономия (том II — 1885 г., том III — 1894 г.).

1869 г. — 7—9. VIII
На конгреса в Айзенах, Либкнехт и Бебел създават Социалдемократическа работническа партия, която влиза в I интернационал.

1870 г. — 12. VII
Френското правителство приема като предизвикателство кандидатурата на Леополд Хохнцолерн за испанския трон. Под натиск, на Франция кандидатурата е оттеглена.

1871 г. — 18. I
Пруският крал Вилхелм I е провъзгласен във Версай за император на Германия.

1871 г. т- 26. II
Прелиминарен (предварителен) мирен договор във Версай: Франция отстъпва Елзас (без Белфор) и Лотарингия с Мец на Германия. Задължава се да заплати II контрабуции.

1871 г.
Първи стълкновения между правителстното и католическия лагер. Много католически депутати настояват в специална петиция (II) до императора да се възстанови папската държава и светската пласт на папата. Правителството се противопоставя на това. Поставя се началото на т. нар. „Културкампф“, т. е. политическа борба на пруекото правителство с църквата.

1871 – 16. IV
Приета е конституция, според която Германия е федерация на 22 монархии и 3 града (Хамбург, Бремен, Люоек). Пруският крал в качеството си на германски император осъществява изпълнителната власт с помощта на канцлера.

1871 г. — 10. V
Мирен договор във Франкфурт на Майн. Потвърждават се прелиминарните условия от Версай. Последствията от победата: създаването на силна и обединена Германия; променя се съотношението на силите в Европа.

1871 г.
Южногерманските държави се включват в Северногерманския съюз. Това е несъмнен успех на Бисмарковата политика.

1871 — 1890 г.
Ото фон Бисмарк е назначен за германски канцлер.

1871 — 1919 г.
Роза Люксембург, деятелка на полското, германското и международното работническо движение. Участва в създаването на Социалдемократическата партия на Полша и Литва (1893 г.). През 1898 г. се преселва в Германия и заедно с К. Либкнехт, К. Цеткин, Ф. Маринг и др. възглавява лявото крило на германската социалдемокрация. За антимилитаристична дейност е затворена. Участвува в Ноемврийската революция в Германия 1918 г. Играе ръководна роля в създаването на Германската комунистическа партия. Заедно с К. Либкнехт е зверски убита от контрареволюционери.

1872 г.
Закон на парламента за изгонване на йезуитите и другите религиозни ордени от държавата.

1873 г.
Скъсване на дипломатическите отношения между Ватикана и Райха.

1873—1875 г.
Период на интензивна борба между църквата и правителството. Приемат се „майските закони“ (1873 г.), които ограничават дотогавашните права на църквата.

1873—1879 г.
Промишлена и селскостопанска криза, предизвикана от вноса на евтино американско жито и други хранителни продукти, което води до спадане на цените. Редица предприятия фалират.

1874 г.
Разтурен е Общият германски работнически съюз, основан от Ф. Ласал. В Прусия, а след това и в цяла Германия (1875 г.) се въвеждат гражданските бракове. Забранява се сключването на църковен брак преди граждански.

1874 г.
Приет е нов закон за армията, който определя (в продължение на 7 години) числеността на германската армия в мирно време на 401 хил. души. Този факт има за Бисмарк и за правителството голямо значение, тъй като за няколко години ги прави независими от парламента.

1874—1877 г.
В Германия е създадено единно съдопроизводство, единен кодекс, единна наказателна процедура. Въведена е единна монетна система, жп линиите стават държавни, основана е Райхсбанка (1875 г.): Бисмарк има подкрепата на буржоазията и нейните национално-либерални представители.

1874, 1877, 1878 г.
В поредните парламентарни избори се засилва позицията на католическия лагер („Центъра“). Това принуждава правителството да се съобразява с действителното политическо положение в страната.

1875 г.
В Прусия се отменят параграфите на конституцията, гарантиращи независимостта на църквата от държавата. Някои епископи са поставени в затворите, тъй като не признават „майските закони“. Конгрес в град Гота: обединяване на германското работническо движение под наименованието Германска социалистическа работническа партия (от 1890 г, тази партия започва да се нарича Германска социалдемократическа работническа партия).

1878 г.
Приети са извънредни закони, които са насочени – срещу социалистическото движение. Чрез тях правителството може да, разтурва събрания и дружества, да конфискува печатни издания, да забранява излизането им, да хвърля в затвора дейци на социалистическото движение, да въвежда „ограничено военно положение“, да изгонва хора, които полицията счита за подозрителни. Правителството използва тези закони във всичките им възможни тълкувания. (През 1878—1890 г. от страната са изгонени 900 души, 1500 са хвърлени в затворите, 1400 издателства за закрити).

1878—1890 г.
Последен период от Бисмарковото управление, който след изборите в 1878 г. има подкрепата на консерваторите в парламента.
Въвеждат се защитни мита, които трябвало да предпазят немската промишленост от вноса на задгранични стоки. Това особено се отнася за бързо развиващата се железодобивна промишленост. Установени са мита за кафето, житото, желязото, тютюна, нефта. Бисмарк прилага системата на цротекционизма в икономиката и поставя началото на колониалната политика.

1878—1882 г.
Отменят се почти всички закони, насочени срещу католическата църква.

1879 г.
Съюз на Германия с Австро-Унгария. Взаимни задължения за оказване на помощ в случай на нападение от Русия или от друга държава, подкрепяна от Русия. През 1882 г. към този съюз се присъединява и Италия, която се отказва от франкофилската си политика, когато Франция завзема Тунис и застрашава италианската колониална политика в Африка. Така се създава троен съюз, който се подновява всеки 5 години и формално просъществува до Първата световна война. Официално е провъзгласен през 1888 г.

1879—1955 г.
Алберт Айнщайн, германско-американски физик-теоретик, член на много Академии на науките, почетен член на Академия на науките на СССР. Емигрира през 1933 г. от Германия в гр. Принстън (САЩ), където работи до края на живота си. Създава теорията на относителността. Въвежда представа за квантова структура на лъчението, с която обяснява фотоефекта и др. Неговата теория на относителността оказва революционно влияние върху развитието на физиката. Слад II световна война Айнщайн се обявява против създаване на ядрено въоръжение. Носител на Нобелова награда (1921 г.)

1880 г.
Правителството създава съвет, който трябва да разгледа проектозакон в областта на охраната на труда и общественото законодателство. (Същевременно това е опит да се нанесе удар на все по-силната социалдемокрация).

1881 г. — 18. VI
Таен тригодишен договор за неутралитет между Германия, Австро-Унгария и Русия.

1882 г. — 20. V
Таен договор между Германия, Австро-Унгария и Италия, сключен по инициатива на Италия. Тройният съюз е насочен против Франция и Русия.

1883 г.
Германия се присъединява към тайния отбранителен съюз, сключен между Австро-Унгария и Румъния. Г. Даймлер създава бързооборотен двигател с вътрешно горене (през 1885 г. го използва в мотоциклета, а през 1886 г. го прилага в автомобила).

1883—1892 г.
Парламентът приема редица закони: за болничните каси, за обезщетяване на работниците при нещастни случаи и неспособност за труд, при старост и т. н.

1884 г.
Ангра Пекен, колония в Южна (югозападна) Африка, е поставена под опеката на германското правителство. Под германско господство попадат крайбрежната част на Того и Камерун.

1885 г.
Международна конференция в Берлин, Разпределят се зоните на влияние в Африка. Образува се „независима държава Конго“, която всъщност е колония на Белгия. Гарантира се свобода на търговията в поречието на р. Конго, при устието й и в съседните страни, както и неутралитет на районите край реката и корабоплаването по нея. Основава се германска Източноафриканска компания, под чиято власт са огромни райони в Източна екваториална Африка. Експанзия в Източна Африка. Протекторат над Занзибар. След дълги преговори с Англия, Североизточна Нова Гвинея става германска колония (останалата част от острова принадлежи на Англия и Холандия). В германски ръце попадат и околните острови.

1886 г.
Закон за колонизиране на провинция Познан и Западна Прусия. Всъщност това е акт за германизация на тези земи, който обаче не донася заплануваните резултати, въпреки големите финансови инвестиции и организационно политичеоки усилия.

1887 г. — 18. VI
Бисмарк сключва с Русия таен договор (анулиран в 1890 г. от Каприви) за неутралитет между двете държави в продължение на 3 години. Договорът признава правата на Русия спрямо Балканите, особено спрямо България.

1887 г.
В парламентарните избори Бисмарк получава подкрепата на т. нар. „картел“, в чийто състав влизат консерватори, свободни консерватори и национал-либерали. Тези групировки спечелват през периода 1887—1888 г. много мандати и поддържат военната политика на Бисмарк, одобряват военни кредити за 7 години, продължават антисоциалистическото законодателство. Бисмарк удължава мандата на парламента от 3 на 5 години. Договорът на тримата монарси не е продължен, поради напрежението в отношенията между Русия и Австро-Унгария. Създадено е Германското колониално дружество.

1888 г.
Императорският трон се заема от Фридрих III, който умира след три месеца и негов наследник става синът му Вилхелм II.

1889 г.
Приет е закон за неделния почивен ден, за забраната деца до 13 години да работят във фабриките, за 11-часов работен ден за жените, за опека над родилките.

1890 г.
Германо-английски договор, наречен „хелголандски“, който разграничава колониите на двете държави в Източна, Западна и Югозападна Африка. Англия отстъпва на Германия Хелголанд, а получава Занзибар и Уганда. Бисмарк подава оставка, поради несъгласието си по много въпроси с император Вилхелм II (външната политика, ролята на парламента, антисоциалистическите закони и т. н.).

1890—1894 г.
Канцлер става Лео фон Каприви.

1891 г.
В Ерфурт се провежда конгрес на Германската социалдемократическа партия. Приета е нова програма.

1892 г. — X
Първи общогерманеки конгрес на профсъюзите в Халберщат.

1893 г.
Германо-английски договор за отстраняване на колониалното съперничество. Разширява се германската колония Камерун.

1894 г.
Основано е Дружество на източните граници, наричано Хаката — по първите букви от имената на основателите му (Ханеман, Кенеман и Тидеман), което се стреми да заличи полския характер на земите под пруско владичество.

1895 г.
Общогерманският съюз — националистическа организация, издава книгата на Торман и Гьотч, озаглавена „Велика Германия и Европа в 1850 г.“, в която авторите пишат: „Отсега не само самите германци ще населяват новосъздаващият се Германски райх, но само те ще го управляват, само те ще се ползват от политически права, само те ще могат да притежават земя. Както в Средновековието, те ще притежават съзнанието, че са народ от господари, но въпреки това ще позволяват второстепенните дейности да се извършват от чужденци, подчинени на тяхната власт“. Съюзът се ръководи от промишлени магнати като Аугенберг, Кирдорф, Круп и др.

1895 г.
Вилхелм Рьонтген открива лъчите „X“, наречени на негово име — рентгенови лъчи.

1898 г. — 28. III
Райхстагът приема 7-годишен план за въоръжаване на военноморските сили.

1898 г.
Германците обкръжават Кияочао, а след това сключват с Китай договор, с който получават града под наем (аренда) за 99 години.

1899 г.
Германия получава от Испания Марианските и Каролинските острови. Островите Самоа са поделени между Германия и САЩ. Германската банка създава консорциум за търсене на злато в Южна Африка. Той се превръща в едно от най-активните немски предприятия в чужбина.

1900 г. — VIII
Стачка на саксонските текстилци. Настояват за 10-часов работен ден и 10-процентно увеличение на заплатите. Въведено е извънредно положение (След 6 месеца стачката завършва с поражение).

1900—1909 г.
Бернхард фон Бюлов става канцлер.

1904-1907 г.
Въстание на хотентотите и терор против германската власт в югозападна Африка.

1905 г. — 31. III
Император Вилхелм II посещава Танжер (Мароко). Декларациите, направени от императора, представляват предизвикателство към Франция и Антантата.

1905 г. — 11 — 12. IV
До европейските държави са изпратени телеграми относно свикването на конференция, която да разгледа и потвърди новия статут на Мароко (Германия настоява Мароко да се постави под международен контрол).

1905 г
Завършва неуспешно стачката на 408 хил. работници в Дрезден.

1906 — 16. I — 7. IV
Първа мароканска криза. Германците се противопоставят на френската мароканска политика. На конференцията в Алхесирас те се сблъскват с единното англо-френско-руско становище, подкрепено и от Италия, и насочено срещу тях. Конференцията обаче признава принципа „за отворените врати“ и свободната икономическа конкуренция между европейските държави. Решенията на конференцията трябвало да бъдат задължителни за период от 5 години. Германците считали, че за това време те ще могат да осигурят своите интереси.

1908 г.
Пруското правителство взема решение да обсеби от поляците около 70 хил. ха земя. Това решение предизвиква остра международна критика.

1909—1917 г.
След Бюлов, канцлгрският пост е поверен на Бетман-Холзег.

1911 г.
Втора мароканска криза. Германия протестира срещу въвеждането на 50-хилядна френска армия в Мароко, което на практика означава завладяване на страната. Преговорите довеждат до германо-френски протекторат над Мароко, Германия получава част от Конго.

1912 г. — I
Избори за Райхстаг. Победа на социалдемократите, които се превръщат в най-силната партия.

1912 г.
Стачка на 250 хил. миньори от Рурския минен басейн. В много германски градове пролетариатът настоява за обща стачка.

1913 г.
Социалдемократическата партия гласува в Райхстага закона за увеличаване на армията и флота. Роза Люксембург и Карл Либкнехт, които са представители на левицата, последователно се борят срещу империалистическата политика.

1913 г.
Ръководителят на социалдемократите Шайдеман заявява на конгреса в Йена, че трябва да се почака с общата стачка дотогава, докато работническата класа не стане мнозинство от населението в Германия. Властта трябва да се завземе по парламентарен път.

1914 г.
Англо-германски договор, който забранява индивидуалните постъпки за нови концесии в Османската империя. Този договор е насочен срещу американските компании, които се стремят да получат концесии. Депутатите-социалдемократи гласуват в парламента военния бюджет и по този начин застават на страната на империалистическото правителство. Само Либкнехт гласува против военните кредити. Социалдемократическата левица организира опозиция срещу войната, издигайки лозунга: „Врагът се намира в собствената ни страна“.