Направи дарение на училище!

Някои от най-забележителните начини, по които растения и животни са се приспособили към най-горещите и сухи места на планетата, са разкрити по време на снимките на „Планетата Земя II“.

Само малцина късметлии бяха виждали златна къртица досега. Причината е, че тези малки неуловими бозайници живеят под пясъка и излизат на повърхността само през нощта. Затова и кадрите, заснети от екипа на “Планетата Земя II“ в пустинята Намиб, са толкова завладяващи. Това е един от любимите моменти на Ед Чарлз – продуцента на епизода за пустините. „Да получим толкова привилегирован достъп до това невероятно малко животно, какъвто не много хора са имали, беше много специално“, казва той.

И кой не би се влюбил в това животинче с размер на топка за пинг-понг, което минава през дюните така сякаш пясъкът е вода. И както Чарлз обяснява, „плуването“ през пясъка с мощни крака и клиновидна муцуна е само един от начините, по които златната къртица отлично се адаптира към използване на пустинната среда в своя полза.

В един свят без светлина, това животно е загубило зрението си. Вместо това то разчита на невероятен слух, като главата му служи като усилвател. „Златната къртица не чува по обикновения начин като нас. Главата ѝ трябва да бъде в контакт с пясъка, защото песъчинките предават звука“, обяснява Чарлз.

По този начин тя се придвижва и ловува с изключителна прецизност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Пустините, както топлите, така и студените, покриват около една трета от територията на нашата планета. Те са враждебни за живеене места с много малко валежи – годишните валежи в пустинята по принцип са по-малко от 25 сантиметра. Въпреки вида им на безплодна пустош, пустините са всъщност биологично богати местообитания, пълни с животни и растения, които са се приспособили, за да могат да оцелеят, а в някои случаи и да процъфтяват в продължение на милиони години.

Температурите могат да достигнат до 50°C през деня в най-горещите пустини. Ключът към оцеляването е охлаждането, както и намирането и запазването на вода. За много пустинни животни, като златната къртица, пребиваване под земята през деня, където е сравнително по-хладно, и излизане за храна през нощта, след като слънцето е залязло, е съществена техника за оцеляване. Водата е дефицитна и ценна животоспасяваща стока, а храната може да бъде много трудна за намиране.

Други начини за приспособяване и стратегии за оцеляване в пустинята включват разсейване на топлината през големи части от тялото, задържане на вода чрез по-рядко потене и уриниране, постоянно придвижване от едно място на друго за намиране на запаси. Растения, като американските кактуси, складират вода и я пазят с бодлите си.

Това може би са доста очевидни тактики за оцеляване по тези места. Но екипът на „Планетата Земя II“ е наблюдавал някои блестящи и откровено рисковани методи по време на снимките в някои от най-екстремните места на Земята.

Как да се сдобиете с вода в сухата пустиня

Намиб е най-старата пустиня в света, а също и една от най-сухите с оскъдните 10 милиметра валежи средно на година. Този почти изцяло безплоден пейзаж е твърде труден за живеене за повечето хора, но има видове бръмбари, наречени чернотелки, които са развили невероятно умение – те могат да извличат вода от въздуха. Е, от мъгла, ако трябва да сме съвсем точни.

Необходимо е мъглата да е и от точния „вид“. На разсъмване, когато определеният вид мъгла е разстлана по върховете на дюните от Атлантическия океан, и преди да бъде изпарена от слънцето, тези гениални малки бръмбари трябва да изкачат невероятно големите дюни, за да стигнат до върха. Там, те застават с главите надолу, а задната част на тялото им е срещу вятъра. Дребни водни капчици от мъглата започват да се полепят към пъпчици по крилата им, и когато в крайна сметка станат достатъчно големи, капчиците се търкулват надолу към устата на бръмбара.

„Как тези бръмбари са се научили да правят това е една мистерия. Това е наистина невероятно“, казва Чарлз.

Този гениален начин за приспособяване е вдъхновил изследователите да създадат технологии като самонапълващи се бутилки за вода, които привличат влагата от въздуха на крайбрежните пустини и са предназначени за консумация от човека.

Но какво да правите, ако сте безпомощен и неспособен да добиете животоспасяваща вода? Това е опасната ситуация, пред която са изправени пиленца от семейство Пустинаркови, които са излюпени в сърцето на сухата, безплодна пустош. Няма много хищници, които да ги притесняват тук, но да живеят по тези горещи земи е рискована стратегия, защото без вода малките пилета скоро ще измрат.

Така че мъжкият пол се притича на помощ. Те пътуват в група до някой гьол, понякога на разстояние до 60 мили. А ето я и гениалната част – перата на гърдите им са специално адаптирани с по-голям брой влакънца от нормалното, които попиват водата като гъба. Птиците абсорбират в перата си близо 20 мл вода, което е около една четвърт от телесното им тегло, след което изминават дългия път обратно към малките си. Правят го всеки ден в продължение на два месеца, докато пилетата се научат сами да летят дотам.

„Това изглежда като изключително брутален старт в живота, но при условие, че те могат да получат вода, тя им дава най-добрата възможност да се научат да летят.“

„Това е гениално решение за пустинния живот, а това е единствената птица в света, която може да го направи”, казва Чарлз.

Храната също е важна

Водата е един от основните ресурси, необходими за живота, и животните, които обитават пустините, имат невероятни начини за получаването и задържането ѝ. Но животните не могат да оцелеят само на вода, те трябва да намерят и храна. А това може да изисква редица различни, но не по-малко изобретателни стратегии и начини за адаптиране.

Вземете например сврачките – едно семейство птици, които се възползват от шиповете и бодлите, които някои пустинни растения използват, за да пазят своите водни запаси, и правят нещо много хитро с тях. Те нанизват върху бодлите малки бозайници и големи насекоми.

Чарлз обяснява, че те правят това по две причини. По време на размножителния период мъжките показват колко мъжествени и какви добри ловци са. На второ място, те не трябва да ловуват всеки ден, ако имат провизии от готови ястия, с които могат да бъдат нахранени гладните пилета.

Това е гениално решение за поддържане на живота на малките си във времена, когато има недостиг на храна, което се случва твърде често по тези трудни места.

„Това е почти като коледна елха, но украсена с трупове, а не с дрънкулки и гирлянди.“

„По нея има всякакви мъртви неща, някои от които с откъснати глави… Може да се очаква нещо подобно от чудовищен хищник, но изведнъж тази красива малка пойна птица се поява в кадър“, казва Чарлз.

Но най-извънредното поведение по мнението на продуцента е историята на един малък прилеп, който влиза в схватка със смъртоносен скорпион. Тя разкрива рисковете, които някои животни биха предприели, за да получат храна, както и ползите, които придобиват при успех. Екипът е успял да заснеме за първи път пустинен дългоух прилеп в схватка с няколко смъртоносни ловуващи скорпиони в пясъците на пустинята Негев в Израел.

Тези скорпиони са едни от най-опасните в света с огромни щипки и отровно жило, което съдържа много мощна смес от невротоксини, които биха причинили сериозни неприятности, ако е ужилен здрав човек. Но тези прилепи са наблюдавани да ловуват и да ядат скорпионите през нощта и въпреки че биват ужилени няколко пъти, все пак получават вечерята си.

Има много скорпиони в пустинята, така че ако откриете начин да ги ловите и убивате, не ви е нужно нищо повече, казва Чарлз. Прилепите се възползват от едни от малкото лесно достъпни източници на храна, докато много малко други могат да направят същото.

„Невероятно е, че прилепите са се адаптирали по този начин, но това, което е още по-невероятно, е, че те изглежда са имунизирани срещу отровата, тъй като те просто не умират, когато са ужилени.“

„Битката, която тези прилепи предприемат, само за да си осигурят храна, е брутална, но те го правят, защото животът в пустинята е толкова труден,  че те нямат избор“, добавя Чарлз.

Това са само някои от най-находчивите стратегии, развити в продължение на милиони години, за оцеляване в най-горещите и сухи места в света, където повечето хора се страхуват да стъпят.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!