Генетичното преимущество на слабите хора

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Учени от Кеймбридж провели най-мащабното до този момент проучване, посветено на въпроса защо някои хора остават слаби, а други лесно качват килограми.

Във Великобритания повече от 6 души на всеки 10 е с наднормено тегло, а един от четири е със затлъстяване. До 5-годишна възраст едно от 4 деца е или с наднормено тегло, или със затлъстяване. Излишните килограми повишават риска от заболявания като диабет тип 2 и заболявания на сърцето.

Въпреки че е добре известен фактът, че промените в околната ни среда, като лесния достъп до храна с висококалорийно съдържание и заседналия начин на живот, доведоха до повишаване на броя на затлъстелите хора през последните години, съществува значителна разлика между отделните хора в дадена популация. Някои хора изглежда са способни да ядат всичко, което им харесва и да остават слаби. Това понякога ни кара да обвиняваме пълните в мързел и слаба воля.

Екипът на проф. Садаф Фаруки започнал проекта STILTS (Study Into Lean and Thin Subjects), за да провери защо и как някои хора без усилие остават слаби, а други – не. Проучванията върху близнаци показват, че различията в теглото ни са силно повлияни от гените ни. Към днешна дата изследванията бяха насочени само към изследване на хората с наднормено тегло, като са открити стотици гени, които повишават вероятността някой да бъде наднормен, а при други има гени, които ги правят силно затлъстели още от ранна детска възраст.

Екипът на проф. Фаруки включил в изследването 2 000 души, които били слаби (BMI < 18 kg/m2) и не страдали от някакво заболяване и нарушения в храненето. Те работили с клиники от цялата страна, като от участниците била взимана слюнка за ДНК анализ и те били помолени да отговорят на няколко въпроса за здравето си и начина си на живот.


РЕКЛАМА:

***

В проучването, публикувано наскоро в PLOS Genetics, екипът на проф. Фаруки си сътрудничил с екипа на д-р Инес Барозо от Wellcome Sanger Institute, за да сравнят ДНК на 14 000 души, сред които 1 622 слаби доброволеца от проекта STILTS, 1 985 сериозно затлъстели хора и още 10 433 души с нормално тегло.

Нашата ДНК се състои от последователности от молекули, които се наричат базови двойки и се представят чрез буквите А, Ц, Г и Т. Те образуват генетични региони, които включват или изграждат нашите гени. Те представляват кода за това как да функционира тялото ни и се променят, ако някоя от базовите двойки се промени. Например, ако вместо Ц сложим А, това може да окаже слабо влияние или пък да предизвика драматични изменения в характеристика като цвета на косата или очите, или пък теглото на човек.

Екипът открил няколко често срещани генетични варианта, които вече били идентифицирани като имащи роля при затлъстяването. В допълнение към това, те открили нови генетични региони, имащи значение за тежкото затлъстяване и други, които имали значение за здравословната слабост.

За да разберат какво влияние имат тези гени върху теглото на даден човек, учените определили коефициент на генетичния риск (genetic risk score), който при затлъстелите хора се оказал по-висок.

Освен това, екипът установил, че слабите хора имали много по-нисък коефициент – те имали по-малко генетични варианти, за които е известно, че повишават вероятността някой да е с наднормено тегло.

„Това проучване за първи път показва, че здравите слаби хора са такива, защото имат по-малко натоварване от гени, които повишават опасността от затлъстяване, а не защото са морално по-извисени, както някои хора обичат да мислят“, казва проф. Фаруки. „Лесно е да съдиш и критикуваш хората за теглото им, но науката показва, че нещата са далеч по-сложни. Имаме много по-малък контрол над теглото си, отколкото ни се иска да вярваме.“

Предшествениците на трима от всеки четири души (74%) от проекта STILTS също били слаби и здрави и екипът открил някои генетични промени, които били значително по-често срещани при слабите хора. А това може да помогне на учените да открият нови гени и биологични механизми, чрез които да помогнат на хората да останат слаби.

„Вече знаем, че хората може да са слаби по различни причини“, казва проф. Фаруки. „Някои хора просто не се интересуват особено от храната, докато други ядат каквото си поискат, но просто не качват килограми. Ако можем да намерим гените, които им помагат да не качват килограми, може да открием нови методи за сваляне на тегло и да помогнем на тези, които нямат това генетично преимущество.“

Превод: Росица Ташкова

Източник: Fernando Riveros-McKay, Vanisha Mistry, Rebecca Bounds, Audrey Hendricks, Julia M. Keogh, Hannah Thomas, Elana Henning, Laura J. Corbin, Stephen O’Rahilly, Eleftheria Zeggini, Eleanor Wheeler, Inês Barroso, I. Sadaf Farooqi. Genetic architecture of human thinness compared to severe obesity. PLOS Genetics, 2019; 15 (1): e1007603 DOI: 10.1371/journal.pgen.100760

Статия от сп. „Българска наука и медицина“, бр. 11. Открийте всички статии от броя тук.