Направи дарение на училище!

Бил Гейтс може да е опорочен посланик на глобалното затопляне, но книгата му все още е чудесен пример за това как да се измъкнем от тази бъркотия.

„Наясно съм, че съм несъвършен предвестник на изменението на климата“, пише Бил Гейтс в последната си книга, където обяснява защо смята, че светът има възможност да достигне нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.

Филантропът и съосновател на Microsoft е, по собствено признание, невероятно богат, обвързан с технологични решения и създаващ голям въглероден отпечатък. Последното, както Гейтс разкрива в книгата си, акцентира върху това, че е летял на срещата на върха в Париж през 2015 г. с частен самолет. Тъй че той определено далеч не е Грета Тунберг.

От друга страна, той има око за детайлите, умение за просто обяснение на сложни въпроси и привлекателно невъзмутим интерес към складовете за торове и електроцентралите. Нещо повече, работата на фондацията му по въпроси като здравеопазването и бедността по целия свят, му е дала по-добър поглед от много автори за това как въглеродната корекция, която работи за САЩ, може да не работи за Индия. И за разлика от някои други книги за климата, затворени само в науката, политиката или бизнеса, той разглежда всички сектори, необходими за елиминиране на годишната продукция от 51 гигатона парникови газове, които човечеството предизвиква.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Осеяна с цифри, факти, таблици и диаграми, книгата на Гейтс цели да даде климатично решение, еквивалентно на по-късно излязлата книга “Фактологичност” от покойния Ханс Рослинг, отлична дисекция на изкривените възприятия за състоянието на света. 

„Когато имаме основан на факти поглед върху климата, можем да видим, че разполагаме с някои от нещата, от които се нуждаем, за да избегнем климатично бедствие, но не с всичките“, пише Гейтс.

Гейтс все пак говори много и за това защо ще бъде толкова трудно да се стигне до нулеви емисии – не на последно място инерцията в енергийната индустрия, която той визира – и обяснява какво и колко още има да се направи, освен да се генерира повече слънчева енергия и да се произвеждат повече електрически автомобили. 

Страниците относно интензивния въглероден процес при изработване на много от нещата, стоящи в основата на съвременния свят, особено бетона и стоманата, са ясно и доста добре написани.

Може да не сте го очаквали от бивш софтуерен инженер, но Гейтс може и да пише.

Като личният опит се смесва със свежа правдивост за това колко трудно ще бъде декарбонизирането на света.

Тази хубава проза обаче би била за нищо, ако даването на решения беше пропуснато. За щастие той прави големите неща правилно: генерира много повече електричество, електрифицира всичко, което е възможно и харчи повече средства за научноизследователска и развойна дейност, за да разпределя и за останалите пера като авиация, корабоплаване, тежка индустрия. Освен това е добър и в скучните, но жизненоважни детайли на политиката, които е необходимо да се задействат за да се случи всичко.

Гейтс не е толкова силен, що се отнася до ролята на храната и използването на земята. Макар да е прекалено оптимистичен по отношение на все още неразвити технологии, в областта на ядрения синтез например; той е излишно песимистичен по отношение на сравнително постижими неща, за които доказателствата сочат, че могат да се постигнат, като консумирането на по-малко месо.

По този въпрос той казва, че по културни причини „просто не мисля, че е реалистично“. И все пак в някои страни се наблюдава тенденция към по-малко потребление на животински продукти.

По отношение на климата консерваторите в британското правителство искат и смятат, че е реалистично хората да консумират поне с една пета по-малко месо и млечни продукти до 2050 г.

Друго слабо място в книгата е почти безспорният му ентусиазъм за ядрената енергетика, с оскъдни параграфи за високите разходи, които я спират, и нейният неразрешим проблем с отпадъците. Отделно има множество страници, посветени на предизвикателствата на променливата възобновяема енергия, поставени от възобновяемите източници, които макар и реални, тук са преувеличени. 

Климатичните последици от пандемията се споменават, но не в достатъчна дълбочина, което е жалко. Същото може да се каже и по отношение на възможностите за премахване на въглеродните емисии.

И все пак това са дребни недостатъци. Въпросът как да избегнем глобална климатична катастрофа е ясно и кратко изложен, макар да е колосална тема, и интелигентно цялостен в подхода си към проблема. Гейтс може да не е идеалният предвестник по този въпрос, но той е написал чудесен труд за това как да извадим себе си от тази бъркотия.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!