Направи дарение на училище!

Автор: Стефани Стефанова

Резюме: През 50-те години във Франция се наблюдава все по-разрастващото се разочарование от идеите на Сартр за екзистенциализма и по-конкретно от неговото схващане за „осъдения на свобода“ на фона на вихрещата се Студена война. Като контрапункт на отминалото време на „тоталната свобода“ се появи и новата терминология като структура, модел, диахрония, която даде израз на новото течение- Структурализъм. За появата и развитието на Структурализма съществена роля изиграва Руския формализъм. Формалистите и  техния творчески устрем полагат основите на теоретичната и терминологична визия на литературната наука. Те задават основната на бъдещото литературознание, което е обект на анализ от следващото направление, а именно Структурализма.

Ключови думи: Структурализъм, Формализъм, модел, структура, знак, символ

Разбери повече за БГ Наука:

***

Структурализмът избухна като интелектуална бомба през 60-те години във Франция. Отново там структуралисткото движение отбелязва повратната си точка с всеобщата стачка в страната от 1968 година.

Структурализмът е интелектуално движение, за което е характерен стремежът към разкриване на моделите, които стоят в основата на културните и социалните явления. Структуралистите разследват специфични структури и правила от гледна точка на техните съставни части. Структурализмът намира най-широко поле в дисциплините лингвистика, културна антропология, психология, литературна теория, архитектура и психоанализа. Централни фигури на структуралисткото движение са лингвистът Роман Якобсон, антропологът Клод Леви-Строс, литературоведът Ролан Барт, психологът Жан Пиаже, историкът Мишел Фуко, както и психоаналитикът Жак Лакан. Структурализмът достига своя бум през 60-те години на ХХ век във Франция.

Преди да пристъпя към структуралистката теория на Сосюр ще направя кратък преглед на развитието на художествената литература в лоното на естетиката и историята на изкуствата. По отношение на нейните съдържателни и формални признаци може да се раздели по следния начин:

• Като подражание на живота или мимезис;
• Като източник на естетическо преживяване и наслада;
• Като емотивна функция на езика- Брюгер;
• Като измислица;
• Като знакова структура;

Сред студентите на Сосюр е имало и поне 10 българи. Първият му български студент се казва Георги Божков и е следвал във Филологическия факултет на Женевския университет.

Структурализмът за първи път като понятие е използван от Фердинанд дьо Сосюр. Той предлага всеки език да бъде разглеждан като система от елементи. В тази система всеки отделен компонент може да бъде дефиниран само чрез логическите връзки, в които той се намира с останалите елементи от системата. Според него тази цялост от взаимодействия образува и структурата. Сосюр е централна фигура в структуралисткото течение, както и неговата дефиниция за „знака“. Французинът дефинира „знака“ като някакъв образ, обект /предмет/ или дума, който несъмнено върви ръка за ръка с някакво конкретно значение. На езика на Сосюр това отношение се представя като връзка между означаващото /знака/ и означаемото. Обикновено културата закодира дадени явления и хората мислят за тях през този код. Пример за подобно кодиране може да бъде нашето отношение към оперната и класическата музика, която се свързва с елитарност, висока класа. Разглежда се като нещо, което не само не е достъпно до всички, но то притежава и специфики, които трудно се декодират от масата. Културата е закодирала по този начин музиката, че хората възприемат този код за даденост, т.е. той по своята същност е неоспорим. Човек не е способен сам да създава независими интерпретации за нещата и явленията. Разбирането, според Сосюр е ограничено от приетите „конвенции“. Конкретният човек като отделно същество не натоварва оперната музика точно с тази конотация, тя е била закодирана много преди той да й даде каквото и да било значение. Съдържанието на знаците надминава нашия собствен замисъл, идея. Сосюр отрича категорично връзката между думата „опера“ и буквите, които я съставляват. Той твърди, че на мястото на тези букви, ако се сложат други, то всяка друга комбинация би била релевантна на предишната и тук акцентът пада единствено върху конвенцията, че буквеният израз „опера“ има и семантично сходство. Оттук идва и основната позиция на структурализма, че „езикът никога не би могъл да бъде едно понятно и невинно отражение на реалността“.

Едно от фундаменталните прозрения на структуралисткото движение и оспорването от тяхна страна е свързано с идеята за оригиналността на изкуството и това, че произведението на изкуството е резултат от индивидуалния акт на гения. Това довежда и до въпроси за авторството.

Идеята, развита от Сосюр се основава на това, че всяко понятие се определя от всички други понятия, като същевременно само то определя и останалите такива. Но Мукаржовски добавя, че понятието може да бъде обяснено чрез мястото, което заема в определена понятийна система, а не чрез обема на съдържанието си, който е променлива величина. Той казва, че структурализмът в сравнение с други направления е „най-малко склонен към главоломна подмяна на остарелите понятия с нови“, защото понятието като част от понятийната система му дава възможност да настъпват промени, без обаче да губи идентичността си. Структурализмът се стреми да даде на традиционните понятия възможността да бъдат конструирани спрямо актуални смисли.

Текст към снимката: Българинът Цветан Тодоров е сред лицата на Френския структурализъм. Освен това той публикува в най-реномираното и авангардно списание за литература и култура „Тел Кел“ между 1960 и 1982 година.   

Структурализмът в литературата и литературната критика във Франция възниква в резултат на работата на Ролан Барт, Цветан Тодоров, Жерар Жанет. Подобно на т.н. „нова критика“, която се появява в следвоенна Великобритания и САЩ, структурализмът се стреми да се върне към текста като такъв, към неговата първична основа, но представителите на това движение изхождат от факта, че структурата на текста не може да бъде разкрита без методологически рамки. Докато вълната „нова критика“ настоява на това, че човек трябва да чете всяко литературно произведение, без да се основава на някакви правила и конвенции. В същото време структуралистите се придържат към систематичния подход към литературния дискурс и установяването на принципи за интерпретация. В своята разработка „Критика и истина“ Ролан Барт въвежда разграничението между литературна критика, която поставя литературното произведение в определен контекст и се опитва да му припише конкретно значение. А от друга страна науката за литература или поетиката, която изучава значенията, формалните структури и конвенции, които организират текста и задават определен диапазон от възможни тълкувания.

Могат да се отделят четири различни аспекта при изучаването на литературата от представителите на структурализма. Първият аспект е свързан с опитите на Греймас и Якобсон, които целят да създадат едно лингвистично, езиково описание или структура на литературата. Вторият аспект е свързан с развитието на наратологията, която идентифицира различните компоненти, съставляващи повествованието и описва основните текстови структури и правила за тяхната комбинация. Третият аспект включва изследване на различни кодове, генерирани от други произведения и кодове, биващи съставни компоненти от други култури. Именно заради тези кодове и тяхната комбинация литературните произведения възпроизвеждат множество значения. Четвъртият аспект изследва ролята на читателя, както и начина, по който литературната творба се противопоставя на очакванията на читателя или удовлетворява тези очаквания.

Структурализмът, концентрирайки се върху структурите и кодовете отхвърля идеята за литература като имитация на света и я разглежда като един вид експериментиране с езикови и културни кодове. Литературата е ценна, защото чрез нея се изследват онези структури, чрез които читателят разбира света. Тя разкрива конвенционалния характер на нашия свят.

Лингвистика, културна антропология и литературна критика са основните стълбове на структурализма. Но той има и други проявления. Психоаналитикът Лакан често се свързва с Сосюр и Якобсон, защото той напълно споделя техните идеи, а също и идеята за това, че несъзнаваното е структурирано като език. Психологът Пиаже от своя страна наблюдава множество деца от различни възрасти и достига до своята популярна теория за етапите в развитието на детето- от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите такива.

Както всяко течение в хуманитарните науки, така и структурализмът и неговите представители издават авангардното списание за литература „Тел Кел“. Всички посочени дотук имена, а и още други участват при списването на това издание като Юлия Кръстева, Жак Дерида, Жерар Жанет, Филип Солерс.

Важните въпроси, които задава структурализма след това са доразвити и също задавани и от постструктуралистите. Постструктурализмът се счита за постмодерна философия.

Литература:

1. Мукаржовски, Я.- Студии по теория на изкуството, „Наука и изкуство“, София, 1993г.
2. Дьо Сосюр, Ф.- Курс по обща лингвистика, София, 1992г.
3. Якобсон, Р.- Лингвистика и поэтика- (http://philologos.narod.ru/classics/jakobson-lp.htm)
4. Барт, Р.- Въображението на знака. Есета., „Народна култура“, 1991г.
5. Аристотел, Поетика
6. Алпатов В.М.-Всеобщая история искусств
7. Гухман М.М., Ярцева В.Н.- Основные направления структурализма, Москва, 1964г.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!