1848 г. — 22—24. II
Въоръжени сблъсквания на работниците, студентите и занаятчиите с полицията. Засилват се революционните настроения. Оставката на Гизо не успокоява
обстановката. Боевете около кралския дворец ускоряват абдикацията на Луи-Филип.

1848 г. — 24. II
Временно правителство, съставено от буржоазни политици (Ламартин, Мараст, Мари и др.) и от представители на дребната буржоазия (Ледрю-Ролен). То прокламира република, свобода на събранията, на печата, премахва смъртното наказание за политически престъпления, отменя робството във френските колонии. Лозунгът на революцията от 1789 г. — „Свобода, равенство, братство“ — става лозунг на новата република, Под натиска на работниците, правителството гарантира работа на всеки гражданин, създавайки т. нар. „национални работилници“.

1848 г. — 28. II
Брюкселската демократическа асоциация в Белгия, чийто зам.председател е Карл Маркс, изпраща поздравителна телеграма до Временното правителство във Франция.

1848 г. — III — V
Въведено е общо избирателно право. (4. III). Избори за Учредително събрание, в които побеждават буржоазните републиканци (23. IV). Избрани са и дребнобуржоазни демократи и социалисти (Луи Блан, Албер, Консидеран и др.). Победата на реакцията в изборите предизвиква работнически вълнения в страната, сблъсъци с войската. Учредителното събрание заменя Временното правителство с Изпълнителна комисия (5. V), в състава на която са включени само някои членове на Временното правителство (без Блан и Албер). Новото правителство води консервативна политика.

РЕКЛАМА:

1848 г. — 15. V
Републиканските клубове организират голяма демонстрация пред бурбонския дворец, където заседава Учредителното събрание. Демонстрантите издигат лозунги за оказване помощ на народите на Полша, Италия и Германия. Стига се до сблъскване между войската и Националната гвардия. Опитът за революционен преврат не успява. Водачите на работниците са арестувани.

1848 г. — 22. VI
Декрет за ликвидиране на националните работилници, който предизвиква протеста на работниците.
Въстание на парижкия пролетариат — известните „юнски дни“. Военния министър Луи Кавеняк получава диктаторски пълномощия и потушава въстанието. Избити са около 4—5 хил. работници, 11 хиляди са арестувани (половината от тях са изпратени в Алжир и другите колонии).

1848 г. — 28. VI
Кавеняк е назначен за министър-председател.

1848 г. – 4. XI
Приета е нова конституция: еднокамерен парламент, изпълнителната власт е в ръцете на президента, който се избира за срок от 4 години.

1848 г. — 10. XII
Луи Наполеон е избран за президент.

1848 г.
Във Франция са построени около 2 хиляди км. жп линии.

1849 г. — 29. I
Под натиска на десницата, Учредителното събрание решава да се саморазпусне и да се проведат избори за Законодателното събрание.

1849 г. — 13. V
Провеждат се избори за Законодателно събрание. Поражение на буржоазните републиканци. „Партията на реда“, която изразява интересите на едрата буржоазия, събира малко повече от половината гласове, но получава 500 общо от 750-те места в Законодателното събрание.

1849 г. — 13. VI
Антиправителствена манифестация в Париж. Протести срещу правителството и президента във връзка с т. нар. италианска политика (Луи Наполеон изпраща войски в Италия, за да помогнат на австрийците да възстановят светската власт на папата и да ликвидират Римската република). Акцията от 13 юни е лишена от социална програма и революционни лозунги, които биха могли да увлекат народните маси. В Париж е въведено извънредно положение и военните съдилища разглеждат политическите процеси.

1849 г. — 31. X
Начало на едноличното управление на Луи Наполеон.

1850 г. — 31. V
Приет е Закон, с конто се отнема избирателното право на значителна част от селския и фабричния пролетариат. Броят на избирателите намалява с 2,8 млн. души (от общо 9,6 млн. души).

1850 г. — 10. XII
Създадено е „Дружество 10 декември“ на привържениците на Луи Бонапарт, които възхваляват диктатурата му и проповядват възкресяване на империята.

1850—1870 г.
Удвоява се промишлената продукция. Броят на парните машини нараства 5 пъти (а мощността им — 13 пъти); добивът на въглища се увеличава три пъти; усъвършенствува се металургичната промишленост — ликвидират се пещите с дървени въглища; производството на стомана нараства от 13 на 110 хил. тона. Дължината на жп линиите се увеличава от 3 (1851 г.) на 24 хил. км (през 70-те години). Десетократно нарастват превозите на стоки.

1850—1893 г.
Ги дьо Мопасан, френски писател, критически реалист. Написва над 300 разкази и повести: „Лоената топка“, „Сестри Рондоли“, „По водата“ и др. Романи: „Един живот“, „Бел ами“, „Силна като смъртта“ и др.

1851 г. — 26. VII
Парламентът отхвърля предложението за изменение на конституцията, което би осигурило повторно избиране на Луи Наполеон за президент.

1851 г. — 2—5. XII
Луи Наполеон извършва държавен преврат. Арестувани са видни републиканци, парламентът е разпуснат, въведено е военно положение в цялата страна. Армията потушава въоръжената съпротива на парижкото население и на републиканците в десетина департамента. Масови арести (около 28 хил. души).

1851 г. — 21—22. XII
Референдумът ратифицира държавния преврат. Луи Наполеон спечелва подкрепата на 92 на сто от гласоподавателите.

1852 г. – 14. I
Провъзгласена е новата конституции. Изпълнителската власт се предоставя на президента, който се избира за 10 години. Създават се 3 камари: сенат, законодателно тяло и Държавен съвет. Камарите са зависими от президента. Новото управление е привидно републиканско, но в същност е типична диктатура.

1852 г. — 2. XII
Провъзгласена е Втората империя. Луи Наполеон Бонапарт приема титлата император Наполеон III.

1852—1870 г.
Наполеон III се оженва за испанската принцеса Еужеии Монтийо. Тя оказва силно влияние върху политиката на императора. Благодарение на Кримската война, Франция си спечелва водещо място в Европа. Императорът налага диктаторско управление, подавяйки съпротивата на републиканско-демократичната опозиция.

1852—1860 г.
Период на т. нар. авторитарно управление. Конституционните институции представляват само прикритие на личния императорски режим.

1853 г.
Императорът получава право от сената да открива нови кредити и да финансира големи мероприятия по строителството и т. н.

1853—1869 г.
Под ръководството на префекта, Ж. Осман Париж е коренно модернизиран и преобразен.

1854 г.
Франция се включва в Кримската война.

1855 г.
Първата световна промишлена изложба в Париж.

1856 г.
На 30. III в Париж е подписан мирен договор, който установява ново разпределяне на силите в Европа. Турция се оказва финансово заробена от своите съюзници в Кримската война. Наполеон III постига ликвидирането на Свещения съюз — коалицията на трите абсолютистки държави — Русия, Прусия и Австрия. Франция си осигурява временно ръководната роля на европейската реакция.

1857 г.
Остра икономическа криза. Френско-английска ескадра обстрелва гр. Кантон (Гуанджоу) в Югоизточен Китай и го превзема.

1858 г. — 14. I
Атентат срещу Наполеон III, извършен в Париж от италианския революционер Орсини, като отмъщение за потушената революция в Рим през 1849 г.

1858—1862 г.
Война в Индокитай. Намеса на френския флот (адмирал Риго) в Индокитай. Териториални придобивки за французите около Сайгон и Биенхоа, отстъпени от краля на Анам (1862 г.).

1859 г. — 3. III
Сключен е таен френско-руски договор. Френското правителство се задължава да подкрепи стремежите на Русия да се освободи от някои ограничения, записани в Парижкия мирен договор от 1856 г., като например забраната да държи флот е Черно море. Русия обещава да запази неутралитет в подготвяната от Франция война с Австрия.

1859 г.
Франция заедно със Сардинското кралство обявява война на Австрия. Наполеон III поема ангажимента да освободи Северна Италия от властта на австрийците. Край Маджента (4. VI) и при Солферино (24. VI) австрийците претърпяват поражения. Наполеон III преустановява военните действия и сключва примирие с Австрия.

1859—1869 г.
Прокопан е Суецкият канал. Ръководител на строителството е френския инж. Фердинан Лесепс (1805—1894 г.).

1860 г. — 24. III
Торински договор с Писмонт. Франция получава Ница и Савоя.

1860 г.
Френско-английските сили подновяват военните действия в района на Пекин и го превземат. Китайокото правителство е принудено да осигури широки възможности за икономическо проникване на Франция и Англия в Китай.

1860—1861 г.
Френска военна експедиция в Сирия, организирана под предлог, че трябва да се защитят християните, които живеят там. Засилва се френското влияние в Сирия.

1861 — 1867 г.
Интервенция на Наполеон III — отначало съвместно с Англия и Испания — в Мексико. Френските финансисти се страхуват да не загубят капиталите си, които са вложили в Мексико, а френските промишленици разчитат да създадат там колония и да използват местните суровинни богатства (олово, сребро, калий) и др. След като завземат столицата Мексико, французите създават Мексиканска империя. Под натиска на САЩ и борбата на мексиканските патриоти Наполеон III изтегля армията си от Мексико (1867 г.), което довежда до поражение на ерцхерцог Максимилиан, провъзгласен за мексикански император. Мексиканските републиканци начело с Бенито Хуарес удържат победа. Максимилиан е свален и екзекутиран.

1862 г.
Договор с малгашите. Утвърждаване на френското влияние на о. Мадагаскар. Френските войски завземат южната част на Виетнам — Кохинхин.

1863 г. — 11. III
Френско-камбоджански договор за протекторат над Камбоджа.

1863 г.
Начало на икономическата криза.

1863—1869 г.
В поредните избори (1863, 1867, 1868 г.) републиканско-демократичната опозиция печели все повече гласове.

1864 г. — 25. V
Премахнат е закона за забрана на стачките (в сила от 1791 г.).

1865 г.
Във Франция се организира секция на I интернационал.

1866—1944 г.
Ромен Ролан, френски писател, музиковед, общественик. Лауреат на Нобелова награда (1915 г.). Излиза в защита на Г. Димитров по време на Лайпцигския процес в 1933 г. Азгор на драми: „Трагедии на вярата“ и др. На серия романи: „Жан Кристоф“, „Кола Брьонон“, „Очарована душа“; на художествени биографии: „Животът на Бетховен“, „Животът на Микеланджело“, „Животът на Толстой“.

1867 г. – XI
Протестна демонстрация на парижките работници Под ръководството на членове на Интернационала срещу военната намеса на Наполеон в Италия.

1867 г.
В Залцбург се срещат Наполеон III и Франц Йосиф I. Опит за създаване на антипруски блок. (Разработеният през 1869 г. проект за австро-френско-италиански съюз, насочен срещу Прусия и нейния стремеж за обединяване на Германия, не донася успех). Стачки на работниците в Париж, Амиен, Марсилия и Рубе. Световно изложение в Париж.

1868 г.
Правителството разрешава провеждането на публични събрания, при условие че няма да се третират политически проблеми. (В събранията участвуват широки народни маси. Въпреки че полицията имала право да ги прекъсва всеки момент, събранията се превръщат в поле на остри дискусии и изказвания на революционни дейци, функционери на Интернационала).

1869 г.
Победа на опозицията в изборите за Законодателно тяло (тя получава 3,3 млн. гласа от общо 7,8 млн.). За депутати са избрани Рошфор и Гамбета. В предизборната кампания Гамбета представя радикална програма (отделяне на църквата от държавата, премахване на постоянната армия и полицейската префектура и т. н.), която според него трябвало да се реализира по мирен път.

1869—1870 г.
Стачки в минния басейн на Лоара, в оръжейните фабрики на Крьозо. Жестока разправа на армията със стачкуващите.

1870 г. — 2. I
Емил Оливие, бивш републиканец, е назначен за министър-председател. Правителството прави опит да се противопостави на опозицията. Това не отстранява растящото недоволство на населението.

1870 г. — II
Безредици в работническите квартали на Париж.

1870 г. – V

Барикади, сблъсъци с полицията.

1870 г. — 8. V
Провежда се плебисцит, замислен като форма за издигане престижа на властта, като се затвърдят либералните реформи, въведени през периода 1860— 1870 г. В плебисцита 7,3 млн. души гласуват за правителството.

1870 г. — VI — VII
Трети процес срещу членовете на Парижкото бюро на Интернационала (38 души), завършил с наказателни присъди. Нарастват опозиционните настроения срещу бюрократичното управление ча Наполеон III.

1870 г. — VII
Във Франция става ясно, че граф Леополд Хохвнцоларн, роднина на пруския крал Вилхелм, дава съгласие да получи испанския трон след отмиране на Бурбоните. Френското правителство настоява Леополд да изтегли кандидатурата си за испанския трон.

1870 г. — 13. VII
Разговори между крал Вилхелм и френския посланик Бенедети в Емс. Франция настоява за гаранция, но получава отрицателен отговор. Бисмарк заповядва да бъде публикувана информация за разговорите в Емс, в която обвинява Франция за случилото се, с цел да провокира френското обществено мнение и да предизвика война, за която, Прусия е готова.

1870 г, — 19. VII
Франция обявява война на Прусия.

1870 г. — 2. VIII
Първа битка в областта Саар. Французите превземат Саарбрюкен.

1870 г. – 14. VIII
Битка при бреговете на Мозел. Френската армия, командувана от маршал Базен, е изненадана и разбита.

1870 г. — 18. VIII
Решаваща битка при Гравелот и Сен Прива. Въпреки големите загуби, прусите печелят победа.

1870 г. — 1-2. IX
Битка при Седан. Поражение на френската армия. Пленени са 100 хил. души начело с императора.

1870 г. — 3. IX
Седанското поражение прави поразяващо впечатление във Франций. В Законодателното събрание започват нападки против династията. Левицата внася предложение за отстраняване на Наполеон III и цялата династия на Бонапартите от трона.

1870 г. — 4. IX
В Париж работници и войници започват демонстрация срещу императора, династията и правителството, нахлуват на заседанието на Законодателното тяло и настояват за незабавно провъзгласяване на република. Гамбета прокламира детронирането на династията и създаването на Третата република. В кметството се образува Правителство на националната отбрана, съставено от 11 парижки депутати. Начело на правителството е поставен ген. Трршю, който е и военен губернатор на града. В състава на правителството са Рошфор, Гамбета, Фавр.
Започват приготовления за отбрана на столицата.

1870 г. — 19. IX — 28. I — 1871 г.
Обсада на Париж. Германските сили възлизат на 235 хил. души и около 900 оръдия. Заедно с 2-ма други министри, Гамбета напуска Париж с балон, за да мобилизира народа за борба с нашественика. Създава национално опълчение, което увеличава армията до около 600 хил. души. Но опитът му да помогне на Париж не успява. Армията „Лоара“ е победена, претърпяват поражение и северните армии, организирани в Нормандия, както и тази в югоизточната част на Франция. В боевете участвува и Джузепе Гарибалди, назначен от Гамбета за командващ армията „Вогези“, в която заедно воюват французи, италианци и поляци. Не донася успех и опитът за излизане от обкръжения град.

1870 г. — 31. X
Въстание на парижкия пролетариат против Правителството на националната отбрана. Поради слаба организация, то е потушено на следващия ден.

1871 г. — 22. I
Ново въстание на парижкия пролетариат, също потушено много бързо.

1871 г. — 26. I
Във Версай е подписан предварителен мирен договор. Франция отстъпва на Германия Елзас, част от Лотарингия с Мец и трябва да заплати 5 милиарда франка контрибуции (в злато).

1871 г. — 28. I
Капитулация на Париж.

1871 г. – 8. II
Избори за Национално събрание. Създадена е Републиканска федерация на националната гвардия, в състава на която влизат батальони, сформирани главно от работници. Начело на федерацията застава Централен комитет на националната гвардия, който бързо се превръща в център на революционния Париж.

1871 г. — 17. II
Националното събрание назначава за министър-председател Адолф Тиер. Той не провъзгласява република, а оставя този въпрос да бъде решен по-късно от народа.

1871 г. – 1. III
Националното събрание приема предварителните мирни условия. Против тях се изказва остро депутатът радикал Жорж Клемансо. Париж е обхванат от революционно брожение.

1871 г. – 18. III
Правителството изпраща войски срещу разбунтувалите се гвардейци в Монмартр. Част от армията обаче преминава на страната на народа и подкрепя гвардейците. Това довежда до жестоки стълкновения. Правителствените войски се изтеглят във Версай. Националната гвардия поема управлението на града.

1871 г. — 26. Ш
Избори за Съвет на комуната в Париж. Централният комитет на Националната гвардия ускорява изборите, защото не постига, споразумение с Националното събрание относно принципите и срока на изборите.

1871 г. — 28. III
Тържествено провъзгласяване на комуната. На първите си заседания Комуната избира Изпълнителен комитет, 10 комисии, които заместват министерствата, въвежда задължителна обща военна служба, обявява за невалидни досегашните разпореждалия на версайското правителство. В провинцията са изпратени много изтъкнати политици, за да организират комуни в градовете. Комуната въвежда редица правно-управленчески промени: обединява законодателната, изпълнителната и съдебната власт, отделя църквата от държавата, въвежда безплатно и общо образование, премахва постоянната армия и т. н. Парижката комуна е първата в историята диктатура на пролетариата.

1871 г. — 2. IV
Комунарите атакуват Версай (седалището на правителството), но след двудневни боеве са отблъснати.

1871 г. — 5. IV
Версайското правителство окончателно потушава революционното движение в Марсилия,Тулуза, Нарбон, Сен Етиен, Лион.

1871 г. – 6. IV
Маршал Мак Махал, след като е освободен от немски плен, поема командването на версайските войски и започва настъпателна операция срещу комунарите, обсажда Париж.

1871 г. — 20. IV
Апел на комуната към френския народ. Призовани са всички възрастни мъже да постъпят в редиците на гвардията, на гвардейците се дават високи заплати, осигуряват им се пенсии. Създаден е Комитет за обществена безопасност.

1871 г. — 10. V
Във Франкфурт на Майн е подписан мирен договор между Франция и Германия. Той не се отличава съществено от предварителните мирни условия, но предвижда по-бързо изплащане на контрибуциите и условно продължаване на окупацията.

1871 г. — 21. V
130-хилядна правителствена версайска армия нахлува в Париж. Започват ожесточени улични боеве.

1871 г. — 24. V
Боевете по улиците на Париж са в разгара си. Подпалени са редица обществени сгради (Тюйлери, кметството, Палатата на правосъдието и др.). Хиляди комунари са убити.

1871 г. — 28. V
Парижката комуна е разгромена. Буржоазното правителство обявява края на войната. В столицата е въведено обсадно положение. От 50 хил. арестувани, 17 хил. са разстреляни, 13 хил. са осъдени на затвор и изгонване от страната, 7,5 хил. са изпратени в Нова Каледония, чийто климат и условия за живот са равнозначни на смъртна присъда.

1871 г. — 30. V
Манифест на Генералния съвет на Първия интернационал за гражданската война във Франция от 1871 г. Подчертава се историческото значение на Парижката комуна.

1871 — 1922 г.
Марсел Пруст, френски писател — романист, поет, есеист. Шедьовър е цикълът романи под общо заглавие „По следите на изгубеното време“ — широка панорама на живота и упадъка на френската аристокрация в края на XIX и началото на XX в.

1871 —1945 г.
Пол Валери, френски поет. Автор на „Албум стари стихове“, „Младата орисница“, „Очаровани“ и др.

1872 г.
Организациите на Първия интернационал във Франция са забранени.

1873 г. — 24. V — 30. I. 1879 г.
За президент е избран маршал Мак Махон, известен със своите роялистки симпатии. По време на неговото президентство продължава политиката на терор спрямо тези, които са с републикански и прогресивни убеждения.

1873—1935 г.
Анри Барбюс, френски писател и обществен деец. Пише стихове, а под влияние на Зола — реалистични романи: „Огънят“, „Яснота“ и др. Участвва в Първата световна война. Основава групата „Кларте“ — международен съюз на умствените работници в защита на мира.

1874—1885 г.
Нараства френското влияние в Индокитай.

1875 г. — 21. 1
Приета е конституцията на Третата република (1870—1940 г.). Камарата на депутатите се избира с общо гласуване всеки четири години. Сенатът — всеки девет. На всеки три години Сенатът обновява 1/2 от своите членове. Двете камари съставят Националното събрание, което избира президента и може да прави поправки в конституцията (конститцуията остава в сила до 1940 г.).

1876—1936 г.
Луи Блерио, френски инженер, авиоконструктор и летец, пионер на авиацията. Строи планери и самолети. Прелита пръв Ламанш със самолет (1909 г.).

1877 г.
Започва да излиза първият марксистки вестник „Егалите“ („Равенство“).

1878 г.
Световно изложение в Париж.

1879 г
Конгрес в Марсилия. Основана е Френската работническа партия. Програмата на партията е разработена от Жюл Гед, съгласувана с К. Маркс, Фр. Енгелс и П. Лафарг.

1879—1887 г.
Президент е Жюл Греви. Фактически Франция се управлява от републиканското мнозинство, чийто представител е Леон Гамбета, изтъкнат оратор и агитатор (починал през 1883 г.). В Националното събрание е приет закон за амнистия на комунарите, които до този момент са заточени в Нова Каледония и Гвиана (1880 г.). Приети са закони за събранията и за печата — с либерални постановки (1881 г.).

1880 г.
Фердинан дьо Лесепс основава акционерно дружество за прокопаване на канал в Централна Америка, който да свързва Атлантическия с Тихия океан. През 1892 г., създадената компания обявява фалит.

1881 г.
Франция окупира Тунис и го обявява за протекторат.

1881 — 1973 г.
Пабло Пикасо, френски художник от испански произход, свързал творчеството си с Франция. Участник в борбата против фашизма в Испания и във Франция, борец за мир. Известни творби: „Гълъбът на мира“, „Мир“ и „Война“ и др. Международна награда за мир (1950 г.)

1882 г.
Основана е Лига на патриотите, чиято цел е да бъдат възвърнати Елгас и Лотарингия.

1882—1886 г.
Първа война за Мадагаскар (1882— 1885 г.), Франция завладява острова и установява френски протекторат над него. Поради съпротивата на малгашите, Франция започва втора война (1895 г.), завзема столицата на страната Тананарив (Антананариву) и покорява целия остров. Окончателно Мадагаскар е превърнат във френска колония през 1896 година.

1882—1887 г.
Икономическа криза — най-голямата през втората половина на XIX век.

1884 г.
Легализираме на работническите синдикати. Провъзгласяване на френския протекторат над Виетнам.

1884—1886 г.
Големи миньорски стачки (в Озен и Деказвий) в знак на протест срещу намаляването на заплатите.

1885 г.
За втори път Жюл Греви е избран за президент.

1885—1886 г.
Франция постепенно завладява Централна Африка.

1886 г.
Основана е колонията Френско Конго (преименувана в 1910 г. на Френска екваториална Африка). В нея влизат: Габон, Централно Конго, Чад, Убанги— Шари. Създава се Индокитайоката уния, която включва: Кохинхин, Анам, Тонкин й Камбоджа (от 1893 г. и Лаос).

1886—1887 г.
Генерал Буланже, министър на войната, разпространява във Франция идеята за отмъщение на Германия. Той настоява и за промяна на републиканския обществен строй и печели много привърженици, които очакват от него да извърши монархически преврат.

1887 г.
Създадена е Трудовата борса, нова форма на синдикалната организация.

1887—1894 г.
За президент е избран Сади Франсоа Карно.

1889 г.
Голямо световно изложение в Париж. Построена е Айфеловата кула. Конгрес на социалистите в Париж. Основан е II интернационал. 1 май е обявен за международен празник на труда.

1889—1892 г.
Панамска афера. Фалита на Дружеството за прокопаване на Панамокия канал предизвиква разоряването на около 850 хил. души, които са вложили в Дружеството своите спестявания. Парламентарното разследване разкрива, че в аферата са участвували много лица от правителствените и парламентарните среди.

1890 г. — 1. V
Честване на 1 май като ден на пролетарското единство и солидарност.

1891 г. — 1. V
Армията открива огън орещу първомайската миньорска манифестация във Фурми. Убити са 9 души.

1892 г.
В Петербург е подписан таен френско-руски договор (17. VIII), който трябва да се приложи в случай, на заплаха от страна на тройния съюз: Германия, Австро-Унгария и Италия. Отношенията между двете страни стават все по-близки.

1893 г.
Подписан е френско-сиамски договор. Сиам се съгласява да освободи завзетите лаоски територии по левия бряг на р. Меконг и да признае френския протекторат над Лаос.

1894 г.
Италианският анархист Казерио убива президента Карно (24. VI). Във връзка с това влизат в сила редица разпоредби срещу анархистите.

1894—1906 г.
„Аферата Драйфус“, свързана с отстраняването от армията и осъждането на доживотна каторга (за шпионаж в полза на Германия) на капитан Алфред Драйфус. Когато се увеличават доказателствата, че документите, въз основа ма които е изготвено обвинението са фалшифицирани, започва остра борба между 2-та лагера — на монархистите и националистите от една страна и на средната и дребната буржоазия и интелигенцията с леви убеждения. Прогресивните сили настояват да бъде оправдан Драйфус (изтъкнатият социалистически деец Ж Жорес и известният писател Е. Зола). В защита на Драйфус е създадена Лига за защита правата на човека и гражданина (1898 г.).В 1906г. Драйфус I реабилитиран.

1895 г.
Основана е Общата конфедерация на труда. Цел: обединяване на синдикатите и трудовите борси (а 1913 г. тя вече обединява 600 хил. души). Братята Люмиер изобретяват апарат, наречен кинематограф, организират първата публична кинопрожекция.

1898 г.
„Фащодска криза“ (селището Фашода се намира в Източен Судан, край р. Нил) между Англия и Франция за колониалното разделяне на Североизточна Африка. Обезпокоени от френската експанзия, англичаните заплашват с война. Франция е принудена да отстъпи.

1899 г.
Руско-френска военна конвенция.

1900 г.
Световно изложение в Париж, посетено от 50 млн. души. Влиза в експлоатация парижкото метро.

1901 г.
Създадена е Републиканската партия на радикалите и радикал-социалистите. Засилва се влиянието на Франция в Мароко. В някои френски колонии в Африка избухват въстания орещу френското колониално господство. Борбите срещу колонизаторите продължават до Втората световна война.

1902 г.
Таен френско-италиански договор по въпроса за Мароко и Триполитания.

1904 г. — 15. II
Франция обявява неутралитет в руско-японската война.

1904 г. — 8. IV
Френско-английско споразумение по колониалните въпроси; Англия предоставя на Франция свобода на действие в Мароко, а французите — на Англия и Египет.

1904 г. — 18. IV
Излиза първият брой на в. „Юманите“.

1905 г. – 1-III
В цялата страна преминава силна вълна от демонстрации, събрания, митинги в подкрепа на руската революция. В средата на м. февруари, само през един ден стават демонстрации в 39 града. Създадено е Дружество на приятелите на руския народ, в което членува прогресивната френска интелигенция. Неуморим ръководител на тази организация е Анатол Франс. Защищавайки руската революция Дружеството осъществява много пропагандни акции.

1905 г. — IV
Конфликт в порцелановата фабрика в Лимож. Към борбата се присъединяват работниците от повечето предприятия. Те се опитват да превземат затвора и да освободят затворниците. Войската открива огън. От двете страни има жертви.

Обединителен конгрес на двете социалистически партии във Френска секция на работническия интернационал (СФИО).

1905 г. — XI
Политическа стачка на работниците в арсеналите на пристанищата Шербург, Брест, Тулон, Рошфор и др.

1905 г. — 5. XII
Отделяне на църквата от държавата. Държавата престава да отпуска средства за издръжка на църквата.

1905—1906 г.
Изостряне на френско-германските отношения във връзка с Мароко. Опасност от въоръжен конфликт. Франция не е готова във военно отношение, но е подкрепена от Англия, Русия и други държави на конференцията в Алхесирас (Испания) — от 16. I до 7. IV. 1906 г. — и запазва позициите си в Мароко.

1906 г.
Работнически стачки и демонстрации във всички провинции. В Курие става минна катастрофа, в която загиват над хиляда миньори. Въведена е задължителна почивка в неделя. През годината са отбелязани 1309 стачки с 438 хил. стачкуващи.

Конгресът на Общата конфедерация на труда приема т. нар. Амиенска харта, съдържаща систематизирана програма на анархосиндикализма. Анархосиндикализмът отрича държавата във всичките й форми, включително и диктатурата на пролетариата. За основна организация на работническата класа се счита профсъюзът.

1906—1909 г.
Жорж Клемансо е избран за министър-председател.

1906—1913 г.
Президент е Арман Фалиер.

1907 г.
Англо-руско споразумение, което още повече сближава Англия с Франция и Русия.

1909 г.
Троен съюз на Англия, Франция и Русия, противопоставящ се на тройния съюз между Германия, Австро-Унгария и Италия (сключен през 1882 г.). Завършва процесът на формиране на политически блокове между великите сили — на фона на икономическото им съперничество и борбата за сфери па влияние в света.

1910 г.
Въведели са работнически пенсии — от 65-годишна възраст; по-късно — от 60-годишна възраст.

1911 г.
Французите завземат Фес, столица на Мароко. Германското правителство чиито интереси са застрашени от колониалната експанзия на Франция, изпраща канонерка, която хвърля котва в пристанище Агадир, на западното мароканско крайбрежие. Назрява конфликт, заплашващ да прерасне във война. След намесата На Англия, Германия и Франция подписват споразумение и не се стига до въоръжен конфликт.

1912 г.
Франция установява протекторат над Мароко.

1913—1920 г.
Президент е Реймон Поанкаре.

1914 г. — IV
В парламентарните избори укрепват позициите на радикалите и социалистите. Социалистът Вивиани става министър-председател.

1914 г. — 31. VII
Убит е Жан Жорес, социалистически деец, един от водачите на II интернационал, който остро критикува въоръжаването, заплашващо със световна война.

1914 г. — 3. VIII
Германия обявява война на Франция.