Организацията на първенството този път е поверена на Франция, което се смята за поклон пред основателя на световната купа Жул Риме. Този път отсъстват аржентинците, които така показват отношението си към липсата на европейци на първия шампионат в Уругвай. Самите уругвайци не пристигат, защото не могат да се приспособят към преминаването от аматьорски на професионален принцип в най-популярния спорт. Знамето на Южна Америка носи високо единствено Бразилия.

„Кариоките“ полагат изключителни усилия да се подготвят добре за надпреварата във Франция, но в крайна сметка отново не успяват да спечелят трофея.
Атмосферата преди третия планетарен шампионат е повлияна от предстоящата Втора световна война, която вече чука на вратата. Австрия например е Погълната от Германия, а Виена от имперска столица се е превърнала в главен град на провинция.
По тези причини изчезва и една от големите сили във футбола по онова време – Австрия. На мястото на Австрия е поканена Англия, но британците любезно отказват

До полу финалите достигат Унгария и Швеция в единия двубой, Италия и Бразилия в другия. Маджарите нямат проблем срещу скандинавците и ги побеждават с 5:1, без никакви усилия.
Срещата между „адзурите“ и „кариоките“ е далеч по-равностойна. През първото полувреме съперниците не успяват да сторят нещо съществено, но в 55-ата минута европейците откриват чрез Колауси. Пет минути по-късно Меаца удвоява от дузпа, Ромеу успява само да намали на 1:2 в края на мача.

И така финалът противопоставя Италия и Унгария. До този момент двата отбора са се срещали 16 пъти, като статистиката сочи превъзходство за южняците – 8 победи, 4 равенства и 4 загуби. В същото време италианците са записали впечатляваща серия – 22 поредни мача без загуба. В периода от спечелването на световната титла през 1934 г. до третия световен шампионат само англичаните и чехите са успели да постигнат успехи срещу „адзурите“.
В тридневната пауза преди финала италианците са отпочинали добре в парижкото предградие Сен Жермен и излизат във френската столица на стадион „Коломб“ със спокойни и ведри лица. От автобуса Пиола, Колауси и Меаца излизат усмихнати и водят диалози с журналисти, фотографи и запалянковци.
Обратно, унгарците пристигат напрегнати и отказват контакти с всички. Те се скриват в съблекалните цели два часа преди началото на двубоя. Наставникът на „адзурите“ Виторио Поцо не прави никакви промени в състава, победил Бразилия с 2:1 на полуфинала. Неговият унгарски колега Карой Дийтц е принуден да извърши рокади в своята единайсеторка. Липсва халфът Турай, получил контузия на полуфинала с Швеция. Защитникът Корани пък е оставен резерва за сметка на Полгар. Един от голаджиите в отбора Толди също е изваден за сметка на Винце.

Разбери повече за БГ Наука:

***

За рефер на финала е определен французинът Жорж Капдевил. Още в 5-ата минута „адзурите“ повеждат в резултата с прецизен удар на Колауси. Минават обаче само две минути и унгарците изравняват резултата с диагонален удар на Титкош. Сякаш нищо не е станало, италианците продължават да натискат.
В 16-ата минута „адзурите“ правят брилянтна комбинация в наказателното поле. Те разиграват съперниците си с пасове и накрая Пиола оплита кълбото в мрежата – 2:1. В 35-ата минута мачът изглежда решен, след като Колауси покачва на 3:1.
През второто полувреме италианците отново доминират и уцелват гредата на съперника чрез Биавати. В 70-ата минута Шароши връща отчасти надеждата в лагера на маджарите – 3:2, но инициативата остава у италианците. Те постигат и четвърти гол чрез Пиола, който се възползва от центриране на Биавати.
Италианците показват, че могат да стигнат до успеха и без натурализирани играчи. Единственият, който не е роден на Апенините, е Андреоло. Те впечатляват всички с добра игра и техника. Италианците печелят заслужено втората си световна титла.

Италия ще остане най-дълго време първенец на планетата. Четиринайсет месеца по-късно немските войски нахлуват в Полша и Втората световна война избухва. Всички спортни състезания замират през този период от историята. Едва 12 години по-късно трофеят ще бъде разигран отново.