Направи дарение на училище!

Автор: Николета Атанасова

Електронният мониторинг върху поведението на осъдени лица е иновативна дейност в България, въведена за периода 2014 и 2015 година като средство за контрол на изпълнението на някои пробационни мерки – „ограничение в свободното придвижване“ и „задължителната регистрация по настоящ адрес“. Електронното наблюдение (ЕН) е набор от технологии и свързани услуги, които се използват за управление местоположението на намиращи се в общността правонарушители чрез наблюдение на спазването на ограничителен час или проследяване на движението им. 

Възникване на ЕН – исторически и международен контекст

Разбери повече за БГ Наука:

***

Концепцията за електронно проследяване на правонарушители в общността датира от средата на ХХ век, но за пръв път е намерила реализация през 90-те години на миналия век в Швеция.

По своята същност електронното наблюдение представлява съвременен и ефективен подход при управление и третиране на лица в ограничителен режим, под надзор на пробационна институция или полицейска служба. От една страна, това е процес на рехабилитация на личността на правонарушителите, от друга страна, това е процес на интегрирането им в обществото. Във всички случаи за прилагането на електронното наблюдение се изисква и активното участие на обекта, т.е. осъденото лице. От него се изисква спазване на определени ограничения на свободното придвижване, изразяващи се в ненапускане на дадени зони през определен период от време или ненавлизане в определени такива зони. Спазването на определените от съда ограничения се доказва чрез поставянето на устройство върху глезена на обекта, чието присъствие, отсъствие или местонахождение, се наблюдава непрекъснато от оператори в мониторинг центрове чрез автоматизирани системи за алармиране, регистриране и съхраняване на събития и/или нарушения, генерирани от осъдените лица.

Поради съдържащите се в неговия приложен диапазон ограничения в личната свобода на осъдените, първоначално електронното наблюдение е било подложено на сериозна критика в различните европейски държави. Великобритания, която сега е една от водещите държави в тази сфера, с много голям брой наблюдавани правонарушители, тогава е демонстрирала много активна позиция срещу технологията като средство за контрол.[1]

Електронното наблюдение стартира в Обединеното Кралство през 1988 година като пилотен проект с 40 лица.

Във Великобритания е значителен приносът на Майк Нелис по този проект. Това се дължи на уменията на Нелис да идентифицира не само микропредшествениците на електронния мониторинг в рамките на традиционната пробация (докладване, проследяване и вечерен час), но и как най-новите разработки се вписват в по-голямата макрокартина на наказателната промяна. Нелис посочва съществуващите Британски емпирични изследвания на електронния мониторинг, на които е липсвала концептуалната изтънченост да „характеризират точно това, което е отличително и ново за електронното наблюдение като модалност на социален контрол, или да обясни защо то се появява точно навреме“. „Това, обяснява той, изисква предварително разбиране за появата и развитието на управлението в наказателното правосъдие и афинитета към създаване на очаквания и желания за щателно регулиране, координиране на дейности, стратегии и процеси. Наблюдението е присъща част на управлението – да се провери получения резултат спрямо намеренията/поставените цели и да се коригират отклоненията с ефективни, фини и усъвършенствани средства.“[2]

Постепенно перспективното мислене и оценката на ефективността дават предимство на електронното наблюдение за сметка на съществуващите преди това резерви. Понастоящем най-широко по обхват е приложението на електронното наблюдение в Англия и Уелс. В Манчестър е въведено през 1995 година в областите Редин и Норфорк. През 1999 година е въведена Национална програма за електронно наблюдение. За периода от 1999г. до 2008г. електронното наблюдение е било използвано при повече от 425 000 случаи. Статистиката сочи, че 25% от лицата под електронно наблюдение са условно-предсрочно освободени, 50 % са с пробационни мерки и се спестяват около 9000 затворнически места, а успеваемостта на тази форма на наблюдение е 90%.

Електронният мониторинг в Англия и Уелс се използва при всички стадии на наказателната правна система и законодателно е регламентирано през 2003 година. Максималната продължителност на тази мярка е до 6 месеца, като за малолетни правонарушители е до 3 месеца. Изричното законодателно изискване към мярката ограничителен час е да не влиза в конфликт с образованието, трудовата заетост и религиозна дейност на правонарушителите.[3]

Сега електронното наблюдение е активен инструмент за контрол на поведението на осъдените в общността в редица държави като САЩ, Великобритания, Швеция, Холандия, Испания, Австралия.

Вариантите за развитие на електронния мониторинг са два и те са свързани с нормативното дефиниране на електронното наблюдение като отделна пробационна мярка или като средство за контрол върху поведението на осъдените при изпълнението на наложена наказателна мярка. По-голям е броят на страните, регламентирали електронното наблюдение като самостоятелна пробационна мярка, която се налага от съда, но това е възможно в правните системи, където пробацията е извънсанкционна алтернатива на наказанието лишаване от свобода.

Основните ползи от технологията като средство за контрол на ограничителни режими са:

• Спомагане за рехалибиритирането на правонарушители, тъй като нормалният живот на осъденото лице и неговото семейство не се прекъсва.
• Има известен стопиращ ефект за извършване на последващи правонарушения.
• Предоставя допълнителна информация на органите по надзора за незабавна намеса в случай на необходимост.
• Обезпечава ефективно проследяване без ограничаване свободата на движение, освен в ограничителния интервал.
• Гарантира стриктно спазване на наложените ограничения.
• Осигурява по-високо ниво на обществена безопасност.

В САЩ електронният мониторинг е получил най-голям тласък за развитието си от аргумента за ефективно преодоляване пренаселеността на затворите и контролиране на риска от рецидив в поведението на осъдените в Общността. Условно електронното наблюдение в САЩ би могло да се раздели в две категории:

• система, която следи домашния арест и вечерния час – радиочестотната технология
• система за проследяване на нарушителя – GPS технологията за определяне на местоположението

Най-бързо развиващият се сегмент за електронно наблюдение в САЩ през последните години са извършителите на сексуални престъпления. Те ангажират близо 50% от ресурса на този мониторинг. В  някои щати се изисква сексуалните престъпници да носят гривни за проследяване само по време на съдебния процес. В други щати има установена по-агресивна политика, изискваща всички извършители на сексуални престъпления да бъдат оборудвани с устройства за проследяване до края на живота си. Последната практика се налага във все повече щати, тъй като въпреки използваното крайно ограничение, контролът върху поведението на сексуалните престъпници осигурява сигурност в Общността и се третира като ефективна наказателна политика. [4]

Следващият по темп на развитие сегмент за прилагане на електронно наблюдение в САЩ са случаите на домашно насилие. Тук технологията на наблюдение има голям ресурс, тъй като могат да се дефинират множество забранени зони и тяхното нарушаване винаги да води до заповед за задържане на нарушителя. Разработени са системи за  едновременно проследяване на жертвата и нарушителя. Жертвата се превръща в зона, изключена за посещение от нарушителя. Ако се случи той да приближи в рамките на предварително определено разстояние от жертвата, последната се уведомява от надзорния център чрез мобилно обаждане.

Една интересна за съвремието ни практика е прилагането на електронно наблюдение в САЩ по отношение на непълнолетни, които се съпротивляват на задължението да посещават училище. В Далас, щата Тексас, са започнали иновативна програма, използваща тази технология, за  контролиране на рискови тийнейджъри в училище.

В Норвегия електронното наблюдение също е добре развито и се извършва от представителите на Пробационна служба, а не като аутсорсвана услуга от частни фирми. Денонощно на разположение има дежурни екипи, които при нарушение незабавно посещават осъденото лице и според случая могат веднага да го арестуват или изпратят в затвора. В Норвегия срокът за електронно наблюдение не е толкова дълъг, но за сметка на това пък правилата за спазване на наложените ограничения са изключително строги.

През 2005 г. и Швеция реформира системата си за електронно наблюдение. Въведено е наблюдение в четири затвора, с общ максимален капацитет малко над 500 затворници (приблизително 10% от общия капацитет на един подобен затвор). Целта е осигуряването на достатъчно сигурност при извеждането на затворниците за работа на външни обекти. Използването на вече доказала се технология е намалила личния труд по отношение на броене и търсене на затворници, като укриването е било намалено значително.

България въвежда електронния мониторинг на осъдени лица през 2014 г. по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. За две години в Програмата са били включени 180 осъдени лица, в т. ч. с присъди Пробация и условно-предсрочно освободени от затвора с пробационен надзор. Резултатите от проекта са много добри, показвайки високата ефективност на технологията за контрол върху спазването на ограничителни режими спрямо физическите проверки.

Същност и съдържание на пробационните мерки

Електронното наблюдение намира най-целесъобразно приложение в Пробационната система. Пробацията е вид наказание, налагано от съда за извършено престъпление. То е единно наказание, състоящо се от отделни пробационни мерки. Сравнително тежко наказание, изразяващо се в съвкупност от мерки за контрол и въздействие върху осъденото лице без лишаване от свобода. Наказанието се изпълнява в общността (осъденият не се изолира, а продължава да живее и работи в мястото преди привеждане на наказанието в изпълнение). По време на изпълнение на присъдата правонарушителят търпи определени ограничения и има определени задължения в зависимост от наложените му пробационни мерки. В системата от наказания съгласно Наказателния кодекс по своята тежест Пробацията се нарежда след „доживотния затвор“ и „лишаването от свобода“.

Предвидените от Наказателния кодекс на Република България пробационни мерки са шест[5]:

1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ (с продължителност от шест месеца до три години).

2.“Задължителни срещи с пробационен служител“ (с продължителност от шест месеца до три години).

3.“Ограничаване в свободното придвижване“.

4.“Включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие“.

5.“Поправителен труд“ (удръжки от заплатата на лица, работещи по трудов договор, в размер между 10 и 25 процента от брутното трудово възнаграждение за срок от 3 месеца до 2 години) .

6.“Безвъзмезден труд в полза на обществото“ (между 100 и 320 часа за срок от 1 до 3 години).

Електронното наблюдение се прилага и при наложен пробационен надзор. В случаите на условно-предсрочно освобождаване от затвора обикновено се прилага надзор за определен изпитателен период, който представлява изпълнение на една от пробационните мерки – най-често „ограничение в свободното придвижване“.

Електронното наблюдение, извършвано чрез радиочестотна технология, която беше приложена в България, контролира изпълнението на пробационната мярка „ограничение в свободното придвижване“ – чл. 42а, ал. 2, т. 3 от Наказателния кодекс.

Пробационната мярка ограничение в свободното придвижване[6] е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. Посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения.
2. Напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора.
3. Напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

В България по време на проекта беше прилагана само третата пробационна мярка, която се изразява в ненапускане на дома, в който осъденото лице живее, за определен интервал от време през нощта – най-често от 22:00 ч до 06:00 ч.

Гласовата верификация е разновидност на електронния мониторинг и се използва за потвърждение, че правонарушителят е на мястото, където би трябвало да бъде на определената дата и време или диапазон от дати и време. Гласовата верификация замества пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – чл. 42а, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс.

Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес[7] е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично.

В България са определени категории лица, по отношение на които не се прилага система за електронно наблюдение:

• Осъдени непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.
• Лица, страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемост.

В практически аспект, за да се приложи система за електронно наблюдение на лица с наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал.1, т.1 и т.3 от НК, е необходимо да се изготви оценка на правонарушителя, съдържаща оценка на риска от рецидив и риска от вреди.

В повечето юрисдикции е прието електронното наблюдение чрез радиочестотен обхват да се прилага по отношение на лица с ниска и средна степен на рецидив и вреди. За високорисковите правонарушители се прилага GPS проследяване, което в България още не е въведено.

В доклада за развитие на пробационната служба, изготвен от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“[8] (преди въвеждане на електронния мониторинг), прави впечатление, че ограничителната мярка „забрана за напускане на дома” може да бъде определена като най-рядко прилаганата интервенция. Проучванията показват, че това се дължи на трудностите при нейното контролиране от страна на пробационната служба и полицията. Контролните проверки са физически и се планират предварително по график, съгласуван с полицията в извънработно време.

В „Стратегията за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г.“ като основна цел е посочена[9]: Модернизиране и реформиране на пенитенциарната система в съответствие с европейските стандарти и хуманизиране изпълнението на различните видове наказания с оглед постигане целите на налагането им. Една от дейностите за постигане на поставената основна цел е посочена в средносрочен план: т. 2.1. Разширяване прилагането на наказанието пробация към групата на извършителите на престъпления, които не са тежки по смисъла на Наказателния кодекс, доминираща спрямо общия брой на осъдените лица, чрез въвеждане на електронно наблюдение като нова пробационна мярка.[10]

Видове електронен мониторинг

Електронното наблюдение е набор от технологии и свързани услуги, които се използват за идентификацията на правонарушители и определяне местоположението на намиращи се в общността лица чрез наблюдение на спазването на ограничителен час или проследяване на движението им. Към настоящия момент в световен мащаб се използват основно следните видове технологии за електронно наблюдение:

• РЧ (радиочестотна) система за наблюдение в дома
• Система за  GPS наблюдение
• Гласово разпознаване
• Дистанционно отчитане на алкохол и наркотици

Най-често използваната технология е с поставянето на гривна, също така известна като традиционна радиочестотна (РЧ) технология или технология за наблюдение в дома под ограничителен час.

Поставянето на гривна се използва за осигуряване спазването на ограничителен час навсякъде в наказателноправната система – като част от условията на гаранция, като мерки при пробационни разпореждания или като условия при освобождаване от затвора.

Оборудването се състои от гривна и приемателно устройство и работи с радиочестотна технология. Гривната се поставя на глезена на осъденото лице, а приемателното устройство се намира в дома или друго място, където се изпълнява ограничителният час. Гривната действа като предавател и изпраща сигнали на приемателното устройство, което на свой ред изпраща сигнали към Контролния център.

Централизираната компютърна система  е програмирана да сигнализира на персонала всяко събитие, което представлява нарушение на ограничителния час от всеки отделен правонарушител, което позволява предоставянето на 24-часова незабавна реакция спрямо нарушенията.

Различните механизми срещу вмешателство означават, че правонарушителят не може да свали гривната или да премести приемателното устройство, без това да бъде регистрирано в Контролния център.

Гласовото разпознаване може да се използва за потвърждение, че правонарушителят е на мястото, където би трябвало да бъде на определената дата и време или диапазон от дати и време. То не изисква хардуер и това го прави по-евтин вариант от други форми на електронно наблюдение, като е особено полезно при нискорискови случаи в големи обеми.

Системата за гласово разпознаване може да извършва и получава широк набор от различни типове обаждания в съответствие със съгласуван график:

• Входящи от правонарушителя в определено време от определено място.
• Изходящи към правонарушителя в определено време на определено място.
• Изходящи в произволно време към правонарушителя на определено място за незабавно гласово разпознаване.
• Изходящи в произволно време към правонарушителя на определено място, изискващи незабавно обратно входящо обаждане за гласово разпознаване.

Системите за GPS наблюдение са едни от най-комплексните техонологии за електронно наблюдение. Тези системи най-често се прилагат спрямо високорискови правонарушители, тъй като предоставят възможност за постоянен контрол върху тяхното местоположение. Системите за GPS наблюдение наподобяват тези за РЧ наблюдение, използвайки гривна, която се монтира около глезена на правонарушителя, но основната разлика е в използването на Глобалната Система за Позициониране, т.е. за определяне местоположението на даденото лице. Друга съществена характеристика е използването на предефинирани зони върху географска база данни, които да ограничават/разрешават присъствието на правонарушителя в дадена локация или населено място.

Развиващата се технология за отчитане на алкохол дава възможност за откриване присъствието на алкохол през кожата на даден човек чрез потта или чрез промени в цвета на вътрешните кожни слоеве. Специален сензор в основата на обикновен РЧ предавател може да изпрати сигнал за нарушение в центъра за наблюдение, например, че човекът, който носи предавателя, може да е употребил алкохол или да е взел наркотици.

Прилагат се няколко концепции за мониторинг в дома с използването на РЧ наблюдение.

Домашен арест и ограничение в свободното придвижване

Стандартното електронно наблюдение за присъствие на правонарушителя на посочен адрес в режим 24/7 или за определен времеви интервал от денонощието, обикновено това е домашния арест.

Обществено настаняване

Едно приемателно устройство може да наблюдава голям брой обекти, всеки със собствени специфични условия на задържане. Тази гъвкавост позволява ефективната употреба на електронно наблюдение в затвори от открит тип, хостели и други сгради за обществено настаняване.

Интензивен надзор

Тази концепция се прилага, когато програмата за електронно наблюдение включва задължително присъствие на няколко локации освен домашния адрес. Това би могло да включва колеж, център за обучение, центрове за пробация и рехабилитация или работно място. Всеки обект може да бъде наблюдаван от неопределен брой приемателни устройства.

Големи сгради

Обектът може да бъде наблюдаван от много приемателни устройства в една сграда. Ако площта на сградата надвишава обхвата на едно приемателно устройство, неограничен брой приемателни устройства могат да бъдат инсталирани, за да се гарантира покритието на цялата площ. Ако присъствието на обекта е засечено от кое да е от приемателните устройства, системата отчита, че обектът си е „у дома”.

Престъпността в съвременното общество е специфичен вид разрушителна тенденция, резултат на нравствена деградация, изострени социални противоречия и деструктивно управление. Всичко това провокира научното мислене към търсене на алтернативи за ефективно противодействие.

България претърпява криминален взрив още през първите години на Прехода след 1989 г. Това я принуждава да търси, изучава и внедрява съвременни и алтернативни форми за справяне с престъпността.

Алтернативните наказания не са начин за смекчаване на наказателната отговорност, а са форма за разширяване на мрежата на наказателен контрол по отношение на лица, които биха избегнали въобще наказанието, ако се следваше традиционната практика. Алтернативните наказания, в т.ч. Пробацията и електронният мониторинг не винаги са „по-леки“ от класическите наказания, тъй като изискват много лични усилия.

Като съвкупност от технология и услуги електронният мониторинг има две основни задачи, които трябва да изпълни:

1. Контрол върху коректното изпълнение на наложен ограничителен режим, в т.ч. генериране, изпращане и регистрация на сигнали за нарушаване на ограниченията или вмешателства в оборудването
2. Корективно въздействие върху поведението на осъдени лица, в т. ч. избягване изолацията от обществото, даване на възможност за по-лека реинтеграция в обществото и структуриране на живота на правонарушителите

Възможностите на разширяване на приложението на електронното наблюдение са съвсем реалистични в две насоки:

• прилагането на електронния мониторинг като самостоятелна и отделна пробационна мярка, тъй като електронното наблюдение е най-рестриктивната мярка за пробационен надзор
• по отношение на други форми на принуда, например домашния арест, изискващи ефективни инструменти за контрол при тяхното изпълнение

С прилагането на електронния мониторинг като съвременно и надеждно средство за контрол върху ежедневното поведение на осъдени лица се подпомага не само повишаването на ефективността на българската система за изпълнение на наказанията, но се повишава и доверието на обществото в българската съдебна и наказателна система, а с времето би се намалило и усещането за безнаказаност у осъдените лица поради липса на надежден контрол при спазването на някои видове наказания.

[1] Тончева, Р., Атанасова, Д, Лекционен курс за магистрати по проекта, финансиран от Норвежкия финансов механизъм „Повишаване приложението на Пробационните мерки в съответствие с Европейските стандарти и системата за електронен мониторинг“, 2014

[2] Keith Bottomley, Anthea Hucklesby, George Mair and Mike Nellis Electronic Monitoring of Offenders: Key Developments Issues in Community and Criminal Justice—Monograph 5 London: NAPO, 2004. ISBN 1478–3649

[3] Тончева, Р., Атанасова, Д, Лекционен курс за магистрати по проекта, финансиран от Норвежкия финансов механизъм „Повишаване приложението на Пробационните мерки в съответствие с Европейските стандарти и системата за електронен мониторинг“, 2014

[4] Тончева, Р., Атанасова, Д, Лекционен курс за магистрати по проекта, финансиран от Норвежкия финансов механизъм „Повишаване приложението на Пробационните мерки в съответствие с Европейските стандарти и системата за електронен мониторинг“, 2014

[5] Наказателен кодекс

[6] Наказателен кодекс

[7] Наказателен кодекс

[8] 1.Доклад за развитие на пробационната система в България, постижения, проблеми, задачи и перспектива за развитието ѝ, София 2010 г.

[9] Стратегията за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г.

[10] Стратегията за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009 – 2015 г.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!