Електронен мониторинг на осъдени лица

Автор: Николета Атанасова

 

Електронният мониторинг върху поведението на осъдени лица е иновативна дейност в България, въведена за периода 2014 и 2015 година като средство за контрол на изпълнението на някои пробационни мерки – „ограничение в свободното придвижване“ и „задължителната регистрация по настоящ адрес“. Електронното наблюдение (ЕН) е набор от технологии и свързани услуги, които се използват за управление местоположението на намиращи се в общността правонарушители чрез наблюдение на спазването на ограничителен час или проследяване на движението им. 

 

Възникване на ЕН – исторически и международен контекст


РЕКЛАМА:

***

Концепцията за електронно проследяване на правонарушители в общността датира от средата на ХХ век, но за пръв път е намерила реализация през 90-те години на миналия век в Швеция.

По своята същност електронното наблюдение представлява съвременен и ефективен подход при управление и третиране на лица в ограничителен режим, под надзор на пробационна институция или полицейска служба. От една страна, това е процес на рехабилитация на личността на правонарушителите, от друга страна, това е процес на интегрирането им в обществото. Във всички случаи за прилагането на електронното наблюдение се изисква и активното участие на обекта, т.е. осъденото лице. От него се изисква спазване на определени ограничения на свободното придвижване, изразяващи се в ненапускане на дадени зони през определен период от време или ненавлизане в определени такива зони. Спазването на определените от съда ограничения се доказва чрез поставянето на устройство върху глезена на обекта, чието присъствие, отсъствие или местонахождение, се наблюдава непрекъснато от оператори в мониторинг центрове чрез автоматизирани системи за алармиране, регистриране и съхраняване на събития и/или нарушения, генерирани от осъдените лица.

Поради съдържащите се в неговия приложен диапазон ограничения в личната свобода на осъдените, първоначално електронното наблюдение е било подложено на сериозна критика в различните европейски държави. Великобритания, която сега е една от водещите държави в тази сфера, с много голям брой наблюдавани правонарушители, тогава е демонстрирала много активна позиция срещу технологията като средство за контрол.[1]

Електронното наблюдение стартира в Обединеното Кралство през 1988 година като пилотен проект с 40 лица.

Във Великобритания е значителен приносът на Майк Нелис по този проект. Това се дължи на уменията на Нелис да идентифицира не само микропредшествениците на електронния мониторинг в рамките на традиционната пробация (докладване, проследяване и вечерен час), но и как най-новите разработки се вписват в по-голямата макрокартина на наказателната промяна. Нелис посочва съществуващите Британски емпирични изследвания на електронния мониторинг, на които е липсвала концептуалната изтънченост да „характеризират точно това, което е отличително и ново за електронното наблюдение като модалност на социален контрол, или да обясни защо то се появява точно навреме“. „Това, обяснява той, изисква предварително разбиране за появата и развитието на управлението в наказателното правосъдие и афинитета към създаване на очаквания и желания за щателно регулиране, координиране на дейности, стратегии и процеси. Наблюдението е присъща част на управлението – да се провери получения резултат спрямо намеренията/поставените цели и да се коригират отклоненията с ефективни, фини и усъвършенствани средства.“[2]

Четете още тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: