Екстракти от лечебни растения и етерични масла

Проф. Владимир Димитров от Института по органична химия към БАН, ръководи Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения в СОФИЯ ТЕХ ПАРК.

Проф. Владимир Димитров: Лабораторията е проектирана да бъде междинно звено между научни изследвания и практически приложения, насочени към малки фирми предимно в България, които имат интереси в областта на природните съединения.
Би трябвало да знаем, че в България ние имаме изключително богато биоразнообразие и сме едни от първенците по получаване на етерични масла и особено лавандула. Но наред с етеричните масла има изключително богати възможности за получаване на лечебни екстракти от множеството лечебни растения, познати в България, които вероятно поради географското ни положение, от климатична гледна точка, са богати на биоактивни съединения.

За съжаление в България от години насам се изнасят огромни количества билки под формата на суха дрога. Така че преработването на голяма част от нашето лечебно биоразнообразие се извършва в чужбина и много от препаратите, които виждате в аптеките, особено в германските, може би са базирани на екстракти, получени от български лечебни растения.
От тази гледна точка мотивацията за създаването на тази лаборатория е именно да можем в България да използваме нашите лечебни растения като източник на добавена стойност. Да се получават екстракти, разработки, насочени към малки компании, които в България не са малко и имат интереси към получаване на всякакви лечебни препарати, хранителни добавки, лечебна козметика и много други. Интересът у нас в областта на развитието на малките фирми е огромен.
Така че лабораторията се занимава с това в лабораторен мащаб да разработва методики и технологии за получаване на екстракти от лечебни растения. Да анализира съставът им, да стандартизира тези екстракти за да могат да се използват като суровина за продуктите, които споменахме – предимно хранителни добавки, лечебна козметика, мехлеми, кремове против кожни проблеми, като екземи и т.н.

Би трябвало да кажем, че оборудването на тази лаборатория е до голяма степен насочено именно в тази насока и едновременно с това – за синтез на биоактивни съединения. Защото природата е единият източник, който синтезира лечебни съединения, а другата възможност е синтез в лабораторни условия. И като съединим тези две неща се получава по-висока добавена стойност, защото ние можем да синтезираме изцяло ново съединение – природен аналог, но можем и да модифицираме съединения изолирани от природата, с идентични трансформации да добавим някакво полезно качество. Лабораторията е оборудвана с апаратура, която дава възможност за екстракции, синтез, анализ и контрол на съставките.


РЕКЛАМА:

***

Имаме например една много интересна апаратура на швейцарската фирма “Камак”. Това е единствената фирма в света, произвеждаща такава апаратура, чието название е Високоефективна тънкослойна хроматография.
Всички химици знаят, че тънкослойната хроматография е ежедневен инструмент в работата на препаративната органична химия. Тук обаче имаме една установка, в която процеса на тънкослойната хроматография е автоматизиран и освен това е направен така, че да може да се извършва количествен анализ. Този тип апаратура се използва изключително за контрол на фармацевтични препарати, много успешно. И с тази апаратура например бихме могли да постигнем количествени параметри при стандартизацията на определени природни екстракти.
Разбира се бихме могли да контролираме примерно и хапчета от някакъв фармацевтичен препарат по отношение на състава на компонентите. Това значи, че всяко лекарствено средство би могло тук да бъде проверено по отношение на лечебните съставки, които съдържа.

Тук можем да ви представим и един набор от аналитични апарати, с които обикновено в органичната химия и химията на природните съединения, изследваме екстракти на синтетични продукти.
Един от тях се нарича течен хроматограф с единично квадруполен мас детектор, имаме и течен хроматограф с тройно квадруполен мас детектор. С тези апарати могат да бъдат изучавани смеси от полярни органични и природни съединения, например алкалоиди, флавоноиди, полифенолни съединения и др.
Разполагаме и с апаратура за конципиране за летливи органични съединения каквито са да кажем етеричните масла, съдържаща газов хроматограф с единично квадруполен мас детектор.
Немислимо е един производител на етерични масла да няма достъп до такава апаратура, защото той трябва да знае компонентите на етеричното масло, дали евентуално там няма някои вредни компоненти, от които би могло да се получат примерно пестициди.

Така че бих казал, че в България е изключително актуално да се анализират етеричните масла на множеството производители, които има в момента. И това не са само розовото и лавандуловото масло, а и много други масла – от мащерка, от босилек и др.

*****


Маг. Пламена Сталева е назначена като експерт в лабораторията от август 2020 г.

Пламена Сталева: От страна на бизнеса, интерес към лабораторията проявяват предимно малки и средни фирми, които са производители на етерични масла, както и различни козметични фирми. Производителите на етерични масла основно се интересуват за определяне на качествения състав на маслата. Така че научната ни работа е свързана основно с качествен анализ и по-точно – разработване на методи за анализ.
Методите, които са в литературата, са описани за определена апаратура, за определен хроматограф, но те трябва да бъдат пренесени на апаратурата, с която разполагаме ние. Съответно трябва да се варират различни условия на анализа за да се подберат най-подходящите условия за съответното масло.

Аз съм завършила докторантура в Германия, в Университета в Аахен, като специалността ми е органична химия и по-конкретно органичен синтез. Преди това завърших в Софийския университет, Химическия факултет, специалност органична химия. Магистратурата си я направих в Института по органична химия към БАН, под ръководството на проф. Димитров, който в момента е ръководител на лабораторията.

*****

Проф. Владимир Димитров: В заключение бих искал да направя връзка между тази лаборатория и изобщо биофармацевтичния комплекс в София Тех Парк с новата оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”.
Там в тази програма, заедно с колеги, работещи и тук, ние създадохме един проект за оползотворяване на биоразнообразието от лечебни и ароматични растения за иновативни продукти. Тоест по тематика този проект за създаване на Център за компетентност, в който участват Института по органична химия и Института по полимери на БАН, Агробио института на Селскостопанската академия, Биологическия и Факултета по Химия и фармация на СУ; е съвсем близка до тематиката на нашата лаборатория. Както и до тематиките на другите две лаборатории в биофармацевтичния комплекс – лабораториите за инвитро и за създаване на лекарствени средства.

Целта ни в момента е да изградим синергия между тези два проекта, защото целта им е в една и съща посока. Като оборудването, което беше планирано и тук и там е направено така, че да се допълва взаимно, а не да се дублира. Според нас е изключително важно, ще бъде полезно и ще има добавена стойност, ако двата проекта работят заедно и изградят синергия в бъдеще.

Проблемът, който обаче не бива да се премълчи, е че страдаме от липса на хора, имащи интерес да работят в тази област. Грубо казано – свършиха се химиците в България. Твърде малко завършват и се насочват към експерименталната химия.
Сега трябва честно да си кажем, че мотивацията от гледна точка на личния живот и изграждане на личните финанси, е много слаба. Но дори ако възнагражденията в областта не само на химията, но и на другите природни науки, се направят адекватни, пак ще мине доста дълъг период от време за да се появи интерес, да се появят хора, които да завършат химия и да са обучени кадри. Защото когато при нас дойде завършил човек, за да се научи да работи на всичката тази апаратура тук, е необходимо не по-малко от година и половина – две обучение. Така че не се намират обучени хора директно от студентската скамейка, които веднага да започнат тази работа, трябва си време. И това време трябва да бъде адекватно финансирано.
С други думи – има още много проблеми, които трябва да бъдат решени във всяка област на природните науки в България, за да можем науката да я считаме наистина за производствена сила.

 

Част от брой 141

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 


Европейска нощ на учените 2022 г.: