Направи дарение на училище!
Димитър Ноев е старши научен сътрудник в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия. Командирован е там от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН. Сега той е на третото си поред дългосрочно посещение в Дубна, като преди това е бил там още през 1995-1996 г. като дипломант, завършващ Софийския университет и след това отново в периода от 2011 до 2018 г.
Неговото работно място се намира в 6-ти хоризонтален канал на изследователския реактор ИБР-2, където извършва експерименти по дифракция на топлинни неутрони по метода на прелитане. В специална галерия по неутроноводи се транспортират неутроните от сърцевината на реактора, след забавител, до експерименталната установка.
По принцип експериментите с неутронна дифракция не са нещо ново. Те се развиват много силно след края на Втората световна война, дори има една Нобелова награда за това – на Клифърд Шул. Хората бързо разбират, че освен за военни нужди (като атомни бомби), неутроните могат да се използват и при изследване на кондензираната материя, тъй като топлинните неутрони имат дължина на вълната от порядъка на разстоянията между атомите в кондензираната материя.
Разбира се всички детектори са облечени в добра защита за да се намали фоновото излъчване и да могат да регистрират само полезните дифрактирали неутрони. Те включват двукоординатен позиционно-чувствителен детектор, който може да регистрира неутрони под различни ъгли. Също така и специален детектор за малки ъгли, с който се регистрират по-големи структури с по-голяма характеристична дължина от порядъка на 10 до 50-60 ангстрьома.
Оборудването включва още рефрежератори за измерване при температури от 7 до 350 келвина, както и печки за високотемпературни изследвания докъм 1100 келвина.
Основната установка носи наименуванието Real time diffractometer, т. е. измерване в реално време. При нея високият неутронен поток позволява да се съкрати времето на измерване и могат да бъдат правени измервания в процеса на химически реакции с характеристично време от 5 минути до няколко часа. С други думи така учените следят как се извършват химични реакции по време на тяхното протичане.
Ст.н.с.Ноев припомня, че България има историческо традиционно присъствие в този институт. Акад. Милко Борисов например е един от основателите на Института по физика на твърдото тяло, след Георги Наджаков; акад. Христо Христов, който е основател на ИЯИЯЕ, също дълги години е работил в Дубна. И в момента институтът приема млади специалисти от България, така че те имат възможност, с кофинансиране от българска и руска страна, да отидат и да работят там. Всеки който се интересува от административните подробности как всичко това може да стане е напълно свободен да се свърже и да получи тази информация.