Таблет, смарт гривна и празни карти върху ученическо бюро в класна стая.

Таблет, смарт гривна и празни карти върху ученическо бюро в класна стая.

Юношите, които от детството си са прекарвали повече време пред екран — по данни от попълнените въпросници — постигат по-висок общ резултат на тестове за познавателни способности. Това показва осемгодишно проследяване във Финландия — неочакван резултат на фона на тревогите за влиянието на дигиталните устройства върху ученето и паметта.

Картината при отделните умения обаче е по-сложна. В две задачи за работна памет — способността временно да задържаме и обработваме информация — юношите с повече екранно време реагират по-бързо, но и допускат повече грешки (по-ниска точност). Освен това проучването е наблюдателно и не доказва, че екраните подобряват тези умения: серията компютърни тестове за познавателни способности е проведена само на осмата година, а не и в началото, затова изследователите не могат да установят причинно-следствена връзка.

Резултатите се основават на данни от 260 юноши от финландското проучване PANIC (Physical Activity and Nutrition in Children), посветено на физическата активност и храненето при децата. Водещ автор на изследването, публикувано в списание Pediatric Exercise Science, е Петри Яланко — докторант в Университета в Ювяскюля.

От първи клас до юношеството

В началото на проекта изследователите канят 736 деца на възраст от 6 до 9 години от 16 основни училища в град Куопио, като 512 от тях участват в първоначалните прегледи. За настоящия анализ екипът използва данните на 260 юноши (136 момчета и 124 момичета) от прегледа след осем години, когато участниците са на възраст от 15 до 17 години (средно 15,8 години).

В началото, след две и след осем години децата и семействата им попълват въпросници за времето пред телевизор, компютър, видеоигри и мобилен телефон, както и за различните видове физическа активност и заседяване без екран.

За движението и общото заседяване учените разполагат и с обективно измерване: участниците носят комбинирано устройство, което отчита сърдечния ритъм и движението на тялото. Екранното време обаче е оценено единствено чрез въпросниците. За да уловят натрупаните през годините навици вместо моментно състояние, изследователите съчетават данните от трите прегледа.

На осмата година юношите решават серия от компютърни тестове (CogState), с които екипът оценява психомоторните способности, вниманието, работната памет и ученето чрез свързване на двойки. След това учените съпоставят тези резултати с натрупаното през годините време за движение, заседяване и употреба на екрани.

Не всички часове пред екран са еднакви

Повечето време пред екран, отчетено във въпросниците, е свързано с по-висок общ резултат от когнитивните тестове, но и с разминаване между скорост и точност при работната памет — по-бързи отговори, съпроводени от по-ниска точност в двете задачи. Подобна обратна връзка както с времето за реакция, така и с точността в работната памет е отчетена и при заседяването без екран.

Това не означава, че всеки допълнителен час пред устройство носи полза. Във въпросника под общия знаменател „екранно време“ попадат различни занимания — гледане на телевизия, работа на компютър, видеоигри и ползване на телефон — макар те да изискват различна умствена ангажираност.

„Вероятно същественото тук е с какво точно се занимават децата по време на престоя си пред екрана“, казва Яланко. Според него родителите и учителите би трябвало да насърчават употреба на устройства, която развива активното мислене, решаването на проблеми, творчеството и ученето, като същевременно се търси баланс с физическата активност. Тази бележка обаче е обяснение на авторите, а не проверка на конкретните дигитални дейности в самото проучване.

Друго осемгодишно изследване на екипи от Университета в Ювяскюля и Университета на Източна Финландия разглежда различен въпрос — психичното здраве. При него са проследени 187 подрастващи, като децата с повече екранно време, особено пред мобилни устройства, по-често съобщават за по-висок стрес и депресивни симптоми в юношеството. Двата резултата засягат различни показатели и не се отменят взаимно.

Връзките с движението зависят от начина на измерване

Екипът на Яланко открива и връзка между повече физическа активност без надзор (по данни от въпросниците) и по-ниска точност в задача за работна памет.

Когато обаче учените разглеждат общата физическа активност и заседяването, измерени с носимото устройство, те не установяват връзка с познавателните способности. Разминаването с данните от въпросниците може отчасти да отразява как участниците и родителите възприемат и отчитат ежедневието — например когато възрастните не знаят точно какво правят децата в тяхно отсъствие. Сензорът пък регистрира движение и пулс, но не показва дали детето учи, почива или участва в организирано занимание.

Очертават се и различия между половете. При момичетата по-продължителната лека физическа активност, измерена с устройството, се свързва с по-добра работна памет. При момчетата самостоятелната активност без надзор е свързана с по-слаба точност в работната памет, докато първоначалната връзка с ръководената физическа активност не се запазва след статистическата корекция за множество направени сравнения.

В бъдещи изследвания авторите препоръчват въпросниците, измерванията със сензори и когнитивните тестове да се прилагат многократно. Така ще може да се провери по-точно как интензивността и видът на движението се отнасят към промените в познавателните способности през детството и юношеството.

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.