
Юношите, които от детството си са прекарвали повече време пред екран — по данни от попълнените въпросници — постигат по-висок общ резултат на тестове за познавателни способности. Това показва осемгодишно проследяване във Финландия — неочакван резултат на фона на тревогите за влиянието на дигиталните устройства върху ученето и паметта.
Картината при отделните умения обаче е по-сложна. В две задачи за работна памет — способността временно да задържаме и обработваме информация — юношите с повече екранно време реагират по-бързо, но и допускат повече грешки (по-ниска точност). Освен това проучването е наблюдателно и не доказва, че екраните подобряват тези умения: серията компютърни тестове за познавателни способности е проведена само на осмата година, а не и в началото, затова изследователите не могат да установят причинно-следствена връзка.
Резултатите се основават на данни от 260 юноши от финландското проучване PANIC (Physical Activity and Nutrition in Children), посветено на физическата активност и храненето при децата. Водещ автор на изследването, публикувано в списание Pediatric Exercise Science, е Петри Яланко — докторант в Университета в Ювяскюля.
От първи клас до юношеството
В началото на проекта изследователите канят 736 деца на възраст от 6 до 9 години от 16 основни училища в град Куопио, като 512 от тях участват в първоначалните прегледи. За настоящия анализ екипът използва данните на 260 юноши (136 момчета и 124 момичета) от прегледа след осем години, когато участниците са на възраст от 15 до 17 години (средно 15,8 години).
В началото, след две и след осем години децата и семействата им попълват въпросници за времето пред телевизор, компютър, видеоигри и мобилен телефон, както и за различните видове физическа активност и заседяване без екран.
За движението и общото заседяване учените разполагат и с обективно измерване: участниците носят комбинирано устройство, което отчита сърдечния ритъм и движението на тялото. Екранното време обаче е оценено единствено чрез въпросниците. За да уловят натрупаните през годините навици вместо моментно състояние, изследователите съчетават данните от трите прегледа.
На осмата година юношите решават серия от компютърни тестове (CogState), с които екипът оценява психомоторните способности, вниманието, работната памет и ученето чрез свързване на двойки. След това учените съпоставят тези резултати с натрупаното през годините време за движение, заседяване и употреба на екрани.
Не всички часове пред екран са еднакви
Повечето време пред екран, отчетено във въпросниците, е свързано с по-висок общ резултат от когнитивните тестове, но и с разминаване между скорост и точност при работната памет — по-бързи отговори, съпроводени от по-ниска точност в двете задачи. Подобна обратна връзка както с времето за реакция, така и с точността в работната памет е отчетена и при заседяването без екран.
Това не означава, че всеки допълнителен час пред устройство носи полза. Във въпросника под общия знаменател „екранно време“ попадат различни занимания — гледане на телевизия, работа на компютър, видеоигри и ползване на телефон — макар те да изискват различна умствена ангажираност.
„Вероятно същественото тук е с какво точно се занимават децата по време на престоя си пред екрана“, казва Яланко. Според него родителите и учителите би трябвало да насърчават употреба на устройства, която развива активното мислене, решаването на проблеми, творчеството и ученето, като същевременно се търси баланс с физическата активност. Тази бележка обаче е обяснение на авторите, а не проверка на конкретните дигитални дейности в самото проучване.
Друго осемгодишно изследване на екипи от Университета в Ювяскюля и Университета на Източна Финландия разглежда различен въпрос — психичното здраве. При него са проследени 187 подрастващи, като децата с повече екранно време, особено пред мобилни устройства, по-често съобщават за по-висок стрес и депресивни симптоми в юношеството. Двата резултата засягат различни показатели и не се отменят взаимно.
Връзките с движението зависят от начина на измерване
Екипът на Яланко открива и връзка между повече физическа активност без надзор (по данни от въпросниците) и по-ниска точност в задача за работна памет.
Когато обаче учените разглеждат общата физическа активност и заседяването, измерени с носимото устройство, те не установяват връзка с познавателните способности. Разминаването с данните от въпросниците може отчасти да отразява как участниците и родителите възприемат и отчитат ежедневието — например когато възрастните не знаят точно какво правят децата в тяхно отсъствие. Сензорът пък регистрира движение и пулс, но не показва дали детето учи, почива или участва в организирано занимание.
Очертават се и различия между половете. При момичетата по-продължителната лека физическа активност, измерена с устройството, се свързва с по-добра работна памет. При момчетата самостоятелната активност без надзор е свързана с по-слаба точност в работната памет, докато първоначалната връзка с ръководената физическа активност не се запазва след статистическата корекция за множество направени сравнения.
В бъдещи изследвания авторите препоръчват въпросниците, измерванията със сензори и когнитивните тестове да се прилагат многократно. Така ще може да се провери по-точно как интензивността и видът на движението се отнасят към промените в познавателните способности през детството и юношеството.
Източници
- Научната статия за екранното време, движението и когницията (Pediatric Exercise Science)
- Резюме и библиографски запис в PubMed (PMID 42214695)
- Пълен текст в хранилището Helda (директен PDF линк)
- Съобщение за изследването и коментар на Петри Яланко (ScienceDaily)
- Данни за метода, статистическите стойности и предложения за бъдещи изследвания (EMJ)
- Изследване за екранното време и психичното здраве (University of Jyväskylä)
Тази статия е написана и проверена с инструменти с изкуствен интелект и е прегледана от редактор на БГ Наука преди публикуване. Как се публикуват статиите в сайта →