Черепи на близо 5000 години от Абидос носят следи от потенциално смъртоносни травми

Черепи с видими увреждания на фона на египетски археологически останки.

При 18 от 46 запазени черепа (около 39%) от ранните царски комплекси в Абидос има следи от перимортални, потенциално смъртоносни травми — наранявания, настъпили около момента на смъртта. Повечето са линейни фрактури (пукнатини в черепната кост), а при няколко души личат удари с остро оръжие, включително прободна рана встрани на главата и сечащ удар в областта на окото.

Черепите се съхраняват в колекцията „Дъкуърт“ на Кеймбриджкия университет (Център „Ливърхюм“ за изследване на човешката еволюция) и произхождат от съпътстващи гробове около погребалните ограждения на трима владетели от Първа династия — царете Джер и Джет и царица Мернейт — отпреди близо 5000 години (около 3078–2900 г. пр.н.е.). Новият анализ на д-р Розелин А. Кембъл от университета „Пърдю“, публикуван през октомври 2026 г. в списание Frontiers in Environmental Archaeology, отново поставя въпроса дали част от придворните не са били убивани при смъртта на владетеля, за да го придружат в отвъдното.

Резултатите дават силно физическо свидетелство за насилие, но не решават загадката еднозначно. Точните обстоятелства около смъртта остават неизвестни и случайните падания не могат да бъдат напълно изключени, а изследваните 46 черепа са само между 5% и 15% от погребаните около тези ограждения — без запазените останали кости от скелетите им. (Останките от гробовете край самите царски гробници се пазят в Природонаучния музей в Лондон и през последното десетилетие често са били недостъпни за проучване.)

Стотици гробове около владетеля

Около 3000 г. пр.н.е. първите владетели на обединен Египет изграждат в Абидос (некропола Ум ел-Кааб) царски гробници с камери от кирпич и отделни оградени пространства, служили вероятно за погребални ритуали. Около главните постройки са подредени редици от по-малки, единични гробове. При Аха, първия владетел на Първа династия, такива съпътстващи погребения са само няколко; при наследниците му броят им достига стотици, след което бързо намалява и практиката изглежда изчезва с началото на Втората династия.

Ранните изследователи често описват погребаните там като „царски харем“ — второстепенни съпруги и наложници. Съвременният прочит на черепите и запазените надписи обаче показва смесена група от мъже и жени, без деца и с малко възрастни хора. Надписите върху гробни стели споменават предимно нисши и средни чиновници (като носачи на печати и надзорници), занаятчии и лекари, но не и титли на царски съпруги или везири. Повечето гробове са скромни, но в някои са оставени изящни дарове: гребени от слонова кост с името на царя, медни инструменти, каменни и керамични съдове и кремъчни ножове.

„Интересът ми към тези придворни се породи отчасти защото, макар да са погребани около царски особи, те най-често са изтласкани в бележките под линия на големия разказ“, казва д-р Кембъл, автор на изследването.

Какво е видял и какво е пропуснал Флиндърс Петри

Британският археолог Флиндърс Петри разкопава царските гробници около 1900 г., а съпътстващите гробове около погребалните ограждения — в началото на 20-те години на XX век. Тъй като много гробове изглеждат затворени наведнъж, той подозира жертвоприношение на придворни. Петри обаче не открива физически следи от смъртоносни травми и дори предполага, че някои хора може да са били зашеметени и погребани живи, позовавайки се на разперени ръце или свито нагоре коляно.

Преди да приключи работата си, Петри измерва около 80 черепа и ги напоява с парафин за консервация, като изпраща 60 от тях в Отдела по евгеника на Университетския колеж в Лондон. Дългите кости на 96 души той препогребва накуп в яма в съоръжението на цар Хасехемуи от Втората династия, а запазените черепи от погребалните ограждения впоследствие попадат в колекцията „Дъкуърт“ в Кеймбридж.

С помощта на съвременната съдебна антропология и тафономия (науката за процесите след смъртта) д-р Кембъл показва, че Петри вероятно всъщност е забелязал пукнатините — на места парафинът е нанесен директно около самите линейни фрактури, за да не се разпаднат костите при пренасяне. Без днешните знания за костните травми обаче ранните археолози са ги приели за следсмъртни повреди от тежестта на почвата. А необичайните пози на телата според Кембъл се обясняват по-добре с естественото разместване по време на разлагането или с набързо положени трупове.

Съвременната тафономия отхвърля и по-късната хипотеза, че придворните са умирали от естествена смърт по различно време и после са били пренесени край владетеля. На снимките и в бележките на Петри дребните стави (като костите на пръстите) остават в естественото си съчленение без следи от стегнато увиване — ясен знак, че телата не са били разлагани другаде и местени повторно.

Какво разкриват пукнатините — и къде са границите на анализа

Повечето установени травми са линейни фрактури по теменните кости на черепа. Според Кембъл без съвременна хирургична намеса подобни счупвания обичайно причиняват вътрешен кръвоизлив (хематом), бърза загуба на съзнание и смърт.

Формата и мястото на пукнатините дават насоки и за вероятния механизъм на удара:

  • В древноегипетското изкуство царете често са изобразявани да поразяват врагове с боздуган, но погребаните в Абидос не са вражески бойци, а и боздуганът обикновено причинява вдлъбнати фрактури. Линейните счупвания са по-характерни за удар с широк, плосък и по-лек предмет (например от дърво или рог) или за тежко падане.
  • Травмите при черепите от Абидос се намират над т.нар. линия на периферията на шапката — зона, при която съдебната медицина по-често отчита умишлени удари, тъй като при случайно падане човек инстинктивно пази горната част на главата си.
  • Паданията все пак не могат да бъдат изключени напълно, но падане или хвърляне в гроба със сила, достатъчна да спука черепа, вероятно би оставило счупвания и по други кости — каквито не личат на архивните снимки и в записките на Петри.

Въпреки тези улики съдебният анализ има ясни граници. Понякога е невъзможно да се докаже дали дадена перимортална травма е настъпила секунди преди смъртта или малко след нея, докато костта още е влажна и еластична; дебелият слой парафин от 20-те години също пречи да се сравни оцветяването на счупените ръбове. Не се знае и как са починали останалите 28 души без черепни увреждания — възможно е да са умрели от естествени причини, да са имали наранявания по липсващите скелети или да са били убити по начин, който не оставя следи по костите, като задушаване.

Какво следва за науката и за старите колекции

Съчетанието от стотици съпътстващи гробове, затворени в единични или координирани погребални събития, и високият дял тежки черепни травми сред запазената извадка дават солидна подкрепа за хипотезата за жертвоприношение на придворни. В много древни култури тази практика се свързва с вярата, че пожертваните ще продължат да служат на владетеля в отвъдното, но тя може да е служила и като нагледна демонстрация на царска власт.

Как самите придворни са гледали на съдбата си, остава неизвестно от археологическите данни: някои може да са приемали смъртта доброволно в името на честта и вечния живот, а други да са били избрани или принудени.

За д-р Кембъл случаят от Абидос е доказателство колко много нови отговори се крият в отдавна разкопани, макар и непълни музейни колекции, когато към тях се приложат съвременни методи. Изследователката подготвя и книга по темата — State-sanctioned Violence and Human Sacrifice in Early Dynastic Egypt (изд. Routledge).

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.