Направи дарение на училище!
Българският принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото е приносът в българската наука
Автор: Д-р Георги Чалдъков
През 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и изборът на доценти и професори бе предоставен на университетите. Оттогава „Професори и доценти масово плагиатстват” (вестник „Труд”, 11 февруари 2015 г.) и „Вузовете вече произвеждат поне по един професор дневно” (вестник „Сега”, 11 февруари 2015 г.).
Тези дни служебният министър на образованието и науката – международно признатият учен проф. Николай Денков (физико-химик) – предложи въвеждане в Закона за развитие на академичния състав на: (i) минимални задължителни изисквания за допускане до конкурси за доценти и професори и (ii) отнемане на тези звания при установяване на плагиатство.
Настоящата статия „Един американски професор не трябва да струва 1795 български професори” е публикувана преди 20 години във вестник „Капитал”. Тогава, обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Оттук идва и заглавието на статията.
Част от статията, публикувана през 1997 г.
Защо България е “в парадоксалното положение да има поотделно талантливи деца, добра интелектуална семейна среда, немалко преподаватели на високо равнище, а резултатът от дейността на образователната система да е незадоволителен?”, пита “Капитал” в 34-ия си брой. Ще се опитам да отговоря само в един аспект на този глобален и национален въпрос: висшето медицинско образование в България.
Тук няма да пиша за финансовите средства за подобряване на дейността на нашето образование. Ще пиша накратко за принципите за получаване на научните степени и звания в медицинските университети.
Научните степени и звания
В университетите на Западна Европа, Америка и Япония основните научни степени са: Philosophy Doctor (PhD) и Doctor of Science (DSc). А нашите Доктор и Доктор на науките. Научните звания са: асистент, доцент и професор. За да няма звания без знания, в тези университети знаят, че главното изискване за удостояване на даден университетски преподавател с PhD, DSc, доцент или професор е приносът им в областта на науката, в която той работи. От своя страна, приносът в науката се измерва с качеството и броя на публикациите, при което качеството, а не броят, има водещо значение.
Науката, която се занимава с това – наукометрията, казва, че стойността на даден учен и университетски преподавател се определя от силата на списанията, в които той публикува резултатите си, и от броя на цитиранията на неговите публикации. Съответно твоят impact factor, citation index и h–index е по-висок – те са оценката на твоите постижения в науката!
Накратко, къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След “къде/какво” идва “колко” е броят на публикациите. Това е смисълът на известния сред учените в развитите страни израз „Publish or perish!” (Публикувай или загиваш!).
Следователно в Закона за развитие на академичния състав би трябвало да намери място следното:
– за получаване на научната степен PhD до защита да се допускат колеги, които имат поне три (3) публикации в реферирани по света научни списания;
– за получаване на научната степен DSc до защита да се допускат колеги, които имат поне десет (10) публикации в реферирани по света научни списания;
– за конкурс за доцент да се допускат колеги, които имат поне десет (10) публикации в реферирани по света научни списания, при което научната степен PhD да няма решаващо значение;
– за конкурс за професор да се допускат колеги, които имат поне двадесет (20) публикации в реферирани по света научни списания, при което научната степен DSc да няма решаващо значение.
Други задължителни изисквания за професура: кандидатът да има поне два успешно защитили аспиранти (PhD студенти); кандидатът да има участие и/или да е автор на поне едно издадено ръководство или учебник.
Ако за някои колеги и особено за някои политици и администратори не съм достатъчно ясен, то завършвам така: български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Казано с други думи, един американски професор не трябва да струва 1795 български професори. Независимо от обявените от БНБ валутни курсове за 2017 г.