Търсене
Close this search box.

Защо трябва да изберем български университет

Защо трябва да изберем български университет

Защо трябва да изберем български университет

Защо трябва да изберем български университет


Направи дарение на училище!



***

Проф. Миглена Темелкова, ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи.

Какво е да си ректор, какви са функциите на ректора като управляващ научно-образователна организация?

Погледът, с който гледаш една научно-образователна институция зависи от нивото, на което се намираш. За един преподавател организационно-структурното единство на едно висше училище изглежда по един начин, за студента – по друг. Разбира се от позицията на ректор това изглежда съвсем различно. Хубавото при мен е, че съм тръгнала отдолу нагоре. От най-ниското стъпало в научната йерархия, от докторант държавна поръчка с ангажимента да преподава, през асистент, главен асистент, доцент до професор. Като това съвсем не е станало за кратко време – години наред. Така че познавам системата доста добре.
Да си ректор е огромна отговорност. Поради факта, че носиш отговорност не само за качеството на образователния процес и за качеството на научната продукция, но и за мениджмънта на висшето училище и неговото позициониране, вече не само в българското, но и в общоевропейското образователно пространство. Защото позиционирането на българското висше образование извън пределите на България, за в бъдеще ще започва във все по-голяма степен да се превръща в задача за българските висши училища. От една страна поради недостига на студенти, тъй като знаем за отрицателния естествен прираст. Поради факта, че все още е твърде раздут приемът в държавните висши училища. Както и поради факта, че децата след като завършат, все още предпочитат чуждестранното висше образование. Защото може би българското висше образование изостава от тенденциите, приоритетите и предизвикателствата на новата икономическа реалност. Това е все по-силната дигитализация, навлизането на роботизацията в ежедневието на хората, смесването на различни производствени технологии (т.нар. Смарт фабрики). Всичко това изисква предоставянето на образователния пазар на един интегриран, хибриден образователен продукт. Нещо, за което не само нашите висши училища не са готови, но и нашето законодателство за съжаление не е готово. Това е, мога да кажа, един национален законодателен проблем.
Ние сме първото висше училище, което въведе т.нер. хибридни специалности. Подписахме споразумение с медицински университети от цялата страна и сме в много висока степен на готовност за предоставянето на три нови образователни продукта. Фундаментални знания от общата медицина с инженерни науки – това ще бъдат инженери, които ще обслужват технологиите, апаратурата и техниката, потребна на медиците в тяхната ежедневна работа. В момента има изключителна празнина от такива специалисти на българския трудов и образователен пазар.
В нашия случай хибридният образователен продукт е между 4 университета (3 медицински и нашия университет). Въпросът обаче е, кой ще издава дипломите, стикерите, кой ще администрира студентите. Би било редно законодателя да направи промяна в законодателството, защото българският образователен продукт изостава от европейските си конкуренти именно поради празнина в законодателството и невъзможност да отговорим адекватно на новите икономически реалности. От интердисциплинарно обучение, от хибридни знания, от една широкопрофилна подготовка, която интегрира знания от различни научни области.

Пред какви предизвикателства ви изправи пандемията и как се получиха нещата при вас с дистанционното обучение?

Тук опираме до една друга отговорност на ректора – неговите организационни способности. Смея да кажа, че 13 март 2020 г. за мен беше преломен ден. В първите часове мислех, че живея в някакъв научно-фантастичен филм, никога не съм си представяла, че мога да попадна в подобна реалност. Но пък от друга страна това наложи много бърза мобилизация на преподавателските ресурси. Хубавото при малките ВУЗ-ове като нашия е, че много бързо можеш да организираш структурата си за да отговориш на предизвикателствата на средата. Смея да кажа, че в рамките на една седмица абсолютно всички материали, които касаеха обучението след 13 март, бяха качени в електронна среда. Обучението бе проведено синхронно и продължава така и сега, без да се пропускат нито лекционни занятия, нито упражнения, нито практически занятия. Хубавото при нас е, че профилът ни е предимно инженерен и това позволява провеждането на практическите занятия и от разстояние. Така че за нас пандемията не е била толкова преломна от гледна точка на качеството на обучение, колкото от гледна точка на организацията на това обучение, защото трябваше много бързо да преминем от един присъствен процес към един обучителен в електронна среда.
Нещо повече – в началото на тази учебна 2020/2021 година ние сме може би единственото висше училище, което предложи хибридно обучение в реално време, преди т.нар. Локдаун. Обучение в аудиторията с колегите, които желаят да присъстват реално и същевременно онлайн излъчване на този обучителен процес. Така смятаме да възстановим преотваряне на обстановката и разведряване на ситуацията.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 140 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 11 статии от брой 140 тук>>


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.