Най-ранното описание на парламентарна система с горна и долна камара откриваме в шумерска поема от Месопотамия, написана през III хилядолетие пр. Хр. „Поемата за Гилгамеш“ описва случки, развили се около 1000 години преди нейното създаване, когато Акка, царят на Киш, обсадил Урук и поискал да го подчини. Гилгамеш, царят на Урук, предложил на Сената градът да откаже да се подчини, но сенаторите гласували в полза на подчинението. Тогава той отправил същото предложение до „Народното събрание“, или долната камара, което взело следното решение: „Не се подчиняваме на династията на Киш, да отговорим с оръжие.“ Според конституцията на Урук би трябвало царят и долната камара заедно да са можели да отхвърлят решението на Сената, тъй като след това при войските на Киш отишли пратеници, които отхвърлили подчинението. В края на краищата след дълги уговорки историята завършила миролюбиво със заминаването на войските на Киш, които оставили Урук на неговите изпокарали се управници. Много древни шумерски градове около 3000 г. пр. Хр. били управлявани от такива двукамарни събрания, но не е известно как точно били разпределени техните пълномощия.