САЩ все още са водеща държава в света от гледна точка на научното си влияние, въоръжени с високо уважавани университети и с голямо финансиране на науката, но държавите в Европа и Азия започват да ги догонват в това отношение и скоро може да се изравнят с тях.
Акцентът на САЩ е в областта на биологичните и медицинските науки, но пък има изоставане в областта на физическите и техническите науки, където се отваря ниша за поява на конкуренция.
Съединените щати вече не са онзи колос в науката, пръв в публикациите на научни статии, който познавахме през втората половина на ХХ век. Сега 27-те държави, членки на Европейския съюз, и държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион скоро може да се изравнят със САЩ в това отношение, според изследване на Thomson Reuters.
Thomson Reuters, компанията-майка на Ройтерс, редовно прави преглед на състоянието на научно-изследователските бази данни, които включват най-влиятелните научни статии.
Учени и инженери правят идеите си и резултатите от своите изследвания публично достояние в научни списания, като техните колеги от целия свят могат да ги критикуват или да ги възпроизвеждат. Първите изследвания в дадена научна област се използват като основа за по-нататъшна работа.
Сега научните изследвания в Съединените щати получават отлично финансиране – около 2,8% от БВП, значително повече от основните конкуренти, в страната има отлични академични институции, които са като магнит за най-добрите умове в световен мащаб, и все още държавата разполага с талантливи работници, а всичко това ги (САЩ!) прави водеща сила колективните научни изследвания, иновации и резултати.
Но влиянието на САЩ отслабва. Не – защото САЩ прави по-малко, а тъй като други страни вече правят повече.
През 1981 г. Американски учени произвеждаха около 40% от научните статии в най-влиятелните списания. До 2009 г. тази цифра е намаляла до 29%. През същия период, европейските нации увеличават дела си в количеството на научните статии, от 33% на 36%, а изследванияте на държави в Азия и в Тихоокеанския регион се увеличават от 13% на 31% . „
В момента Китай е вторият по големина производител на научни статии, след САЩ, с близо 11% в световен мащаб.
През 2008 г. Азиатските държави задминаха САЩ по разходи за научни изследвания и образование, като финансираха този сектор с 387 милиарда щатски долара. За сравнение, САЩ отделиха 384 милиарда, а в държавите на ЕС – 280 милиарда.
„Точно половината от изследванията в САЩ се фокусират върху биологичните и медицинските науки точно в момент, когато Азия се насочва към инвестиции на значителни суми в инженерни и физическите науки и технологии.”, се отбелязва в доклада.
В САЩ водещите институции в областта на научните изследвания са Масачузетския технологичен институт (МИТ) и Калифорнийския технологичен институт.
Извън САЩ, това са Китайската академия на науките и Руската академия на науките.
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, публикува доклад, показващ, подобни констатации.
ЮНЕСКО заяви през 2002 г., че към 83% от научните изследвания са проведени в развитите страни, но това се е понижило до 76% през 2007 г.
Китай е водещата държава по брой на учените. Страната разполага с 1 400 000 учени. Това е нормално; китайците, според преброяването през 2008 г., са 1 330 044 605. През 2011 г. те отново ще бъдат преброени.
Къде в тази схема са японците?
В продължение на години Япония е известна с нейните най-престижни университети и лаборатории, както – и със спечелването на 18 нобелови награди (предимно – в областта на химията и физиката). И все пак, въпреки че страната на изгряващото Слънце е дългогодишен лидер в създаването на иновации, научното влияние на Япония остава под средното за света. Глобалният изследователски доклад посвещава цял раздел на най-често цитираните изследвания. По отношение на относителното цитиране Япония заема 2% в световен мащаб за периода 2005-2009 г.
Ето списъка на японските нобелисти:
- Ei-ichi Negishi, Chemistry 2010
- Akira Suzuki, Chemistry 2010
- Osamu Shimomura, Chemistry, 2008
- Makoto Kobayashi, Physics, 2008
- Toshihide Maskawa, Physics, 2008
- Yoichiro Nambu, Physics, 2008
- Masatoshi Koshiba, Physics, 2002
- Koichi Tanaka, Chemistry, 2002
- Ryōji Noyori, Chemistry, 2001
- Hideki Shirakawa, Chemistry, 2000
- Kenzaburō Ōe, Literature, 1994
- Susumu Tonegawa, Physiology or Medicine, 1987
- Kenichi Fukui, Chemistry, 1981
- Eisaku Satō, Peace, 1974
- Leo Esaki, Physics, 1973
- Yasunari Kawabata, Literature, 1968
- Sin-Itiro Tomonaga, Physics, 1965
- Hideki Yukawa, Physics, 1949
Автор: Неделин Бояджиев
Източник:
http://researchanalytics.thomsonreuters.com/