Съвременните гърци, както и техните предци от древността се наричалиелини, а  страната, която те населявали, била наречена отрано Елада.Историята на стара  Гърция е отделена от нашето време с няколкохилядолетия. Преди 70—80-те години  на XIX в. курсовете пo история настария свят започваха историята на Гърция  обикновено, за да не кажемпо правило, с т. нар. Омиров или героичен период.  Тогава повечето отучените историци, филолози и археолози смятаха, че в  Илиадата иОдисеята е отразено развитието на древногръцкото общество през  периодаот края на XII до VIII в. пр. н. е. Тогава се е смятало, че преди това гръцкото общество не е било достатъчно развито. При това редицапаметници на  материалната култура, които се виждали и тогава наповърхността на земята било  в континентална Гърция, било по островитена Егейско и Йонийско море и които  датирали от времето преди Омир,били оставяни без особено внимание. През  70—90-те години на XIX в.вследствие на епохалните находки в резултат на  археологическитеизследвания в Троя, Микена, Тиринт и Крит в историята на  стария свят испециално на старта Гърция настъпи коренен преврат. Увеличиха се  предивсичко до неимоверност познанията ни за т. нар. предомирова, илимикенска  Гърция. Обогатиха се извънредно много и познанията ни за източносредиземноморския свят (Западна Мала Азия, специално Троя) иЕгейските  острови (на първо място Кипър и Крит). От особено голямо,бих казал,  революционно значение е дешифрирането на т. нар. минойсколинеарно писмо  „Б“. С това писмо е написана архивата, открита през1939 и 1952 г. в Пилос  (Пелопонес). Главната заслуга за това епохалнооткритие принадлежи на  английските учени Вентрис и Чедуик. Те успяхада докажат, че езикът, на който е  съставена тази архива от глинениплочки (таблички), изписани с клинопис,  представя една по-ранна, т. е.по-старинна степен на Омировия гръцки език. За  откритието на дваматаанглийски учени допринесоха немалко и творческите усилия  на нашияезиковед акад. Вл. Георгиев, както и на руския учен проф. С. Я. Лурье. Особено подчертани са успехите на Вл. Георгиев в тази насока, въпреки,че  когато се занимаваше с тези проблеми, той нямаше достъп до целияизворен  материал, е който разполагаха по понятни причини Чедуик иВентрис.  Дешифрирането на минойското писмо „Б“, макар и още ненапълнозавършено,  даде възможност на редица учени изследователи да нарисуватвъз основа на  пилоските надписи в едри черти картината насоциално-икономическото,  политическото и културното развитие начовешкото общество в предомирова, или микенска  Гърция.
 Микенско-гръцкото общество се очертава в тези трудове като едно раннокласово  общество, което достигнало връхната точка на своето развитиекъм края на XV и  главно през XIV и XIII в. пр. н. е.
  Следмикенския период от развитието на Гърция настъпил Омировият, или героичният период от нейната история, който в христоматията еилюстриран чрез  многобройни откъси от Илиадата и Одисеята.
 Следващият (архаичният) период е онагледен чрез съответни откъси от творчеството на Хезиод и на ранните гръцки лирици. Привлечени са инемалко  откъси от съчиненията на големите гръцки исторически писатели,чието съдържание  отразява историческото развитие през тези два периодаи главно през втория от  тях, наречен още период на великата гръцкаколонизация.
  Класическият период от историческото развитие на Древна Гърция е илюстриран  предимно чрез откъси от съчиненията наголемите древногръцки историци и чрез  редица епиграфски паметници сважно историческо значение.
 
  ВЪЗГЛЕДИТЕ ВЪРХУ ПОЛИТИКАТА И ИКОНОМИКАТА НА СТАРОГРЪЦКИТЕ ИСТОРИЦИ И  ТЕХНИТЕ ПОХВАТИ
 
  Целта, която преследвал Херодот чрез своето съчинение

  Следващите по-долу издирвания на халикарнасеца Херодот сесъобщават; за да не  би от времето да се заличат от нашата паметдеянията на хората, също така и за  да не потънат в безславно забвениеогромните и достойни за удивление подвизи,  извършени отчасти отелините, отчасти от варварите, но главно с цел да не би да  бъдезабравена причината, поради която избухна войната [Гръко-персийската] помежду им.
  Херодот и неговите извори

 
 Дотук аз изложих резултатите от личните си наблюдения, от собственитеси  заключения и издирвания, с които се сдобих чрез разпитване; вследващото  изложение аз ще предам разказите на египтяните, тъй кактоги слушах, като прибавя  тук-таме и своите лични наблюдения.

 
  Както узнавам от гърците, които населяват крайбрежието наХелеспонт и Понт,  този Залмоксис(Тракиецът Залмоксис бил племененпървенец и върховен жрец у ге  тите, които населявали значителен секторот западния.бряг на Черно море както и  неговия хинтерланд. Всред тезитраки Залмоксис бил почитан като полубожество)  бил човек и [вминалото] бил роб на остров Самос…
 

Разбери повече за БГ Наука:

***

 
  По отношение на всичко това, както и по отношение на разказаза подземното  жилище [на Залмоксис] аз нито се отнасям с недоверие,нито пък вярвам особено  много, но ми се струва, че същият тозиЗалмоксис е бил роден много години преди  Питагор.
 

 
  Аз съм длъжен да предавам в изложението си онова, което серазказва, но не съм  длъжен да вярвам на всичко това и тази забележкаважи за цялото ми изложение.
 
  Вярата на Херодот в предзнаменования и в намесата на божеството в човешките  дела

 
 
  Присъствуващият обаче там [на съвещанието] лидийскикняз Крез осъдил това  мнение и предложил тъкмо противоположен на тояплан със следните думи: „Тъй  като Зевс ме предаде в твои ръце, азобещах още от самото начало, царю, да  отблъсквам по възможноствсякаква беда от твоя дом. Страданията, които ми се  струпаха, станахаза мене горчив урок. Ако си мислиш, че си безсмъртен, и си въобразяваш, че е такава и войската, която предвождаш, в такъв случайсъвсем не  би имало смисъл да казвам мнението си. Но ако ти съзнаваш,че си човек и че  онези, над които властвуваш, са също тъй хора, знайпреди всичко това, че  човешките дела представляват кръговрат и че тозикръговрат не допуска едни и  същи хора да бъдат винаги щастливи.“

 
  „Ти виждаш как божеството поразява с мълния онези живисъщества, които се издигат  над другите, като не им позволява да сепревъзнасят. И, напротив, дребните  животинки не го дразнят; ти виждашсъщо така, че божеството пуска своите мълнии  върху най-големите зданияи върху най-високите дървета. Изобщо божеството обича  да поразявавсичко онова, което се издига над другите. Подобно на това и по  същатапричина една огромна войска може да бъде сразена от малочислени сили,в  случай че божеството й завиди и всее страх в нейните редове или пъкя порази с  мълнията си. В случая такава войска загива от недостойнасмърт. Изобщо  божеството не търпи друг освен него да има високо мнениеза себе си.“

 
  Божеството изпраща обикновено предзнаменования, в случай, че градът или народът  са заплашени от тежки бедствия.

 
  След като разбили йонийците в морска битка, персите обсадилиМилет откъм сушата  и откъм морето и като подкопали стените, употребиливсевъзможни средства и  превзели окончателно града на шестата година отвъстанието на Аристагор.  Жителите на града били заробени, коетобедствие съвпадало с предсказанието на  оракула за Милет.
 

 
  След като цялата войска била прехвърлена и преди да потеглитя по-нататък на  път, станало голямо чудо. Ксеркс не му обърналникакво внимание, макар че то  било лесно за отгатване. Един кон родилзаек. Това чудо означавало ясно, че  Ксеркс води войската си срещуЕлада с всичкия възможен разкош и великолепие, но  на обратния път тойще спасява на същото това място живота си с бягство.
 
  Херодот проявява критичност към фантастични измислици

 
  За неврите(Скитско племе, което населявало днешна Зап.Украйна), които били  магьосници и измамници, се разказва от скитите иелините, които живеят в  Скития(Географските граници на Скития са семенели през различните епохи на древността.  В случая се разбира главнопросторът по северното и северозападното крайбрежие  на Черно море,включен между долното течение на реките Истър (Дунав) и Танаис  (Дон)),че всяка година по веднъж всеки невър се превръщал по за няколко дни във вълк, а след това отново приемал човешки образ. Аз лично не вярвамна тези  разкази, но въпреки това тези неща се разказват и онези, коитоги разказват, се  кълнат в онова, което говорят.

 
  9.Никой не може да каже със сигурност каква е страната,която е разположена на  север от Тракия, и какви племена я населяват.Струва ми се обаче, че отвъд  Дунава се простира безпределна пустиня.Аз познавам само едно племе отвъд  Дунава. То се нарича сигини и имамидийска носия…
  10.По думите на траките земята отвъд Дунава билапълна с пчели и затова през  нея не могло да се мине по-нататък. Струвами се обаче, че тези разкази не  заслужават доверие, защото е очевидно,че пчелите не понасят студа, а аз смятам  северните страни необитаемиименно поради студовете. Такива неща се разказват  за тази област.
 
  Из политическите възгледи на Херодот

 
  Откъс от речта на персиеца Отан, един от участниците всъзаклятието (Това  съзаклятие било организирано през 522—521 г. пр. н.е. от няколко персийски  знаци, между които бил и Дарий I Хистасп.), вкоето участвувал и Дарий I  Хистасп.
  „Аз съм на мнение, че никойот нас не бива да стане едноличен владетел. Това  нито е приятно, нитопък е добро. Пък как би могла държавата да бъде добре  уредена приналичието на еднолично управление, когато монархът има възможност  давърши, каквото му скимне, без да дава отчет за делата си? Даже инай-добрият  мъж, облечен в такава власт, не би могъл да запазинормалния си начин на  мислене. Благата, с които самодържецът еобкръжен, пораждат у него високомерие  и своеволие, а завистта евродена открай време у човека. С тези две черти на  характера той сеопорочава напълно… Което е най-важно обаче, той нарушава установените открай време обичаи, изнасилва жените и избива гражданитебез присъда.  Що се отнася до управлението на народа, то преди всичкоима най-прекрасното име  „изономия“ [равенство пред законите]. На второмясто, народът не върши  нищо от онези неща, които извършвасамодържецът. Народът назначава длъжностните  лица с жребие и всичкидлъжности при народа подлежат на отчет и отговорност.  Всички решениястават достояние на общото събрание. Затова аз застъпвам  мнението дапремахнем монархията и да предоставим властта на народа, тъй като всичко зависи от болшинството.“ Такова било мнението, което застъпвал Отан.

 
  Така пораснала мощта на атиняните. Не само този, но въобщевсички случаи  показват колко драгоценни са еднаквото право и свободана словото. И наистина,  докато се намирали под гнета на тиранията,атиняните не били в състояние да се  наложат във военно отношение нанякой от своите съседи. Щом се освободили от  тираните, те заелинесъмнено първенствуващо положение. Това показва, че докато  билизаробени от тираните, те били недобросъвестни в работата, сякаш че работели на някой господар, а когато добили свободата си, всеки от тяхзапочнал  да работи, като се грижел за личното си благополучие.
 
  Умерено олигархическите възгледи на Аристотел

 
 
  28 (1). Докато Перикъл бил начело на народа(Приблизително от
 средата на V в. пр. н. е. до 429 г.),управлението на държавата билосравнително  добро, но след смъртта му работите се влошили. Тогава запръв път начело на  народа застанал човек,( Аристотел има пред видводача на радикалните демократи  в АтинаКлеон, който дошъл на властслед смъртта на Перикъл)който не се хвалел с  добро име из почтенитехора, докато по-рано народните водачи, изхождали от  средите наумерените и порядъчни хора. . . (3) След смъртта на Перикъл начело  назнатните стоял Никий, който загинал в Сицилия, а начело на народа —Клеон,  синът на Клеенет, който, както изглежда, покварял най-многонарода със своята  необузданост. Той пръв почнал да ругае и да кряскаот трибуната и говорел пред  народа, опасан в работната си престилка,докато другите оратори се държели  прилично, когато говорели. След тяхначело на едната партия застанал  Терамен(Водач на умерените олигархикъм края на V в. пр. н. е. в Атина), синът  на Хагнон, а народапредвождал Клеофонт, притежател на работилница за лири,  който пръввъвел възнаграждението от два обола (днобелията(Диобелията, или т. нар. „зрелищни пари била въведена 410г. и се раздавала на най-беднитесвободни  граждани, за да могат по този на чин те да посещаваттеатралните  представления.)). (4) Онези, които поели след Клеофоитръководството на  демократическата партия, били почти без изключениедемагози, склонни най-вече  да действат според вкуса на тълпите, катоимали пред очи единствено изгодите на  настоящия момент. (5) Изглежда,че най-добрите държавни мъже, като изключим  старите, са Никий иТукидид(Тукидид, който няма нищо общо със знаменития  историк освен името си, бил водач на умерените олигархи в Атина и противник на  Перикълпо време на неговото издигане) и Терамен. Относно Никий и Тукидидпочти  всички са единодушни, че те не само били хора с благороденхарактер, но били и  добри политици и полагали бащински грижи за цялатадържава. Що се отнася пък до  Терамен, мненията за него са разделени,тъй като в негово време работите в  държавата били объркани вследствиена настъпилите по това време смутове. И все  пак онези хора, които, несъдят повърхностно за работите, смятат, че той не  само не се стремялда разрушава всички държавни институции, но, напротив,  поддържал гидотогава, докато в тях се спазвал законът. С това той показал, че  можеда работи и твори в полза на държавата при всяко държавно устройство, както това подобава изобщо на всеки добър гражданин. В случай обаче,че  държавната уредба допуска противозаконни дела, той не й сепокорява, а се  опълчва против нея, като е готов да си навлечененавистта на онези, които  действат против законите.
  Теорията на Аристотел за трите нормални и трите неправилни форми на държавно  управление

 
  1. След направените по-горе разяснения трябва да разгледамевъпроса, дали е  правилно да се допуска съществуването на една илиняколко форми на държавния  строй и в случай, че има няколко такиваформи, да видим кои са те, колко са и  какви са различията между тях.
 Строят на една държава, това е правилната организация на всичкидържавни  магистратури изобщо и по-специално организацията навърховната власт.  Последната навред е във връзка с господстващата вдържавата форма на  управление. От своя страна пък формата науправление се определя от съответната  форма на държавния строй. ИскамДа изтъкна например това, че в демократическите  държави върховнатавласт се намира в ръцете на народа, докато в олигархиите тя  е в ръцетена малцина. Затова и ние разглеждаме държавния строй на демокрациите като различен от онзи на, олигархиите и от същата гледна точка щеразглеждаме и  останалите държавни строеве.
  6.Това също важи и поотношение на държавните власти.Там, където държавната  организацияпочива на принципите на равноправието и равенството на гражданите, всеки от тях смята, че има право да участвува във властта посменно. Притова  въпросното изискване се пораждало по-рано. Естествено отнеобходимостта всеки  да може да се сменя в носенето на те жестта надържавните служби, а след това  пак да може да се грижи за своето личноблаго, както преди това самият той в  качеството на магистрат се егрижел за благото на другите. Днес обаче големите  предимства, коитопредоставят властта и ръководството на държавните работи,  пораждат увсички желанието да държат непрекъснато в свои ръце властта, сякаш
 непрекъснатата власт може да даде цветущо здраве на висшите държавнидлъжности,  ако те се намират в едно болестно състояние, та в такъвслучай те биха могли да  се стремят с още по-голяма ревност къмдържавните длъжности, отколкото вършат  това сега.
  7.От тук ставаясно, че само онези форми на държавния строй, които държат  сметка заобщото благо, са в съгласие с принципа на справедливостта, са  нормалнидържавни строеве; онези пък форми на държавен строй, които имат пред вид само личното благо на управляващите, са отклонения от нормалнитеформи на  държавния строй, защото те почиват на деспотичния принцип, адържавата в  същност е общност на свободни хора.
  След катоустановихме въпросните принципи, остава и да пристъпим към разглеждането на формите на държавния строй, колко на брой и кои са те;преди  всичко обаче да започнем с изследването на нормалните форми надържавния строй.  След като последните бъдат изяснени, ще бъде лесно дасе установи и кои са и  ненормалните форми на държавния строй.
  Тъйкато формата на държавния строй е същото нещо, каквото е иполитическата  система, а последната е олицетворена от върховната властв държавата, то оттук  следва неизбежно, че тази върховна власт трябвада бъде в ръцете на едного или  на малцина, или пък на болшинството. Икогато един човек или малцина, или пък  мнозинството управляват, катосе ръководят, от обществената полза, естествено  е, че такива форми надържавния строй са правилни форми, докато онези форми,  при които сезадоволяват интересите на едно лице или на малцина, или пък на мнозинството, представляват отклонения на правилните форми. Защото имадве неща  (от които трябва да се приеме едното): или лицата, коитоучаствуват в държавния  живот, не са граждани, или пък те са граждани ив такъв случай трябва да  участвуват в общите изгоди. Ние сме свикналида наричаме монархия управлението  на царя, което държи сметка заобщата полза; управлението пък на малцина, но на  повече от един смесвикнали да наричаме аристокрация, и то или поради това, че  в случаяуправляват най-добрите(На гръцки „аристой“ ( — най-добри).),или  порадитова, че управлението има пред вид върховното благо(На гръцки това понятие се изразява с думата „аристон“ ),на държавата и на влизащите в нейния състав хора. Когато обаче в интерес на общата полза управлява мнозинството, тогава ние употребяваме един термин, който е по-общ отвсички  форми на държавния строй, а именно понятието „полития“.
 Подобно разграничаване на термините е и напълно смислено, и уместно,защото  едно лице или пък малцина могат да изпъкнат със своитедобродетели; за  мнозинството обаче е много по-трудно да се прояви въввсички видове  добродетели, отколкото специално във военната доблест,тъй като последната се  поражда и развива именно всред народните маси.Ето защо и в политиите най-висшата  власт се съсредоточава в ръцете наонези, които се сражават в първите редове за  нея и които са въоръжени.
 Ненормални отклонения от посочените нормални форми на държавен стройса  следните: отклонение от царската власт е тиранията, отаристокрацията —  олигархията, а от политията — демокрацията. По своятасъщност тиранията е  монархия, която държи сметка само за изгодите намонарха; олигархията е форма  на държавен строй, която има пред видинтересите на богатите, а демокрацията е  една такава форма на държавенстрой, която има пред вид интересите на бедните,  но нито една от тезиненормални форми на държавно устройство няма пред вид  общата полза.
 
  За царската власт
  Аристотел,  Политика, III, 9, 3 сл.
 
 
 3. И тъй една от формите на царска власт е пожизнената стратегия. Тябива  наследствена и изборна. Наред с нея се среща и една друга формана  единовластие, като пример за което може да служи царската власт унякои  варварски племена. Тя има такова значение, каквото има итираническата власт,  но се основава и на закона, и на правото наунаследяване. Тъй като по своята  природа варварите са по-склонни дапонасят робството от елините, а азиатските  варвари превъзхождат в товаотношение варварите в Европа, то те се подчиняват  на деспотическатавласт, без да проявяват при това някакви признаци на  негодувание.Затова и царската власт у варварите има тиранически характер, но я устойчива, защото се основава върху традициите и върху закона.
  4.Затова и охраната на царската власт у варварите е организирана по същияначин,  както при царете, а не като при тираните. Защото, докато царетесе охраняват от  въоръжени граждани, тираните се охраняват от наемници.Причината за това е, че  царете властват на законно основание надхората, а тираните — над хора, които  им се подчиняват против волятаси. Затова царете имат охрана от страна на  самите граждани, а тиранитетрябва да охраняват властта си против гражданите.
  7. Четвърти видна царското единовластие са онези монархии, които съществували  презхероическата епоха и почивали върху закона и върху съгласието на гражданите, като при това били наследствени. Поради това, черодоначалниците на  тези царе от хероическата епоха се проявили катоблагодетели за народните маси  или като изобретатели на едно или другоизкуство, или пък като предводители във  време на война, или порадитова, че обединили жителите [отделните племена] и  разширили държавнататеритория, те ставали царе с доброволното съгласие на  гражданите,атехните потомци получавали властта по наследство. Властта на  царете отхероичната епоха се простира върху върховното командване във време на война, върху извършването на тържествените жертвоприношения, доколкотоне  съставлявали част от функциите на жреците, и освен това върхуразглеждането и  разрешаването на съдебните процеси. В последния случайедни от царете полагали  клетва, а други не полагали (клетвата сесъстояла в това, че едни от царете  издигали нагоре своя жезъл). Встаро време царете ръководели без прекъсване  всички държавни работи;те направлявали както вътрешната, тъй и външната  политика надържавата. По-късно обаче било поради това, че самите те се  отказалиот изпълнението на някои функции на своята власт, а било и поради това, че някои от функциите им били отнети от народните маси, в някоигръцки  полиси царете запазили за себе си само правото да извършватжертвоприношенията,  а в други, където въобще може да се говори зацарска власт, царете запазили от  военните функции,с които разполагали,единствено правото на главнокомандуващи  извън пределите на държавнататеритория.
 
  Робовладелската идеология на Аристотел

 
  И тъй живите същества, които не могат да съществуват еднобез друго, трябва да  се съберат по двойки; мъжът се събира с жената запродължаване на потомството.  При това въпросното съчетаване не сеобуславя от случайни причини, но се намира  във връзка с естествениястремеж, който е присъщ на останалите живи същества, и  на растенията —да оставят след себе си друго подобно на себе си същество.  Напълно посъщия начин с цел за взаимно запазване е необходимо да се съберат на двойки едно същество, което е създадено да властва, и друго същество,което по  силата на своята природа е създадено да бъде подвластно.Първото от тях  благодарение на своите разсъдъчни способности е всъстояние да предвижда и  затова „по“своята природа е същество, коетовластва и господства.  Второто пък, което е способно да изпълняваполучените нареждания само със  своите телесни сили, по своята природае същество подвластно и робуващо. В това  отношение и господарят, иробът се ръководят във взимното си обединение от  своите общи интереси.
 
  Значението на историята според Полибий (големия гръцки историк  от елинистическата епоха)

 
  1 (1). Ако историографите, които са писали преди нас, сазабравили да дадат  похвала на самата история, то на нас се налаганепременно да се обърнем към  всички с настоятелното напомняне даизучават усърдно и да усвояват този вид  [историческо-мемоарна]литература, тъй като никакви други познания освен  познаването наминалото не могат да бъдат от по-голяма полза за хората. (2) При  товане само отделни историци, и то не само мимоходом, а може да се каже,че  всички историци вкупом започват и свършват своите писания ствърдението, че поуките,  почерпани от историята, са най-правдивите, чете просвещават най-добре хората и  ги въвеждат най-добре в заниманиятаим с обществената наставница, която ни учи  да понасяме доблестнопревратностите на съдбата.
  Поуките от историята

 
  35 (1). Който схване правилно развитието на тези събития [I пуническа война],  ще може да намери в тях много нещо,
 което да бъде от полза за човешкия живот. Защото участта наМарк(Полибий има  пред вид в случая римския главнокомандуващ — кон сулаМарк Атилнй (Регул),  който действал начело на римските войски в
 Северна Африка по време на I пуническа война) разкрива съвършено яснопред  всеки, че не бива да се доверява на съдбата, а ,най-малко давърши това при  благоприятни обстоятелства. Същият този Марк, койтонемного преди това не  проявил към победените противници нито милост,нито снизхождение, бил сам  отведен при тях, за да ги моли на колене заспасението на своя живот.
  6. Аз обаче разказах тези събития с цел да могат читателите на моята история да  извлекат поука от моя разказ.
 7. Защото от двата пътя, които съществуват и по които всеки човек можеда бъде  доведен до нещо по-добро, единият е чуждото, а другият —неговото собствено  нещастие. Вторият от тях, а именно преживенителично нещастия, е по-действен, а  първият — чуждите нещастия —по-безвреден.
  Не бива никога да се избира доброволно вторият път,защото поуката, която се  извлича от него, се изкупува с цената натежки страдания и опасности, а,  напротив, трябва да се стремим усърднода се доберем до първия начин, тъй като  той без щети за нас ни научавада различаваме в самия него онова, което е  по-полезно.
  Койтосхване това, той непременно трябва да смята, че най-доброторъководство  за правилния начин на живот е поуката, извлечена отдействителната и правдиво  написана история(Т. е. история, коятоотговаря на действителността).
  10. Защото тя единствено ибезвредно ни дава възможност да съдим във всяко  време и при всякаквиобстоятелства за онова, което е по-добро.
 
  Възгледите на Полибий върху различните форми на държавния строй. Теорията за  смесения държавен строй

 
  3 (5). Повечето от писателите обаче, които желаят да нивъведат научно в  споменатите по-горе въпроси, различават обикновенотри форми на държавен строй,  първата от които те означават с иметоцарство, втората — с името аристокрацията  третата с името демокрация.(6) Струва ми се обаче, че е напълно уместно да  зададем на тези авторивъпроса, дали те смятат тези форми на държавен строй за  единствените,или пък ги привеждат като най-добрите. (7) Струва ми се обаче, че  тегрешат и в двата случая, защото е очевидно, че като най-добър трябва дасе  смята онзи държавен строй, в който са съчетани особеностите наспоменатите  по-горе три форми на държавен строй.

 
 4 (1)… Че тези наши твърдения са правилни, става ясно от следното.(2) Преди  всичко не всяко единовластие следва да се нарича царскавласт, а само онова,  което почива на доброволното съгласие науправляваните и което управлява не  толкова чрез страх и насилие, ачрез разсъдъка. (3) Нито пък всяко управление  на малцинството следвада се смята и означава като аристокрация, а само онова,  при коетовърховната власт е поверена по избор в ръцете на най-справедливите и разсъдливи, хора. (4) Подобно на това и не всяка държава, в коятонародните  маси имат властта да вършат всичко, което пожелаят и коеторешат, следва да се  нарича демокрация. (5) Там обаче, където езавещано и възприето още от времето  на дедите да се почитат боговете,да се тачат родителите, да се благоговее пред  по-старите, да сесъблюдават законите и ако при това постановленията на  мнозинството отнарода имат решаваща сила, в такъв случай подобна държава може  да сенарече демокрация. (6) По този начин следва да се приеме, чесъществуват  шест форми на държавен строй. Три от тях са онези, закоито споменах вече  по-горе и за които говорят всички, а другите триимат общ произход с първите:  имам пред вид олигархията, монархията иохлокрацията. (7) От тези форми на  държавен строй най-напред възниквабез предварителна подготовка и от само себе  си монархията; подир неяследва и произхожда от нея посредством съответни  учреждения и корекциицарската власт. (8) Когато царското управление премине в  сродната сиизродена форма на държавен строй, в случая аз имам пред вид  тиранията,тогава на свой ред върху развалините на тиранията възниква аристокрацията. (9) Когато подир това и аристокрацията се изроди посилата на  природния закон в олигархия, а веднага след това разярениятнарод си отмъсти на  управляващите заради техните беззакония, тогававъзниква демокрацията. (10)  Необуздаността на народните маси инарушаването на законите поражда с течение  на времетоохлокрацията.(Охлокрация ще рече буквално на български „власт на тълпите”.)