Направи дарение на училище!

Археолозите са потвърдили ключови детайли от норвежките устни предания (но не драконите, елфите и троловете).

В телевизионните сериали, от „Викинги“ до „Игра на тронове“, ледената пустош на Севера осигурява фон на драматични, често насилствени истории на крале и воини, дракони и тролове. Източникът на много от тези драми са Исландските саги. В новата си книга Beyond the Northlands: Viking Voyages and the Old Norse Sagas  историчката Eleanor Rosamund Barraclough изследва света на сагите, разнищвайки фактите от измислиците, за да покаже, че животът на скандинавските хора не е бил изпълнен само с изнасилвания и грабежи.

Намирайки се в дома си в Дърам, Англия, тя обяснява, че Щатите трябва да честват Лейф Щастливеца, вместо Колумб, защо руснаците не харесват идеята, че Русия е открита от викингите, и как страховитото изтезание, познато като Кървавия орел, може да е по-скоро поетическо хрумване, отколкото историческа практика.

Пишете, че „викингите винаги са имали репутация на „лошите момчета“ на средновековния свят“. Време ли е да преосмислим това предубеждение?

Идеята, че викингите са лошите момчета на средновековния свят, ни връща обратно в него. Първият голям набег на викингите е през 793 г.н.е. на остров Линдисфарн, където се намирали Линдисфарнските евангелия. Но е важно да помислим откъде знаем за това нападение – от Англосаксонска хроника, която е била написана сто години по-късно, по времето на крал Алфред, който е известен като вечен противник на викингите. По същото време силно набожен англосаксонски духовник в двореца на Карл Велики на име Алкуин, изпраща писма до абата на Ландисфарн, в които пише: „Никога досега до бреговете ни не е достигал такъв ужас. Спомни си думите от пророчествата – злото идва от север“. Така че от самото начало я има идеята, че викингите са божието наказание за извършените грехове.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Когато казваме „викинги“, ние мислим за всеки обитател на средновековния скандинавски свят. Но викинг буквално означава нашественик, това е длъжност. Хората, които живеят на север по време на епохата на викингите, наистина нападали и ограбвали. Но те са много повече от това. Те пътували надалечее. Колонизирали Северния Атлантически океан, част от Шотландските острови, Исландия. Те минали през Атлантическа Скандинавия и по руските плавателни канали. Основали колония в Гренландия, която оцеляла 500 години и стигнали чак до крайбрежията на Северна Америка.

Тайна рецепта на викингите. Тези исландци споделят рецепта за гнила акула, която датира от времето на викингите.

Колумб се почита като човекът, „открил“ Америка. Но Винландските саги подсказват, че американците всъщност трябва да честват деня на Ерик Червения (Ерик Торвалдсон).

Ами, по-скоро деня на Лейф Щастливеца, който е син на Ерик Червения. Гренландия е заселена някъде през 895 г.н.е. първоначално от Ерик Червения. Знаем това предимно от Винландските саги – две исландски саги на име Сага за Ерик Червения и Сага за гренландците. Тъкмо тези саги са основният ни писмен източник за това как северните гренландци, едно поколение след Ерик Червения, са отпътували от Гренландия и са достигнали бреговете на Северна Америка – първо Бафинова земя, след това Лабрадор, който те нарекли Маркландия – „гориста земя“, и накрая Нюфаундленд.

Но до 60-те години, Винландските саги са били единственият източник на информация за тези пътешествия. Хората не били сигурни дали наистина са се случили. През 60-те години археологическите разкопки в края на Нюфаундленд в L’Ans-Aux-Meadows, показали ясни свидетелства за скандинавски посетители. Не бих казала заселници. Има дълги къщи, но те изглеждат по-скоро като зимни местообитания, където можели да поправят корабите си, а след това да продължат на юг. Имало е и жени на тези пътешествия. В една сага се говори за жена, която е родила дете там, което я прави първата европейска жена, родила в Северна Америка.

Интересното е, че в миналото, дори преди археологическите доказателства, американците много държали на това наследство от викингите. До края на 19 век имало много картини, които показвали едър романтичен северняк, който минавал през лодките им. Има също много фалшификации и имитации, защото ако не можеш да откриеш миналото, го създаваш. Имало фалшиви рунически камъни, изкопани в Минесота, фалшиви оръжия, и разбира се, фалшификация на Картата на Винланд (Винланд е име, дадено на Северна Америка от скандинавските народи в началото на 11 век – бел. ред.).

Наричаш сагите „Безподобното световно повествователно наследство на Средновековна Исландия“. Факт ли са или измислица?

Сагите са били написани в Исландия през 13 век и продължавали да бъдат писани и преписвани. В някои отношения средновековният период не приключил в Исландия до 20 век. „Сага” идва от норвежката дума sayer, което означава „да казваш“. Това дава обяснение за произхода на сагите. Те не били просто измислени от някой преписвач през 13 век, а след това записани. Имат дълга история на устните предания, която връща векове назад. Това са разказвани и преповтаряни истории, преминавали през поколенията. Но това не ги прави истински факти. Историите се променят, адаптират се, биват разкрасявани, някои факти отпадат от тях, добавя се информация. Така че до времето, в което са били записани, било много трудно да се разграничи факт от измислица.

Троловете и джуджетата са ни познати от „Властелинът на пръстените“. Драконите – от важната нишка в историята на „Игра на тронове“. Сагите са пълни с тях, нали?

Те наистина се появяват в сагите, но сагите могат да бъдат и доста реалистични. Не всички са изпълнени с дракони и елфи. Интересното е, че те били част от норвежкия светоглед. Когато се появяват, не са непременно фантастични. Може да има нормален епизод от сагата, в който някой има сън или преминава през планина, и внезапно се появява създание. Идеята, че троловете се крият точно встрани от периферното зрение, е доста често срещана.

Далечният север винаги е имал свръхестествени, дори диаболични асоциации, които стигат чак до Библията. Виждаме го в англосаксонския светоглед чак до 19 век и в „Снежната кралица“ на Ханс Кристиян Андерсен. Колкото пó на север отиваш, толкова по-негостоприемен става пейзажът. Има планини и дълбоки пукнатини в ледниците, странни скални формации. Затова е по-лесно да си представиш, че в тези свирепи части от света единственото нещо, което може да живее там, са нечовешки същества като троловете.

Една от изненадите в книгата ти е това, че викингите пътували и на изток, и по сушата също, до днешна Русия. Разкажи ни за тези пътувания и защо руснаците омаловажават връзката с викингите?

Първоначалният устрем към Русия от норвежкия свят дошъл от хората, разположени на изток: в частност, шведите. Те прекосили Балтийско море и след това се насочили към руските плавателни канали. Ако искаш да знаеш накъде отиват норвежците, последвай парите. [Смее се] Има огромни количества ислямско сребро, които се носят по плавателните канали по време на средните векове и норвежците ги следват. Те носят и свои неща, с които да търгуват – като козина и кожи, които се продавали скъпо. Водели и роби, които са друга причина да съществуват всичките тези нападения и насилие.

Думата „Русия“ изглежда е произлязла от терминът rus, който, поне в оригинал, идва от Швеция или някоя част от норвежкия свят. Тези норвежки племена създали Киев и държавното устройство, познато като Киевска Рус, основата на днешна Русия, Беларус и Украйна. Но по време на Съветската ера, не било много хубаво да обясняваш, че основата на нацията ти е създадена от европейци. Искаш да бъде построена от славяни, твоите хора, в опозиция на Европа. Но ако погледнеш първите археологически слоеве от търговските градовете, като Стара Ладога в далечния север, има ясни норвежки елементи.

Една от най-страховитите сцени от телевизионния сериал „Викинги“ е когато главният герой, Рагнар Лодброк, реална историческа фигура, подлага един от враговете си на изтезание, познато като Кървавият орел. Какво е това? И наистина ли е съществувало? Чувствителните читатели да отвърнат поглед.

Кървавият орел е особено ужасяваща форма на изтезание и убийство, при която разрязваш гръбнака на жертвата, обръщаш ребрата, след това вадиш белите дробове, които изглеждат като криле на орел. Учените спорят дали това наистина се е случвало, защото оригиналният източник на информация са няколко скалдски стиха. Skald е норвежки поет, така че скалдските стихове са писани от норвежки поети, обикновено дворцови.

Една от характеристиките на скалдските стихове, е че са невероятно заплетени, като загадъчна кръстословица. Ако има указание, което изглежда като Кървав орел в скалдките стихове, е доста вероятно да е поетическа измислица. Роберта Франкс от Йейлския университет се опитва да докаже, че Кървавият орел е просто идеята за мършоядна птица, която дращи по гърба на умрелия. Ако оставяш много трупове след себе си, значи си добър воин. Към това се отнася Кървавият орел. Но когато по-късни писатели направили истории в проза по тези скалдски стихове, изглежда са го интерпретирали буквално. Така че е много вероятно да не е имало подобно нещо като ужасяваща форма на изтезание, а е израсло в сказанието.

Предполагам, че не си фен на телевизионния сериал „Викинги“?

Обожавам го! Възхитителен! Те правят толкова много проучвания! Например, когато отплаваха в първия епизод на първия сезон, в опит да намерят Британските острови, те казват: „Как ще се движим, толкова е мъгливо?“ Тогава показват това нещо, което наричат слънчев камък. Идеята е, че можеш да видиш от къде идва светлината и това може да те насочи. Има много дебати дали такъв камък наистина е съществувал. Има писмени свидетелства за това. Но не са открили никакви примери от други викингски контексти. Но представата, че не са знаели за съществуването на Британските острови е пълна глупост! [Смее се] Те търгували от години.

Ти си академик, но си оставила бягството от действителността, за да правиш проучвания за тази книга. Разкажи ни за най-съществените части от твоите пътувания и как работата по книгата промени представата ти за викингите.

Не съм голям фен на бягството от действителността. Намирам библиотеките за отегчителни. [Смее се] Така че отиването до Гренландия беше част от причината да искам да напиша книгата. Бях там две лета. Първото лято го прекарах на гърба на исландско пони с гид – една удивителна жена. Предприехме мъчителен преход от една норвежка руина до друга, като оставахме в гренландски ферми, които обикновено бяха на същото място като руините. По-късно се качих на ферибот за три дни и достигнах брега над Северния полярен кръг на място, наречено Илулисат, което е в културното наследство на ЮНЕСКО, защото има много айсберги. Може дори да е фиордът, от който се е откъснал айсбергът, виновен за потъването на Титаник.

В Гренландия виждах археологическите доказателства за гледките от свят, който бях срещала в сагите – фермите, описани в някои от сагите, фиорда, на който живеел Ерик Червения. Стоях в съседство до неговата ферма! Нещо повече, това ми даде усещането колко необикновени са били тези хора, колко далече са отишли, колко опасно е било, колко безстрашни и смели били, за да стигнат до ръба.

Превод: Никол Николова

Източник: National Geographic

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!