Направи дарение на училище!

Хората споделят дълбока връзка с бреговете на моретата и океаните още от зората на праисторията. Днес повече от 500 милиона души живеят в крайбрежните райони, а плажовете и морските дарове привличат туристите по цял свят.
Археологическите проучвания в Южна Африка констатират ранни човешки адаптирания на брега на океаните, възникнали най-малко преди 160 000 години през среднокаменната епоха (или мезолита) – културен период на най-ранните Homo sapiens.
Палеолитни обекти в Африка и другаде подкрепят хипотезата, че крайбрежните адаптации имат дълга и устойчива история. И все пак учените все още обсъждат значението на приспособяването към крайбрежията за еволюцията и разпространението на H. sapiens през плейстоцена (ледниковия период).

Тези въпроси са главния акцент в книгата, озаглавена “Neanderthal surf and turf”, на Мануел Вил от Катедрата по ранна праистория и кватернерна екология към Университета в Тюбинген, Германия. На страница 1443 от изданието е засегнат един още по-спорен въпрос с широкообхватни последици за човешката еволюция, а именно – споделяли ли са и неандерталците интереса на нашия вид към океаните и техните обитатели?
Археолозите заемат различни позиции по становището дали неандерталците са практикували крайбрежни адаптации, сравними с тези на съвременните хора от мезолита. Отговорите варират от категорично потвърждение до напълно отхвърляне, въпреки че съществуват и междинни позиции.
Междинният възглед допуска, че е имало неандерталски адаптации към бреговете и техните ресурси, които обаче са се различавали по някакъв начин от тези на съвременните им родственици от хомо сапиенс.
Кратко описание на плейстоценовата крайбрежна археология помага да се изясни значението на новото изследване. През 20-те години на миналия век археолозите оповестяват наличието на неандерталски местообитания с останки от миди на Гибралтар, тесен полуостров на южното средиземноморско крайбрежие на Испания.

Оттогава археолозите са открили допълнителни европейски обекти, съдържащи дребни разпръснати артефакти, черупки от миди и други случайни предмети, датирани преди около между 100 000 и 40 000 години, въпреки че тези открития понякога не съдържат достатъчно данни, за да потвърдят техния антропогенен произход.
От 90-те години на миналия век разкопки в африканските мезолитни пластове разкриват крайбрежни обекти на ранните съвременни хора, датиращи от преди около 160 000 до 50 000 години. Тези обекти съдържат крупни натрупвания от каменни инструменти и черупки от миди, включително вълнуващи находки като мъниста, направени от черупки, както и черупкови съдове за боя.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Някои от тези находища показват истински отлагания на черупкови плочи – седименти, почти изцяло съставени от черупки , които доскоро бяха известни само от холоцена или от по-скорошни ловци-събирачи.
Големият контраст между тези нови открития и сравнително оскъдните останки по европейския средиземноморски бряг, породи съмнения относно способността на неандерталците да експлоатират крайбрежията по подобен на нас начин и то трайно.

Нова светлина е хвърлена по този въпрос, след като авторите докладваха за разкопки на пещерен обект на име Фигейра Брава по Атлантическия бряг на Португалия, където морската продуктивност на местообитанията е значителна. Неандерталците са оставили там каменни инструменти и останки на консумирани от тях животни в добре документирана стратиграфска последователност, датирана посредством различни хронометрични методи, на около между 106 000 и 86 000 години. Менюто им изглежда е било доста разнообразно и включващо както сухоземни така и морски дарове: миди, раци и риби от океана, но също и водолюбиви птици, останки от елен, кон и дори борови ядки.

Тези доказателства говорят за гъвкав подход към оцеляването, който обхваща всички околни екосистеми. Авторите убедително демонстрират, че неандерталците са събирали морски храни, основавайки се на плътността на мидите и рибите в богатите южноафрикански мезолитни слоеве при разкопките. Променливият, но последователен сигнал за това поведение в множество археологически пластове във Фигейра Брава предоставя стабилни доказателства за систематични, дългосрочни брегови адаптации на неандерталците по време на плейстоцена. Освен това изглежда, че новите открития показват същото взаимодействие с бреговете и морските храни като тези на ранния Homo sapiens.

По този начин настоящото проучване опровергава досегашната теория, че неандерталците не са били в състояние ефективно да извличат разнообразни океански ресурси в големи количества. Въпреки това, само от един археологически обект не може да се направи универсален модел. Фигейра Брава представлява единичен пример с висока плътност, съпоставим с ключови мезолитни обекти в Южна Африка. Дали тази ситуация е резултат от висока морска продуктивност и благоприятно консервиране, както предполагат някои, остава хипотеза, нуждаеща се от допълнителни изследвания по бреговете на Атлантическия океан на Португалия и Испания.
В крайна сметка учените трябва да направят крачка назад и да разгледат по-широката картина. Имайки предвид целия археологически запис на крайбрежните адаптации от неандерталци и съвременни хора от мезолита от около 60 обекта общо, новото проучване добавя важни данни с детайлни подробности, показващи, че при някои обстоятелства, двата вида показват сходни поведения. Въпреки това, като се вземат предвид всички налични данни от крайбрежните обекти, данните от поведението на ранните H. sapiens показват по-интензивно използване на морските линии и използването на морски ресурси в сравнение с неандерталците.

Но все пак на няколко места в мезолитните пластове са намерени мъниста от черупки, докато такива орнаменти отсъстват в повечето крайбрежни слоеве на неандерталците, какъвто е случаят с Фигейра Брава. 

След един век проучвания в Европа и много по-кратка история на научните изследвания в Африка многостранните разлики в мащаба и големината остават между двата записа и това е трудно да се обясни само със случайното консервиране и екологията. Както при много наскоро открити археологически находки от Плейстоценска Европа – включително редки бижута, направени от орлови нокти и потенциално пещерно изкуство на неандерталците, което предизвика широк интерес и оживен дебат – новото проучване стеснява пропастта между H. sapiens и най-близките му предци, но не я затваря напълно.
Накъде трябва да поеме оттук нататък археологията на ранните крайбрежни адаптации?

Ключът към разширяването на нашите знания за произхода, е в степента и значението на крайбрежните адаптации при видовете Homo. При по-нататъшното изследване на африканските и евразийските морски брегове, се вижда, че те са избягвали високите скали на плейстоценските крайбрежия и са се срещали повече в близост до по-продуктивни и тесни брегове с полегати континентални шелфове.
Това начинание може да изисква помощта и на подводната археология за в бъдеще. По-широките последици от приспособяването на брега за еволюцията на човека трябва да бъдат преразгледани в междувидовите рамки.
Морските храни играят решаваща роля при някои сценарии за еволюцията на човешкия мозък, тъй като са особено богати на омега-3 мастни киселини и други селективни за мозъка хранителни вещества.
Интердисциплинарните проучвания, включващи археология, биохимия и невронаука, биха могли да изследват дългосрочните когнитивни и здравословни ефекти от консумацията на различни количества морски дарове, както при H. sapiens, така и при неандерталците. Въз основа на увеличаващите се доказателства събрани от крайбрежните ивици, отворените въпроси за коридорите на разпространение и експанзия на архаични и съвременни хора също могат да претърпят значително преосмисляне.

Източник: science.sciencemag.org
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!