Направи дарение на училище!
Българска академия на науките. Изображение: zovnews.com
Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Теодор Иванов Миленов, доцент, д-р по физика (докторат и хабилитация по Научна специалност: Физика на кондензираната материя: структура, механични и термични свойства на кондензираната материя)
Месторабота: Институт по електроника (БАН), ръководител на Лаборатория „Мултифункционални материали”
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
С работа: хубавото на моята работа е, че трудно се вписва в рамки. Лошото е, че никога времето не стига и винаги има „загаряща тенджера”.
В ежедневието ми има от всичко по малко, като основно е експерименталната работа: синтез и характеризиране на материали. Все пак отбелязвам, че за да се стигне до този етап се правят много прочувания и систематизиране на данни. Освен това смятам, че поне засега е добре да присъствам и на повечето измервания, свързани с характеризирането на нови материали; четене/ писане, подготовка на конкретни проекти/ изследвания; занимания в свободното ми време основно с внучките ми… Най- хубавото е, че се занимавам с неща, с които или никой още не се е занимавал (поне не в тази конкретика) или аналогията е толкова далечна, че няма смисъл да се дискутира. Както и че рядко знаеш какъв точно резултат ще получиш.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
На този въпрос не мога да отговоря честно. Смятам, че на него може да има някакъв отговор доста след като съм извън бранша, а и трябва да бъде даден от други колеги.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Аз смятам, че има занимания в човешката практика, за които (поне за да си добър в упражняването им) хората се „раждат”: лекар, учител, свещеник, както и научен работник (колкото и тъпо да звучи това определение за нашия труд). За мен изборът е осъзнат… нещо повече: това е проверено, не ми е приятно (изключвайки деца/ внуци) да си вадя хляба (т.е. да се занимавам основно) с друго. Опитал съм и въпреки многократно по- добрите условия, само след 2 месеца се върнах…
Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)
Всичко изброено. Мисля, че отсъствието на който и да е от изброените компоненти ще доведе до пропуск в комплексния резултат.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Всеки от нас има различни проблеми: аз живея в Перник и пътувам до ИЕ в последните десетина години, преди това пътувах до ИФТТ (пак на 7-ми километър). Все пак основните проблеми не са тези. Поне така смятам, след повече от 30 години в бранша. Пряко свързаните с работата проблеми при нас се различават само в нюансите от тези, с които се сблъскват повечето (бих казал повече от 95%) от хората в България.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? И трябва ли да се говори за наука и защо?
Трудно е толкова синтезирано да се отговори и на двата въпроса. По отношение на втория- не искам да повтарям (неточно) колегата Теодосий Теодосиев, който много точно отговори, мисля в предаването „Референдум” (БНТ)… и аз като него смятам, че или ще се развива / говори за наука, или … Третия свят!