Доц. д-р Красен Ангелов от ЦК „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar)

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Д-р Красен Ангелов е доцент към Техническия университет в Габрово, Катедра “Комуникационна техника и технологии” и изследовател в Лаборатория по “Kвантова комуникация” към Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar) изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Тя съдържа оборудване, свързано и ориентирано не само към квантовите комуникации, но и изобщо към комуникационните структурни решения – оптични и безжични комуникации. От най-ранна детска възраст увлечението му са техническите науки, което го насочва да продължи средното си образование с техническа специалност и да завърши “Електрообзавеждане на промишлени предприятия”, но насочвайки се впоследствие към комуникациите, тъй като както той казва – ние просто няма как да съществуваме без тях.
В свободното си време обича да гледа Формула 1 и да чете книги, основно научна фантастика, от който жанр именно тръгват някои от интересните идеи за комуникациите в съвременните технологии.

Значението на квантовите комуникации

Квантовите комуникации са изключително атрактивно съвременно направление и има силна необходимост от развитието на тази технология. Интересен факт е, че с неминуемата поява на квантовите компютри, всяка една съществуваща система за криптиране и защита на данните ще може да бъде разбита за броени часове. Ако до момента различните технологии позволяват разбиването на разни кодове в рамките от порядъка на 20 000 години за най-сериозните криптирания, то квантовите компютри са способни да направят това буквално за часове. 

Това е едно много авангардно и необходимо направление, защото защитата на данните се използва за военни цели, в банковата сфера, в социалната сфера. Всеки един от нас има някакво дигитално свое копие в интернет, в социалните мрежи, в различните видове институции и цялата тази информация ще стане достъпна, уязвима и ще може да се компрометира.

Настоящи разработки


РЕКЛАМА:

***

В момента основната насока на работата на учените от Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar) изграден по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е насочена към създаването на различни симулационни модели и експериментални постановки, свързани с изследването на оптичните комуникационни линии. За да може при квантовите комуникации да се обменя информация между генераторите на отделни фотони, се използва влакно, наречено Dark Fiber (тип оптично влакно). Напредъкът в тази област изисква да може комуникацията по това влакно да е на много големи разстояния.

Сега учените работят с модели, свързани с изследването на тези влакна – до каква степен може да се осъществи комуникацията между самите генератори, обмяната на фотони, по какви методи може да стане това и т. н.

Насоки и приложения

Посоките на изследване са две, можем да ги разграничим като две отделни дейности, защото защитата на данните е пряко свързана – имаме ли данни, ние трябва да ги защитаваме. Така че едното направление е да мислим за интелигентни жични и безжични технологии, позволяващи преноса на данни на големи разстояния. 

Другото направление е – как да защитим тези данни, защото дигиталният двойник на човек понякога може да съдържа важни данни, за политическата му ориентация например, които могат да бъдат използвани за моделиране и манипулиране на поведението на хората чрез достъпа до такива публични или частни данни.

В индустрията това може да бъде много проблематично, защото сриването на определен тип технологични процеси поради хакерски атаки или нарушаване в самия технологичен процес заради грешни сензорни данни, буквално може да коства милиони или милиарди.

Погледнато от по-положителната страна на въпроса – всеки има нужда от такава масова дигитализация, защото това значително облекчава човешкия живот – да можем през мобилния си телефон да поръчваме обувки, да си поръчваме книги, да гледаме клипчета.
Здравеопазването също е много важно направление, където могат да се използват сензори, следящи за биохимичното състояние на човешкото тяло и въобще навсякъде може да се намери приложение на безжичните технологии и защитата на данни.

Как развитието на комуникациите ще промени бъдещето

Бъдещето на комуникациите остава сложен въпрос, поради обстоятелството, че за масовия човек това, с което учените в тази сфера се занимават, винаги остава силно скрито. Всеки има мобилен телефон, ползва го за да разговаря, да влиза в социалните канали и т. н., но как точно работи този процес – какви механизми и какви технологии се използват – обикновеният потребител това нещо не го интересува, но той оставя някаква дигитална следа, която може да бъде анализирана. 

Та в бъдещето се очаква все по-голямо развитие на персоналните технологии, т. е. тези малки мобилни устройства да стават все по-умни, все повече дейности да можем да изпълняваме с тях, нашият дигитален портфейл да бъде в тях и др.

Другото голямо направление са сензорните мрежи, защото виждаме, че в съвременния свят се разгръща един огромен обем от устройства, които трябва да комуникират едно с друго. Сензори за температура и влажност е най-простият вариант, но имаме и сензори, които да следят технологични процеси. Например в една фабрика за да може да се извършва предсказуемо обслужване на машините, да се оптимизират технологични процеси; също в социалната сфера – умните градове, интелигентно предаване на информацията за различни видове комунални услуги, управление на улично осветление, сметосъбиране, градската мобилност, паркирането, разписанията на автобусите, колко е замърсена градската среда, качеството на въздуха. Цялата тази сензорна информация всъщност трябва да може да се предава чрез някаква форма на комуникация. Човек не се интересува как става това нещо, за него е важно просто да има къде да паркира и да знае кога ще пристигне автобуса. Но именно там е предизвикателството при комуникациите – какви технологии да измислим за да направим това възможно?

Бъдещето на науката в България

Инж. Ангелов е категоричен, че науката винаги има бъдеще навсякъде, дори и в страните от Третия свят. На човек просто му идва отвътре да се интересува от природните закони и това как технологиите функционират. 

В България специално когато човек е затруднен от недостиг на средства, материали и техника, това го стимулира да търси нови начини за постигане на своите цели. И всъщност така се зараждат иновативните идеи – да направиш нещо, което на запад го правят три пъти по-скъпо и три пъти по-сложно – с подръчни материали, така че то също да върши работа. 

Студентите в България в това отношение имат мотивацията да разработват различни иновативни идеи. От тях всъщност идва фантазията, те са хората с новите идеи – човек трябва да има фантазия, с която да генерира идея, която след това да намери своето пазарно приложение. Тук е ролята на преподавателите от университета да им дадат насоки и ноухау как да надграждат своите знания и умения за да постигнат реализацията на идеите си.
България е добро място където да се развиват квантовите комуникации, на фона на това, че Европа всъщност е много изостанала в това отношение. Неминуемо рано или късно ще дойде моментът, когато квантовите компютри ще станат масова реалност. Затова една от идеите на проекта е да се създаде такъв център, който да се занимава с това направление. 

 

 

Всички визитки вижте тук: https://nauka.bg/category/centrove/

[ЧАСТ 2] Лицата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“

Изтегли броя в PDF от тук: https://nauka.bg/licata-opnoir-sept/