Династичните бракове на българските царе Борил и Иван Асен II

Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Тази статия е посветена на династичните бракове на двама от най-коментираните владетели на Второто българско царство – царят „узурпатор” Борил и великият военначалник Иван Асен II. Темата има за цел да разкрие ролята и значението на браковете в средновековна България, както и влиянието на жените, които седят рамо до рамо до българските владетели. 

Произходът на термина „дипломация”  трябва да се търси още от античната епоха. В езика на древните гърци с думата „диплома” се обозначават две сдвоени дъсчици, които се дават на пратениците в потвърждение на техните пълномощия. Дипломацията като понятие отразява една съществена страна от външната политика на държавата. Три са основните фактори, които пораждат нуждата от дипломатическа дейност – войната, мирът и търговията. Дипломацията като средство за мирно регулиране на отношенията между две или повече държави,съществува още от първобитнообщинния строй. С течение на времето дипломацията се превръща в своебразна система от свързани и взаимнообособени по между си елементи.На първо място в тази система могат да бъдат отнесени близките или по-далечните стратегически цели на държавата в нейната външна политика, а на второ място се включват всички методи и форми,чрез които се води дипломатическата дейност.Това са най-вече разнообразни международни споразумения – примирия, мирни договори, търговски съглашения, военни съюзи и династични бракове.

При сключването на династически брак настъпвало сродяване между отделни владетелски дворове.Чрез династическите бракове управляващите династии се свързвали помежду си чрез духовни връзки,които съгласно църковните закони през средновековието се смятали за ненарушими и били достатъчен гарант при постигането на мирни отношения и спазването на съответните договорености. В много случаи от сключването и разгрогването на династичните бракове зависело до голяма степен политиката на една или друга държава.

Ирина Теодорина Комнина, майка на Михаил, син на великия цар Асен – детайл от фреска на фасада


В настоящата статия ще бъдат разгледани династичните бракове на царете от втората българска държава – цар Борил (1207-1218) и цар Иван Асен
II (1218-1241). Борил, новият български владетел се жени за овдовялата царица, бивша жена на цар Калоян, за която Георги Акрополит в своята История казва, че е от скитски произход, т. е куманка, и по този начин печели подкрепата на куманските вождове и легитимира властта си. Има и теза, че съпругата на Калоян и Борил е произхождала от средите на друга племенна общност, като например русите бродници.  Името на тази царица не е ясно засвидетелствано в изворите, като може да се допусне, че след женитбата си с цар Калоян, тя приема християнството и името Анна. От брака си с Калоян, куманката ражда син с евентуално име Василий или Витлеем, който е все още малолетен през 1207 г., когато цар Калоян умира. Относно датата за сключването на брак между Калояновата вдовица и цар Борил, може да се предположи, че това се е случило не по-рано от есента на 1208 г., тъй като според средновековното право вдовицата няма право на друг брак докато не изтече една година от смъртта на съпруга и. Ако това не се спазело вдовицата бива лишавана от наследство. 

Един от най-обсъжданите въпроси, който предизвиква голям интерес е дали новият цар Борил е пряко свързан с убийството на цар Калоян. Има хипотеза, че Борил и жената на цар Калоян -куманката, която Борил също взема да съпруга, са централните фигури в заговора срещу Калоян. Друга хипотеза обаче гласи обратното, а именно, че този брак не е свидетелство за съзаклятие от страна на Борил, а опит за легимитизиране на властта. Има мнение,че още в самото начало Борил не е бил цар, а само регент от името на Иван Асен и Александър. Най-логично изглежда становището, че актът за узурпация съществува само тогава, когато по насилствен път се нарушава строго регламентираният ред за наследяване. Относно смъртта на великият цар Калоян, Георги Акрополит в своята „История” споделя мнението, че срещу Калоян е организиран заговор. Най-логичното обяснение за смъртта на българският владетел, може да бъде обяснено с тезата, че цар Калоян е умрял от плеврит, т.е от естествена смърт. Бракът между Борил и Анна осигурява известна приемственост и законност на положението на владетеля. Друго предимство, което носи този брак е куманският произход на Бориловата съпруга.По този начин Борил си спечелва добър съюзник от страна на куманите. Пример за помощта, която оказали куманите на българската държава е походът от лятото 1208 г.,организиран от Борил срещу Латинската империя. В битката българите претърпяват тежко поражение. Борил прилага тактиката на Калоян при Одрин(1205г.), но този път рицарите са подготвени. Император Анри Фландърски(1205-1216) не се подлъгва да преследва куманската конница, а нанася удар в центъра на противника и това определя изхода на сражението.  


РЕКЛАМА:

***

За да постигне трайно примирие през 1214 г., царят уредил династичен брак между латинсия император Хенрих и неговата доведена дъщеря – Мария и между самият Борил и племенницата на императора Анри– французойката Елисавета дьо Куртене.Тези два брака гарантирали постигналият мир между двамата управляващи,но и давали занапред възможността на единият или другият владетел да упражняват своето политическо влияние над държавите от съюза. Новата Борилова съпруга е първата западноевропейска принцеса, която влиза в търновския дворец. За куманката се знае, че била изпратена в манастир , като данни за нея след това няма.

Данни за царицата куманка има в Бориловия Синодик: 

„На царица Анна, наречена Анисия, и на другата Анна, благочестивата царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения – вечна памет.”

Има теза, че Анна, по-късно след замонашването приема името Анисия е била вдовицата-куманка на цар Калоян и след това съпруга на Борил.

България при Борил (1207 – 1218 г.)

Втората съпруга на цар Борил му гарантира мир с Латинската империя, но за нея има оскъдни данни, тъй като през 1217 г. българският цар е свален от престола от Иван Асен II. Ако трябва да се характеризира дипломацията на цар Борил, то би могло да се каже, че владетелят по-скоро е провел успешна дипломатическа игра, тъй като още със стъпването си на българският престол, Борил сключва династичен брак, с който легитимизира властта си. Може да се каже, че и двата брака на цар Борил са сключени с политически съображения без намесата на лични чувства. След детронацията на цар Борил на престола се възкачва синът на Асен I  – Иван Асен II (1218-1241).

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 137 на списанието>>  

Издаваме вече 15 г. онлайн списание, което цели да покаже красотата на знанието. Стремим се с всеки брой да покажем най-новото в науката и да имаме нови български учени-автори, които да ви покажат своята работа чрез достъпно написани статии. В този брой има около 8 авторски статии, които са актуални, интересни и вярвам ще останат дълго в съзнанието ви, а някои от вас дори ще разказват прочетеното.

Важно е да отбележа, че от този брой абонамента става 49 лв. за година и 4,50 лв. за периодично плащане месец за месец. Също така вече може да четете списанието в е-четец – формати ePub и mobi, като запазваме PDF-a и дори в момента работим да бъде още по-добре изглеждащ. Може да видите демо на този брой по-долу.

Вижте този и всички предишни броеве, важно е да се знае!


Европейска нощ на учените 2022 г.: