Някои деца „надрастват“ аутизма, но често имат поведенчески проблеми

Изследвания от последните няколко години показват, че децата може с развитието си да преодолеят аутизма, който се смяташе за доживотно състояние. В ново проучване, изследователи от Колежа по медицина Алберт Айнщайн и университетската болница Montefiore Health Systems, са открили, че почти всички тези деца имат затруднения, които изискват терапевтична и образователна подкрепа. Проучването е публикувано в Journal of Child Neurology.

„Определено е обнадеждаващо, че част от децата, които рано са диагностицирани с аутизъм, съпроводен от забавяния в развитието, може да се възстановят и да продължат живота си с нормални социални и когнитивни функции“, казва главният автор д-р Лиса Шулман, професор по педиатрия. „Но като цяло, тези деца продължават да се борят с ежедневния си живот. Почти всички от тях все още трябва да се борят с езиковите и учебни затруднения, както и с различни емоционални и поведенчески проблеми.“

В проучването д-р Шулман и колегите ѝ прегледали клиничните записи на 569 пациента, диагностицирани с аутизъм между 2003 г. и 2013 г. Средната възраст, на която децата са диагностицирани била 2 години и половина, като били проследени на възраст 6 години и половина. Повечето от тях получили услуги за ранна интервенция, комбинация от речеви и професионални терапии, специални инструкции и приложен поведенчески анализ (най-разпространеният основан на доказателства метод на лечение на аутизъм).

При проследяването било установено, че 38 деца (7% от всички) вече не отговаряли на диагностичните критерии за аутизъм. От тях 68% били диагностицирани с езикови или обучителни затруднения; 49% – с екстернализирани поведенчески проблеми (дефицит на вниманието и хиперактивност, опозиционно предизвикателно разстройство или разрушително поведение); 24% – с интернализирани поведенчески проблеми (разстройство на настроението, тревожно разстройство, обсесивно компулсивно разстройство или селективен мутизъм); 5% – със значителни психиатрични диагнози.

Само три от 38-те деца (8%) нямали никакви проблеми. Последващ когнитивен тест (при 33 от 38 деца) показал, че нито едно от децата няма интелектуални затруднения.


РЕКЛАМА:

***

„Откритията ни поставят въпроса какво се случва с тези деца, които вече нямат диагноза аутизъм“, казва д-р Шулман. „Била ли е диагнозата им правилно поставена? Дали някои деца отговарят по-добре на терапиите? Специфичната терапия, която получава детето, допринася ли за резултата? Според нас едни деца отговарят на терапията, докато други си имат собствени уникални траектории на развитие, които довеждат до подобрение. Тези деца, които се развиват в положителна посока, обичайно имат най-слабо изразени симптоми по начало.“

Настоящото изследване е най-голямото и задълбочено по рода си. „Посланието на изследването ни е, че някои от децата ни се справят невероятно добре, но повечето от тях все пак остават със затруднения, които изискват продължително наблюдение и терапевтична подкрепа“, казва д-р Шулман.

Превод: Росица Ташкова

Източник: Lisa Shulman, Erin D’Agostino, Samantha Lee, Maria Valicenti-McDermott, Rosa Seijo, Elizabeth Tulloch, Deborah Meringolo, Nancy Tarshis. When an Early Diagnosis of Autism Spectrum Disorder Resolves, What Remains?Journal of Child Neurology, 2019; 088307381983442 DOI: 10.1177/0883073819834428

Статия от сп. „Българска наука и медицина“, бр. 12. Открийте всички статии от броя тук.

 

ВЗЕМИ БРОЯ В MP3

и слушай всяка една статия, когато и където да си >>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: