Въстаналите селища през м. Април 1876 г. в IV-ти Революционен окръг

Автор: Красимир Григоров- Завеждащ отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

През бунтовната 1876 г. редом с Панагюрище, Копривщица, Клисура и другите селища в района, Стрелча не по-малко активно участва в подготовката на Априлското въстание.
Малкото селище, наброяващо едва 300 български християнски къщи, играе важна роля. По известни съображения заради разединение сред местните първенци, то не е отразено по подобаващ начин в историческата и героична летописна хроника „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Тази празнота е запълнена от т.н. „Приказница за българското въстание в 1876 г. в с. Стрелча”, дело на Мильо Тодоров Балтов /1848 – 1909/, един от тримата куриери, избрани предварително от местния комитет за връзка с Панагюрище.

Местните българи не щадят сили и енергия за да възродят стопанския живот и културните традиции. За това красноречиво говорят сведенията, сред които има данни, че когато турците се заселват по тамошните земи, е имало 7 църкви, а една от тях, по заповед на султана, те превръщат в джамия. За съжаление, това  им коства много, защото именно тя се превръща в сериозен бастион на здравото каменно здание, оградено със солиден зид, тъй като приютява 150 -те добре въоръжени турци и татари.
Идеята за политическо освобождение е обладала умовете и сърцата на стрелчани, чиито брой на съзаклятниците рязко се покачва след появата на революционния апостол Бенковски.
Вътрешният комитет, създаден от Васил Левски утроява броя на членовете си. Революционната треска е в разгара си. В тогавашна малка Стрелча през 1876 г. са ушити цели пет знамена, отреден е и знаменосец – Рад Грозев. Къщата на Ганчо Големенов, пък е избрана за провеждане на заседанията и е превърната в куриерски пункт на местния комитет. В революционната подготовка се включва цялото дееспособно бъгарско християнско население.

В хода на приготовленията, дейността на П. Волов е особено динамична. Във Враца пристига с изискан европейски костюм, в Клисура е предрешен на богат търговец абаджия, в Панагюрище разнася тютюн, а в Стрелча осъмва като протестантски книгопродавец. Конспиративната тайна изисквала от него да се превъплъщава още и на търговец на гюлово масло или да носи одеждите на богат турски бегликчия.
Стрелчани проявяват верен тактически поглед и организационна дисциплина. За „главен четоводец” е определен Иван Балтов, за стотници- Рад Грозев, Рашко Гуджев, Кръстьо Еленкин и Димитър Костов. На Е.Фингаров и Н.Барбалов е поверена връзката с Панагюрище, а на И.Кидосков – с Копривщица. М. Балтов печели доверието на Бенковски, който му поверява крайно отговорната мисия да занесе поверителното писмо до Главния апостол на III-ти Врачански революционен окръг – Стоян Заимов. Създадена е Тайна полиция с отговорник Я. Гуджев.

Стрелча първа научава за бунта в Копривщица. Въстанието е обявено още на 20 април, само няколко часа след гърмежа на „първата пушка” в Копривщица. Внезапната причина се крие в неочакваното предателство на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с. Балдьово, чието име е заличено от паметната плоча в знак на презрение впоследствие. Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари.
Между 15 и 16 ч. забиват църковните камбани, а цялото годно население излиза по улиците. Местните въоръжени сили наброяват около 350 души, от които 150 „войници” на предна линия и 200 въоръжени мъже опълчение, а това прави на къща по един въстаник.

Комитетът повелява на момента да се изпратят пратеници до Панагюрище. Копривщица също е на бойна нога. Въстаналите се събират на височина Сръбенец над селото. Пред всички вървят свещениците с хоругвите и кръста. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище, въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободна. Към 9 ч. вечерта става срещата с войводите от панагюрската чета.
Междувременно мюсюлманите издебват момента и се събират за кръгова отбрана в двора около джамията. Волов оценява важността на ситуацията в Стрелча и остава да ръководи, вместо да замине според първоначалния замисъл за Копривщица.
Комитетът е преименуван на Военен съвет. Той определя Мильо Балтов за свой помощник. Иван Балтов е назначен за военен ръководител на стрелчани, а Мильо Чиширанов оглавява смесена група от стрелчани и панагюрци.

Още с появата си в Стрелча, въстаниците влизат в турската махала и правят несполучлив опит да завземат турската джамия. Главният апостол нарежда изработване на топ от казанова лула, увита за здравина вместо с метални обръчи, с насмолено въже и поема ръководството на стрелчани като издава заповед да се заемат главните изходи на селото. С оглед на напрегнатата ситуация, старците, жените и децата са изведени към Копривщица. Турците не се предават, тъй като очакват помощ.

През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, от където се задава башибозук и черкези. Въстаниците отбиват първата атака. При втората, турците правят опит да ги обхванат по фланговете. Стрелчани са в средата, заобиколени от копривщенци и панагюрци. За да избегнат риска от заграждане от противника, Волов дава заповед за организирано изтегляне. Докато копривщенци отстъпват, стрелчани и панагюрци залягат в приготвените окопи по Господ махала, Сръбенец и Крушака. Турците влизат в селото и освобождават обсадените в джамията. Атакуват въстаниците, но са отбити. По-голяма част от панагюрците се изтеглят. Волов повежда стрелчани към Копривщица. В селото остават да вилнеят низамите и башибозуците. Стрелча се превръща в пепелище. Съпротивата е крайно неравностойна. Турците разполагат с 6000 редовни войници, 2000 души башибозук, 6 модерни оръдия и 2 ескадрона конница. Следват издевателства, насилие и убийства.

След потушаването на Априлското въстание, най-активните дейци на стрелчанския революционен комитет формират единствената по рода си българска чета, която не се предава, а води сражения с турската армия на различни места. От нея след двадесетмесечно скитане из Стара планина остават живи само четирима: Мильо Тодоров Балтов, Гаврил и Янко Гуджеви, Александър Евстатиев. Рад Филипов Нешев, оцелява отделно от тази група.
На 23 декември 1877 г. четниците са над с. Петрич, слизат в Златишко- Пирдопското поле и се свързват с руските войски в щаба на генералите Криденер и Дандевил. Наградата за техния героизъм е да са водачи на руския отряд, който на 31 декември 1877 г.  освобождава родната Стрелча под предводителството на полковник Николай Аркадиевич Тимирязев. На практика, това е и истинският край на Априлското въстание за Стрелча, гнездо на будни българи с непобедим дух !

Направи дарение на училище!