Направи дарение на училище!
Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца
През периода на Българското възраждане Врачанските първенци са играели особено значима роля в обществено-политическия живот не само във Враца, а в цяла Северозападна България. Четири поколения от фамилията Хаджийски, начело с Димитраки Хаджитошев, дават самочувствие и кураж на българите от този край да отстояват своята независимост. Това не е никак случайно, защото самият той е потомствен старейшина на Врачанската община, наследил тази длъжност от влиятелния си баща – хаджи Тошо Ценов. Всемогъщият и авторитетен „коджабашия”, „сайбия” на цялата „нахия” е всявал респект сред турците от справедливо възмездие. Овладял една сериозна ниша, зейнала поради бавния разпад на военно-ленната система в огромната Османска империя, чорбаджи Димитраки успял да си отвоюва особен статут, събирайки данъците, той се е ползвал с огромен авторитет, както сред турските административни власти, така и сред местното отрудено население. В негово лице врачани имали свой закрилник, без хайдушко потекло, каквато обикновено била традицията. Мечтата за независимост и народни правдини е била на път да се възкреси и реализира именно от този решителен и неустрашим врачански чорбаджия.
В разпрата си с гръцките владици срещу чуждия фанариотски гнет, Димитраки Хаджитошев действа активно в тази най-ранна проява за родни архиереи на българското църковно движение. Прави го авторитетно и с подобаващо самочувствие на най-влиятелен представител на местната управа, защитавайки исконните интереси на местното българско население.
Безспорните постижения на Враца и врачани, и особено на чорбаджи Димитраки Хаджитошев, за налагане, утвърждаване и отстояване на тази независимост на врачанската църковно-народна община от официалните управленски органи, и издигането ѝ до реален управленски фактор във Врачанско, е гордо и фактическо постижение в посока на българската независимост, извоювана от и в рамките на империята. С пословичната си непреклонната гордост, непримиримост и обществен размах за времето и средата си българин, Димитраки става една от най-влиятелните политически личности в Северозападна България. Примерът на Пазвантоглу, политическите му опити, в които особено значение имал изглежда българинът Недялко Попович, пратеник на Пазвантоглу при Наполеон, са окуражавали амбицията на врачанския чорбаджия за дейност от по-широк мащаб и за политически връзки вън от пределите на областта и на Турция. Повече от очевидно е, че огромният авторитет и свободолюбив характер на Димитраки, дали кураж и на врачани, тъй като по негово време чрез писма до официалната власт в Цариград, те сменяли пет пъти турския наместник (мюдюрин) във Враца.
Цялата статия е публикувана в брой 117 на сп. Българска наука: тук!
Абонирайте се за списанието тук!