Цикъл: „На ползу роду болгарскому“: Най-състоятелният частен колекционер през Възраждането е от Враца

/Статиите от този цикъл се посвещават на 18 май – Международен ден на музейното дело/

Автор: Красимир Григоров,зав.отдел „Възраждане“, РИМ гр. Враца

 

Началото на музейното дело в България се полага по време на Възраждането, най-плодотворният период в духовния живот на нацията ни. Основна негова опора са читалищата – един типично български културен феномен. Читалищата и възникващите музейни сбирки към тях имат една основна задача – утвърждаването на българското национално съзнание. Чрез паметниците от нашето средновековие, чрез ликовете на славните ни царе, възрожденските българи въстават на борба с фанариотите и поробителите. Космополитният Цариград се обособява като център на нашата борба за църковна независимост, започва събирането на исторически паметници и възниква идеята за създаването на Общобългарски музей. Всички видни възрожденски дейци в една или друга степен са ангажирани с издирването, съхраняването и популяризирането на българските старини.

Предтеча на всички тях са частните колекции: на рода Хаджитошеви – от Враца, на С.П. Ахтар – от Велико Търново, на Атанас Дукиади – от Сливен, на Ст. Захариев – от с. Сестримо, Пазарджишко, на Георги Бодлев – от Охрид и др. С изключение на колекцията на Врачанския първенец, всички останали са в неизвестност.


РЕКЛАМА:

***

Тогавашна Враца е един от възрожденските центрове в Северозападна България. През 1794 г. тук е ръкоположен за епископ Софроний Врачански – поп Стойко Владиславов, който през 1765 г. се среща в родния си Котел с Паисий Хилендарски и прави първия препис на неговата „История славяноболгарская“. Този препис е съпътствал верния сподвижник на Паисий Хилендарски, първия български епископ Софроний, през целия му живот.

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.

 

Виж повече за Абонамента тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: