XIII в.
Чешките крале (досегашни васали на императора), както и другите князе в Райха, по времето на Фридрих II Щайфен (1211—1250 г.), а после в периода на голямото междуцаретвие в Германия (1254—1273 г.), стават фактически независими. Чешкият крал получава правата на княз-електор и разполага с пълна независимост във вътрешните работи, въпреки че е избран от сейма на чешките панове.

1253—1278 г.
Управление на Пршемисъл Отокар II, един от могъщите средновековни крале в Чехия. Укрепва единството на чешката държава. Под негова власт са Австрия, Щирия, Каринтия и Крайна; премества границата на Чехия чак до Адриатическо море. Заедно с немските феодали през 1254 г. участвва в кръстоносен поход срещу прусите и литовците. Пршемисъл Отокар II безуспешно се кандидатира за император. След избора на Рудолф Хабсбург (1273 г.) той влиза във въоръжен конфликт с него, но е победен и загива. Всички териториални придобивки на Пршемисъл II, освен същинска Чехия, преминават в ръцете на Хабсбургите.

1290 г.
Чехите завземат чеешинските земи.

1291 -1292 г.
Крал Вацлав II (1283-1305 г.) воюва с Владислав Локетек и завзема Малополша.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1300 г.
Вацлав II завладявч Великополша и в Гнезно се коронясва за крал на Полша.

1305—1306 г.
Управление на Вацлав III, чешки, полски и унгарски крал (след отмирането на Арпадите, 1301—1304 г.).

1306 г.
Отмира първата фамилия от династията на Пршемисловичите. След тригодишни междуособици, чешките панове избират за крал немския княз Ян от рода на Люксембургите.

1310—1346 г.
Управление на крал Ян Люксембургски. Той издава разпореждане, с което се гарантират правата на съсловията. От 1310 г. редовно се свиква сеймът, в който заседават епископи, магнати и шляхтичи. Представители на градовете се допускат на заседанията само когато се разглеждат проблеми, засягащи непосредствено градовете. Ян Люксембургски почти не пребивава в Чехия; загива в битката край Креси.

1335 г.
Ян Люксембургски се отказва от претенциите си към полската корона, получавайки от полския крал Кажимеж Велики потвърждение на правата си върху Шльонск.

1346—1378 г.
Управление на Карл I (от 1365 г. като император — Карл IV), Засилва кралската власт в Чехия. Подкрепя развиващата се чешка промишленост и търговия. Бързо разрастваща се Прага получава много привилегии, превръща се в център на занаятите. Като седалище на императора, става главен град на империята. Издигнати са монументални сгради (замъкат на Храдчани, мостът на Вълтава и др.). През 1348 г. Карл I основава в Прага университет, Чехия става водеща икономически страна в Европа (сребърни рудници, текстилна промишленост, образцови селски стопанства —о овощарство, рибовъдство, лозарств, лен, коноп и др.)

1364 г.
Лужичаните са включени в чешката държава.

Ок. 1371—1415 г.
Ян Хус, национален герой, идеолог на Чешката реформация. От 1409 г. ректор на Карловия университет в Прага. В резултат на борбата на Хус, крал Вацлав IV предоставя на чешките преподаватели ръководна роля в управлението на университета. Като религиозен и обществен реформатор, Хус под влиянието на Джон Уйклиф (английски теолог и религиозен реформатор), се опълчва срещу търговията с индулгенции, срещу установената католическа йерархия и светската власт на папата. Настоява да се конфискуват църковните имоти, разобличава пороците на католическото духовенство, воюва за използването на чешкия вместо немския език в църквата. Призван от събера в Констанц, той отива там, за да брани своите възгледи, но въпреки гаранциите на императора е арестуван, осъден като еретик и изгорен на кладата (1415 г.).

1419-1436 г.
Хусистки войни, които силно разклащат феодалния строй. В Чехия започва религиозно-обществено движение със силни народни акценти. Мъченическата смьрт на Хус предизвиква силно недоволство, насочено срещу свещенниците, които подкрепят Ватикана. Настъпва цялостна секуляризация на църковните имоти, Същевременно се разширява обществено-народното движение. Селяните се опълчват срещу светските феодали, немската върхушка и императора. През 1419 г. градският плебс иззършва погром срещу немския патрициат в Прага и сваля градския съвет. През същата години умира крал Вацлав II. Правото върху трона принадлежи на неговия брат, ненавиждания в цяла Чехия император Зигмунд Люксембургски, който използува военна сила, за да реализира това си право. Подкрепя го папата, който е заинтересован да потуши хусисткото движение. Императорът и папата организират 5. кръстоносни похода срещу хусисткото движение, които завършват безуспешно. През 1422 г. хусистите, предвождани от Ян Жижка, спечелват важна победа край Немски брод. Отблъсквайки нашествието на немците, хусистите навлизат в Саксония, Бранденбург и Прусия, но липсата на единство в техния лагер им попречва да постигнат окончателна победа, Умерените, които обединяват пановете, най-богатите рицари и граждани, освен секуларизация на църковните имоти и богослужене на чешки език, не издигат някакви други политически и обществени искания. Лагерът на таборяте (по името на крепостта Табор), който включва обеднелите рицари, по-бедните занаятчии и селяни, настоява за създаване на свободни църковни общини без висша духовна йерархия и разпространява лозунги за равноправие и борба с угнетителите. На 30. V. 1434 г. обединените сили на умерените и католическите панове разгромяват и унищожават таборитската войска. Умерените признават Зигмунд Люксембургски за крал на Чехия. След продължителни преговори на 23. VIII. 1436 г. Зигмунд получава чешкия трон. В резултат на поражението на революционното хусистко движение, в Чехия е установен съсловен строй с надмощие на шляхтата. Програмата на Ян Хус, в която той проповядва обществено равенство, не е осъществена. През XV в. селяните попадат под пълната зависимост на шляхтата и са закрепостени към земята.

1437 г.
Умира Зигмунд Люксембургски. Тронът се заема от Албрехт Хабсбург (1437— 1439 г.), немски и унгарски крал, съпруг на дъщерята на Зигмунд.

1457-1471 г.
След няколкогодишно безцарствие на трона застава водачът на умерените Йежи от Подебрад — наместник и влиятелна личност по времето на Владислав Погробовец (малолетен син на Албрехт).

1464—16. V
Кралско пратеничество, начело с Йежи от Подебрад, тръгва от Прага за Франция при Людовик XI с предложение за мирно съжителство на държавите и народите. Тези предложения, разработени от Йежи съвместно с унгарския крал Матиаш Корвин и полския. — Кажимеж Ягелончик, предвиждат свикване на конгрес на европейските монарси, който би трябвало да създаде международна мирна уния, която ще се ръководи от постоянен конгрес на посланиците на участвуващите страни. Седалището на конгреса ще бъде в Базел. Под влияние на интригите от страна на папската дипломация, Людовик XI отхвърля тези предложения.

1471 — 1526 г.
На чешкия трон встъпват Ягелоните, Хусистите, които са противници на немците, няколко пъти предлагат короната на Ягелоните, но срещу това се обявява католическата йерархия в Полша. Стига се обаче до значително полско-чешко сближение. След смъртта на Йежи от Подебрад, чешките съсловия поставят на трона сина на Кажимеж Ягелончик — Владислав (1471—1516 г.), а след него управлява синът му Людовик (1516—1526 г.). Двамата властвват и над Унгария. По време на Ягелоните, които се оказват слаби като владетели, се успокояват религиозните антагонистични противоречия, но нараства надмощието на шляхтата.

1474 и 1487 г.
Сеймовете издават разпореждане, което забранява на селяните да напускат земите без разрешение на пана. За бягство на селяните и за приемането им в други имения се предвиждат сурови наказания.

1497 г.
Постановление на сейма, според което висшите чиновнически длъжности в държавата могат да се заемат само от представители на шляхтата. От края на XV в. в сейма заседават представители само на един град — Прага.

1526 г.
В битка с турците загива крал Людовик. Тъй като Людовик няма наследници, чешкият трон преминава в ръцете на Хабсбургите. Чехия отново влиза в състава на немската империя.