Болест по растенията, разпространена от насекоми, смучещи сок, опустошава маслиновите и плодовите овощни насаждения в Южна Европа, но учените се приближават до спиране на разпространението ѝ с помощта на глини, отблъскващи насекомите, вегетативни бариери и генетични анализи.
В края на лятната реколта от 2013 г., маслиновите производители в региона Пулия в Южна Италия забелязаха, че листата на някои от дърветата им се оцветяват в кафяво и издънките им изсъхват. Проблемът започна да се разпространява от една овощна градина в друга, докато накрая повечето маслинови производители установиха, че дърветата им изсъхват и започват да умират.
Генетичните тестове потвърдиха, че са заразени с Xyella fastidiosa, бактерия, първоначално открита в Америка. Скоро огнищата се появиха в цялото Средиземноморие, дори за кратко и на север, чак до Германия през 2016 година.
Бактерията се разпространява главно от насекоми, смучещи сок, от семействата Cercopoidea и Cicadellidae. Докато насекомите се хранят, бактериите им са в състояние да заразят водопреносните съдове на растението, известни като ксилем. Тъй като бактериите унищожават ксилема, това бавно задушава растението.
“Изправени сме пред много тежка ситуация в Южна Италия“, казва д-р Мария Сапонари от Института за устойчива растителна защита в Бари, Италия. Европейските учени бяха хванати неподготвени от епидемията, казва тя. “Когато бактерията беше открита тук, в Европа нямаше изследователски център, който да работи специално върху този патоген. Започнахме от нула.“
Тази болест може да зарази широк спектър от растения, включващ храсти като Polygala myrtifolia, дъбови дървета, розмарин и важни култури като лавандула. Хранителните култури, като черешови, сливови и маслинови дървета, са сред видовете, които се считат за силно застрашени от нея
Епидемията особено засили проблемите в и без това напрегнатия зехтино-производителен сектор на Италия. През 2018 г. страната отчете 57% спад в реколтата си от маслини в сравнение с предходната година, което е абсолютно дъно за последните 25 години. Учените обясниха положението с мразовитата пролет, последвана от лятна суша, която отслаби маслиновите дървета и ги направи още по-податливи на инфекция. Горещото лятно време в Южна Италия също може да улесни разпространението на болестта сред маслиновите дървета, тъй като насекомите, пренасящи бактериите търсят храна в сухи условия. “Тук през лятото маслините са единствените зелени растения, които виждаме“, казва д-р Сапонари. “Маслиновите сенници, за тях са като убежище за оцеляване.“
Въпреки че болестта е открита в редица страни от ЕС, изглежда, че „щамовете, внесени в Корсика или в Испания, са много по-малко агресивни от щама, разпространяващ се в Пулия“, добави д-р Сапонари.
В отговор д-р Сапонари ръководи един от няколкото европейски проекта, които търсят начини да ограничат тази нова заплаха за маслиновите култури в Европа и да наблюдават нейното разпространение. Нейният проект изследва генетиката на маслиновите дървета, за да провери дали някои от растенията имат естествена устойчивост на Xyella fastidiosa, който след това може да се използва за отглеждане на култури, които са по-устойчиви срещу болестта.
Гранични растения
Изследователите по проекта също провеждат полеви експерименти, за да разработват естествени стратегии за борба с болестта, като например използването на каолинова глина като средство за отблъскване на насекоми. Други експериментират с “гранични растения“, които могат да се отглеждат около маслинови горички и други важни култури, за да се изтеглят насекомите, пренасящи бактерии, от културите и насажденията, като Polygala myrtifolia, проявяващи симптомите на бактериална инфекция по-бързо, което позволява навреме да се предприемат действия против болестта. Възлагат се надежди също, че е възможно да се овладее болестта чрез рязане на заразени растения, използване на повече инсектициди или засаждане на култури, които са по-малко податливи на бактериални атаки.
Приоритетът на екипа се състои в подпомагане на ранното откриване и овладяване на болестта. Теренните инспекции и новите технологии за изображения, разработени по проекта, вече могат да предскажат как бактериите се разпространяват и как да се възпират. Например, комбинация от термични изображения, полеви работи и спектроскопия вече могат да откриват инфекции в растенията и дърветата, още преди да се появят видимите симптоми. След това цялата тази информация може да бъде събрана, за да се даде по-добра представа на властите в кои области болестта е по-вероятно да се разпространи и къде да бъде следващото място където е необходимо да изпратят своите инспектори.
Към днешна дата наблюдението и прогнозирането на огнища все още е трудно. Дори проследяването на разпространението на насекомите, пренасящи болестта, включва часове изследване на дървета и храсти с ентомологични мрежи и учените все още не са установили как точно бактерията преминава от насекомите към растенията.
“Мрежите са най-добрият начин да ги хванете“, казва професор Алберто Феререс, ентомолог със седалище в Испанския институт за селскостопански науки в Мадрид. “Капаните с лепкави цветове не ги привличат особено. Те общуват по звук – не използват цветовете като визуални сигнали, за да намерят своите растения-гостоприемници.“
Произход на огнището
Проектът търси гени, участващи в подпомагането на бактериите да се адаптират към новите среди и по-специално в случилото се при огнището в Пулия. Те са анализирали 74 проби от бактерии, събрани от заразени маслинови дървета от засегнатата област чрез секвениране на всеки един от техните геноми.
Тази работа вече предлага някои обещаващи погледи върху произхода на епидемията. Всички проби са генетично много сходни една с друга и потвърждават, че огнището в Пулия е резултат от въвеждането и последвалото установяване на единичен щам на Xyella fastidiosa. Те също имат генетично сходство със щам на бактериите, открит в кафеените растения в Коста Рика.
Но макар че в крайна сметка това изследване може да предостави нови начини за борба с болестта, малко вероятно е тя да бъде напълно изкоренена, добавя проф. Феререс.
“Ще трябва да се научим как да живеем с Xyella, но ще трябва да разработим и начини да овладеем болестта колкото е възможно повече и да избягваме ситуации, като тези в южната част на Италия.“
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
