Земя 

Експеримент в Уганда показва, че осребрените запазени дървета си струват

Експеримент, разчитащ на случайния подбор на участниците, разкрива, че ползите от редуцирането на въглеродните емисии са два пъти по-големи от използваните парични средства.

Според изследователите проектът с продължителност две години, чрез който са изплатени общо 20 000 долара на 180 човека в 60 села в Уганда, за да не секат дърветата на собствената си земя, си е заслужавал парите. Чрез намаляване на въглеродните емисии ползите от проекта за обществото са над два пъти повече от изплатените пари.

Изследването е публикувано на 20 юни в списание Science и е „изключително рядък“ пример за неоспоримата равносметка на усилията да се плаща на хора за запазване на дърветата, казва екологът Шахид Наем от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Резултатите не могат да са категорично заключение, че раздаването на пари за опазване на дърветата е винаги печеливш икономически ход. Наем казва, че условията в Уганда може да не са приложими на други места по света. И все пак това е доказателство, че стратегията работи в поне един случай.

 

Милиарди дървета

През последните 20 години някои държави изплащат милиарди долари, за да запазят дърветата. През 2008 година ООН задейства програмата REDD+, която има за цел да намали количеството въглероден диоксид в атмосферата, изхвърлено вследствие на човешката дейност. Програмата дава възможност на държави, превишаващи нормите за вредни емисии например, да заплатят определена сума на други държави, които, от своя страна, да използват тези средства за залесяване. По този начин „замърсителите“ имат възможност да компенсират големите количества въглероден диоксид, които излъчват в земната атмосфера.

Трудно е да се каже дали плащанията си струват, тъй като много често крайният резултат от проектите не може да бъде изчислен. Наем е съавтор на статия, която разглежда осъществените плащания от 118 проекта. Той установява, че. е невъзможно да се прецени каква е ефикасността при 60% от тези проекти.

Проектите могат да бъдат възпрепятствани от липсата на оценка дали екосистемите са добре опазвани или от липсата на достатъчно големи парични суми, които да насърчават опазването на дърветата. „Голяма част от проектите изискват твърде много от хората срещу цената на една бутилка „Кола-кола“, казва Ина Порас – пазарният изследовател към Международния институт за околната среда и развитието в Лондон.

 

Защо са успели в Уганда?

Обратно, казва Порас, проектът за Уганда е предвидил сериозни плащания за селяните – около 28 долара на година за всеки 10 000 кв.м. опазени дървесни площи, което приблизително се равнява на сумата, която биха спечелили от изсичането на дърветата и употребата им като строителен материал. Проектът продължава от 2011 до 2013 г. Селяните получават пари в края на всяка година при условие че са спазили договора.

Проектът е финансиран от правителството на Уганда чрез средства от ООН. Ръководител на екипа е Сийма Джаяхандран от Севрозападния университет в Еванстън, Илинойс. Тя избира на случаен принцип селяни от районите Хойма и Кибаале в Уганда, на които се предлагат пари, и използва сателит, който проследява дали се изсичат дървета. „Можем да видим всяко едно дърво“, казва тя. „Много е обнадеждаващо да виждаме как обезлесените места намаляват.“ Дървесната покривка е намаляла с 4,2% в 60-те села, които са получили пари да не секат дървета, но в останалите 61 села, които не са получили възнаграждения, процентите са 9,1%.

На базата на това екипът на Джаяхандран изчислява, че икономическите разходи за всеки тон предотвратена въглеродна емисия са 45 американски цента. Учените твърдят, че усилията са си заслужавали. Допитвайки се до данните на Американската агенция за защита на околната среда, за определяне на щетите, нанесени от въглеродните емисии (показател, известен като „социална цена на въглерода“), екипът твърди, че ползите от редуцирането на въглеродните емисии ще достигнат 1,11 долара за тон, което е над два пъти повече от изразходените парични средства.

Дори селяните да започнат да секат дървета веднага след приключването на проекта, плащанията ще са си заслужавали, твърди Джаяхандран. Това ще е добър знак за други проекти. „Надявам се, че след нашето изследване хората ще са по-големи оптимисти за ефикасността на проекта и адекватната му оценка“, допълва тя.

 

Превод: Дора Цветанова

Източник: Nature

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close