Направи дарение на училище!

В продължение на векове, устата и тялото са били разграничавани едно от друго, когато става въпрос за здравето на човека. През Средновековието зъбите са били оставени на грижите на бръснарите, които можели да обръснат клиента и да му извадят кътник с еднаква лекота. През 18-ти век, френският хирург Пиер Фошар написал Трактат за зъбите, основавайки стоматологията като самостоятелна наука.

Отвъд Канала, в Англия, с развитието на медицината през 19-ти век, хирурзи и стоматолози се впуснали в борба за власт. В съвременните Американски щати, след като медицината беше обвързана със застраховката на работодателя и Medicare, пропастта между медицината и стоматологията стана още по-голяма. Покритието на застраховките започва от гърлото.

Така, когато Salomon Amar, специалист по пародонтология от Университета на Бостън, започнал да изследва връзките между бактериите в устната кухина и сърдечните заболявания при животни в края на 90-те, реакциите били хладни. „Много кардиолози ме смятаха за малко луд” – казва той. Все още има много скептици, но същите молекулярни методи, които драматично измениха разбиранията ни за чревния микробиом, сега позволяват на учените да проследяват и изследват бактериите в устата. Защитниците на връзката между артериалните заболявания и микроорганизмите се надяват да намерят убедителни доказателства за подозренията си, докато изследват връзките между болните венци и други състояния, включително рак, артрит, диабет и дори Алцхаймер.

Работата на Amar има много голямо значение за общественото здраве, като се има предвид, че 65 милиона американци страдат от заболявания на венците, които възникват, когато бактериите ги възпалят и могат да доведат до ерозия на венците и костта. Ако се окаже, че те предизвикват и други заболявания, лекарите ще разполагат с нов и относително лесен начин за превенцията им.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Wenche Borgnakke, дентален изследовател към Университета на Мичиган в Ann Arbor, застъпва тезата от много години, като казва, че има съществени доказателства, че лечението на венците има влияние върху системните заболявания. Тя посочва изследване, публикувано миналата година в списанието Medicine,което сравнява пациенти на диализа, чиито венци били лекувани с такива, които не получили лечение. Рискът от развитие на пневмония и хоспитализация, поради възникване на някаква инфекция, при първата група бил почти 30% по-нисък. Според друго изследване, публикувано по-рано тази година, заболяванията на венците са свързани с около 10% по-висока смъртност при пациенти, които страдат от проблеми с бъбреците и не са лекували венците си повече от10 години.

Изследователи, работещи в областта, често отбелязват, че около половината смъртни случаи, дължащи се на атеросклероза, настъпват при пациенти, които не страдат от класическите рискови фактори, като висок холестерол или затлъстяване. Нещо друго – неизвестно засега – също допринася за сърдечните заболявания. Дори основната причина за развитието на много видове рак не е изяснена. Повечето жени с рак на гърдата, например, не са засегнати от никакви други рискови фактори, освен възрастта. „Колкото повече се занимавам с оралното здраве и рака, толкова по-чести си казвам – ‘Трябва да поддържам зъбите си чисти.’ ” – казва Jean Wactawski-Wende, раков епидемиолог от Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало.

Мръсна уста

Към днешна дата, над 500 научни статии са посветени на връзката между атеросклерозата и заболяванията на венците. Официалната теория остава „биологично правдоподобна”, но недоказана, според формалната позиция на Американската сърдечна асоциация. Някои концепции са неоспорими – микробите, които живеят в устата, не остават там. Простият акт на четкане позволява на бактериите, които са прикрепени към зъбите и венците, да навлязат в кръвта.

Както пише на постерите в кабинета на зъболекаря, пренебрегването на оралната хигиена подпомага бактериалния растеж и позволява на бактериите да се размножават върху и между зъбите, както и под венците. Това, което не е показано на илюстрациите е, че тези микроорганизми образуват биофилм – здраво микробно съобщество, скрепено от захарни молекули в тънко покритие. Това е плаката, за която ви предупреждава зъболекарят.

Биофилмите се характеризират и с това, че в тях трудно проникват антимикробни вещества, като антибиотиците. Когато биофилмът се образува върху зъбната повърхност, той може да бъде отстранен механично, за разлика от биофилмите вътре в организма на човека, които могат да причинят редица тежки заболявания.

„Ако не миете зъбите си, тя ще си стои там и ще се натрупва. С разрастването на дебелината на плаката, до най-дълбоките пластове ще достига все по-малко кислород” – казва Borgnakke. Това подпомага растежа на анаеробни бактерии, които с навлизането в кръвта могат да оцелеят в бедните на кислород кътчета дълбоко в тялото.

С натрупване на плаката, венците се раздразват, отичат и привличат повече кръв в засегнатата тъка. В крайна сметка, химическите вещества, произведени от биофилма, разрушават тънкия пласт клетки, които образуват границата между венците и кръвоносните съдове. Официално, пародонтит настъпва, когато започне сериозно влошаване на състоянието на венците и костта. Между зъба и венеца се образува джоб, а зъболекарите измерват дълбочината му, за да преценят колко тежка е инфекцията. „Обикновено възприемаме инфекцията, като някакъв микроб, който ни напада отвън” – казва Borgnakke. „В този случай, става въпрос за вътрешна инфекция.”

Някога се е смятало, че много малко бактериални видове участват в развитието на пародонтит, но последните проучвания разкриват, че много от микроорганизмите, отговорни за заболяванията на венците, са били подценявани в миналото видове, според доклад от 2015 в Advances in Experimental Medicine and Biology. Тъй като много бактерии не растат в лабораторни условия, само малка част от 500-700-те вида орални микроорганизми са добре характеризирани.

Един агресивен патоген, наречен Porphyromonas gingivalis, притежава „антени”, които стърчат и са способни да отварят пространство между две клетки, казва Borgnakke. „Това е много, много зла гадина.“ Само минути, след като е нахлул в кръвта, P. gingivalis и бандата му се транспортират на далечни разстояния, където могат да създадат „предни постове”. „Бактериите, които обичайно живеят в устата, се откриват във всеки орган от тялото, включително в мускулни клетки” – казва тя.

Тялото не се примирява така лесно. Имунната система се възбужда и е склонна да остане в състояние на „тихо къкрене”. Но бактериите, които причиняват пародонтоза, имат начин да обърнат имунната защита на тялото с главата надолу, според обзор, публикуван през 2015 в Nature Reviews Immunology. Белите кръвни телца, наречени неутрофили се натрупват в болните венци, където не просто не успяват да осъществят функциите си, но освобождават ензими, които разрушават тъканта още повече. Имунната система също освобождава лавина от химически вещества, чиято цел е да контролират инфекцията. Например, черният дроб започва да произвежда С-реактивен протеин – молекула, която има толкова важна роля в сигнализацията на настъпващо сърдечно заболяване, че някои изследователи я смятат за рисков фактор.

Неопровержимо доказателство

Дори след две десетилетия на изследвания, е трудно да се открие директна връзка между пародонталната динамика и запушените артерии, въпреки стотиците проучвания, които са се опитали да я направят. Има доказателства в подкрепа на съществуването ѝ, които изглеждат неопровержими. Сред тях е P. gingivalis, който често се открива приютен в артериите, а развитието на плаки в тях се провокира от същите химически вещества на възпалението, предизвикано от пародонтита. Много учени сочат и С-реактивния протеин, който вероятно се появява много преди да се развие атеросклероза.

Но хората с пародонтит изглежда споделят общи добре известни рискови фактори за развиване на сърдечно заболяване, като висок холестерол, пушене и затлъстяване. Богатата на захар диета, която подпомага заболяванията в устната кухина, не е приятел на артериите ви. Изучаването на връзката е трудно, защото и атеросклерозата, и пародонтитът се развиват бавно с времето.

Експертите се разделят на две групи. „Ако има връзка, то тя е много слаба” – казва Peter Lockhart, бивш председател по орална медицина към Carolinas HealthCare System в Charlotte, N.C. Като експерт по инфекции на сърдечната клапа, Lockhart е бил един от  лидерите на панела на Американската сърдечна асоциация (АСА), който прегледал доказателствата, преди да публикува официално изявление през 2012. „Мисля, че въпросът засега е получил отговора си” – казва той. За кардиолозите, заплахата от пародонтита „бледнее, в сравнение с известните рискови фактори, върху които трябва да се фокусираме.”

Други не са готови да изоставят хипотезата. През 2015, екип от германски учени е резюмирал изследванията, публикувани след изявлението на АСА. Обзорът е публикуван в списанието Atherosclerosis. Те изтъкват, че голям брой изследвания, публикувани през последните 3 години, използващи подобрени инструменти и дизайн на експеримента, показва, че не може да бъде отхвърлена връзката между заболяванията. Изследване, публикувано в PLOS ONE през 2014 от учени от Университета на Флорида в Гейнсвил, Meharry Medical College в Нешвил и други, твърди, че е открита причинно-следствена връзка, поне при мишки. Много голяма част от животните, които пили вода, съдържаща P. gingivalis получили възпаление и натрупване на бактерии в сърцето и кръвоносните съдове. Това се наблюдавало при много малко от животните, които не пили такава вода.

В мозъка

Докато артериалните изследвания продължават, ново проучване открива орални бактерии на изненадващи места. Едно от тях е мозъкът. През 2013, екип от учени от Флорида и Обединеното кралство, сравнили проби от мозъчна тъкан от 10 души, които починали от Алцхаймер с проби от други 10, починали по други причини. Следи от инфекция, причинена от P. gingivalis били открити при 4 от пациентите с Алцхаймер, но при нито един от другите. Изследването е публикувано в Journal of Alzheimer’s Disease. В следващо проучване, проведено от същия екип, изследователите поставили P. gingivalis в устата на 12 мишки, генетично модифицирани да не се разболяват от Алцхаймер. След 6 месеца, същата бактерия била открита в мозъка на три-четвърти от животните.

За друг вид орална бактерия – спирохетата Treponema denticola, “вече се знае, че навлиза в мозъка”, казва неврологът Sim Singhrao от Университета на Централен Ланкашир в Англия. Пътувайки по нервите, които се свързват с челюстта, „те малко приличат на медузи, пълзящи нагоре към нервната тъкан.” Веднъж загнездени в мозъка, оралните бактерии могат да предизвикат верижна възпалителна реакция, която в крайна сметка разрушава определени нервни клетки и води до развитие на Алцхаймер, казва StJohn Crean, декан на Колежа по клинични биомедицински науки, Ланкашир.

Той изтъква, че китайски учени, публикували изследването си миналата година в Journal of Periodontal Research, открили, че хората, носещи определен вариант на APOE – ген, свързан с Алцхаймер, също така били по-склонни да страдат от тежък пародонтит. Накрая, проучване, публикувано през март в PLOS ONE, установило, че сред 59 души с отличителните белези на Алцхаймер, наблюдавани за период от 6 месеца, тези, които страдат от пародонтит, развили когнитивни затруднения повече от 6 пъти по-бързо от останалите.

Crean се надява да получи финансиране за проучване, което би сравнило развитието на болестта на Алцхаймер при хора, които получават интензивни грижи по орална хигиена, като чести посещения при зъболекаря, с цел почистване на зъбите и хора, които просто редовно мият зъбите си. Но той отбелязва, че стрелката, която свързва заболяванията на венците с Алцхаймер, може да сочи и в двете посоки. „Когато паметта ти си отива, няма да си спомниш да измиеш зъбите си.”

Зъби и рак

Осигурявайки още повече причини да инвестираме в конци за зъби, ново проучване повдига въпроса за връзката на рака със здравето на венците. Освен с рака на устната кухина, тази връзка почти не се е разглеждала преди 2008, когато се появи изследване в Lancet Oncology. Някои проучвания са предполагали, че има връзка между заболяванията на венците и по-високата смъртност от рак, но въпросите за влиянието на пушенето са оставали. В проучването в Lancet Oncology, изследователите от Imperial College London, Harvard Medical School и други са разгледали данните от почти 50,000 души, включени в Harvard Health Professionals Follow-Up Study. Това изследване е открило леко повишен риск от смърт, причинена от рак, сред хората, които страдат от пародонтит.

Второ проучване, публикувано през февруари в Annals of Oncology, открило, че хора с напреднала пародонтоза, които никога не са пушили, били 2,5 пъти по-застрашени от рак, свързан с пушенето, като рак на белия дроб, пикочния мехур и хранопровода. Учените предполагат, че заболяванията на венците предизвикват същия имунен отговор, какъвто и тютюнът. Друго проучване засяга 73,000 участници от Women’s Health Initiative, която събира здравна информация от доброволци в продължение на 15 години. При участниците, диагностицирани с пародонтоза, рискът от рак на гърдата бил с 14% по-висок, в сравнение с жените, чиито венци били здрави. „Този процент е скромен, но когато 50% от възрастните са диагностицирани с пародонтоза, можете да видите, че това е много важен фактор за превенция” – казва Wactawski-Wende, която е ръководител на изследването, публикувано през януари в Cancer Epidemiology, Biomarkers & Prevention.

Лабораторни изследвания също предлагат убедителни доказателства за връзка с определени видове рак. Над 10 проучвания, проведени през последните 5 години, са открили, че един конкретен бактериален вид, обитаващ устната кухина – Fusobacterium nucleatum, изглежда живее в изобилие в колоректалните тумори. Като P. gingivalis, F. nucleatum процъфтява в болните венци и в областите с ниски нива на кислород. Wactawski-Wende изучава проби от различни тумори, в които търси орални микроорганизми.

Вредители

Стотици видове бактерии живеят в устата. Ето четири особено зловредни действащи лица, свързани с редица състояния.

Източници: J MYSEK ET AL/J. IMMUNOL. RES. 2014; S. POOLE ET AL/J. ALZ. DIS. 2015; M. HUSSAIN ET AL/FRONT. IN IMMUNOL. 2015; SS. CHUKKAPALLI ET AL/INFECTION AND IMMUNITY 2014; I. OLSEN AND SIM K. SINGHRAO/J. ORAL MICROBIO. 2015; A. BASHIR ET AL/EURO. J. CANCER PREV. 2015; M. CASTELLARIN ET AL/GENOME RES. 2012; O. SANU ET AL/J. MATERNAL-FETAL & NEONATAL MED. 2011; Y. KIMURA ET AL/RHEUMATOLOGY 2015; R. PERSSON ET AL/BMC INFECT. DIS.2009; K. MOEN ET AL/CLIN. EXP. RHEUMATOL. 2006; MARIAN GLICK-BAUER AND MING-CHIN YEH/NUTRIENTS 2014.

Горещи въпроси

Като се има предвид, че пародонтозата кара имунната система да стои във възбудено състояние, други проучвания са се опитали да свържат заболяванията на венците с други възпалителни заболявания, като ревматоиден артрит и диабет. Учени от University of Ceará, Бразилия, са публикували обзор, посветен на ревматоидния артрит, в Mediators of Inflammation, като заключават, че “повечето статии потвърждават, че има корелация”, особено при жените. Дори е възможно заболяването на венците и артритът да се подхранват взаимно, подсилвайки хиперактивен имунен отговор, което влошава и двете състояния.

Много голям брой проучвания разглеждат и връзката между диабета и пародонтозата. През 2013, Borgnakke и един международен екип, са изложили доказателствата в резюме в Journal of Clinical Periodontology. От 17 проучвания, които според тях били достатъчно качествени, става ясно, че хората с лошо здраве на венците, са по-склонни да развият ранните симптоми на диабет и усложненията от това заболяване са по-тежки, когато то се развие. Но тя признава, че диабетът, както и всички изучавани заболявания, имат множество причинители, което прави изключително трудно идентифицирането на един от тях.

Трудно е да се отчете и ролята на генетиката. „Може да имате двама пациенти с еднакво количество плака. Единият пациент ще има много дълбоки джобове (между зъба и венеца), а при другия няма да има никакви последствия” – казва тя. „Ето защо е толкова трудно да се каже каквото и да било.”

Венечен джоб – състояние, при което под действието на бактериите в зъбната плака или при неравномерно натоварване на костта (например, при „криви” зъби), венецът се отдръпва от зъба, като образува удобно място за задържане на храна и формиране на още плака. Наблюдава се и „стапяне” на челюстната кост между засегнатите зъби.

Учените признават, че може никога да не успеят да удовлетворят критиците, като се има предвид малката вероятност някога да се проведе дългосрочно проучване. То би се нуждало от проследяване на сърдечното здраве на много голяма група хора, за дълъг период от време, като половината от хората трябва да страдат от пародонтоза, а другата половина – не, за да се установи дали първата група страда от по-тежки сърдечни заболявания. Но като се има предвид колко време е необходимо за развитието както на едното, така и на другото заболяване, преди да се разкрият, проучването ще трябва да засегне хиляди участници, в продължение на много години, за да бъдат резултатите категорични, казва Amar. „ Финансовият аспект ще го възпрепятства.“ Той отбелязва, че фармацевтичните компании, които често финансират големите клинични изпитвания, не биха подкрепили проучване, което не предвижда никакъв продукт, който после те да продават.

За повечето лекари, устата вероятно ще остане отделена от тялото. Въпреки това, Аmar и други ще продължат, с надеждата, че един ден работата им ще даде храна за размисъл на медиците.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!