Търсене
Close this search box.

„Бластоиди“, разработени от стволови клетки, предлагат нов метод за изследване на плодовитостта

 

Новосъздадените „бластоиди“ могат да дадат на учените по-бърз и по-прост начин за изследване на ембрионалното развитие, в сравнение с оплодените човешки яйцеклетки.
Изработени от човешки стволови клетки, тези бластоиди са най-точният модел досега за изучаване на това как бластоциста – структура, присъстваща в ранен стадий на ембрионално развитие – расте и се имплантира в лигавицата на матката, съобщават изследователи на 2-ри декември в Nature.

Провеждането на изследвания върху човешки ембриони е силно регулирано и противоречиво, но направените в лаборатория бластоиди могат да избегнат тези препятствия. Въпреки че бластоиди са създавани и преди, изследователите твърдят, че тези модели не възпроизвеждат бластоцистни клетки така, както новите бластоиди. Нещо повече, екипът вече ги е използвал, за да разкрие молекули, които биха могли да бъдат нов вид контрацептиви и лечение за безплодие.
Седмица след оплождането развиващите се човешки ембриони се имплантират в матката с помощта на бластоциста, сферична структура от клетки, обграждаща вътрешната клетъчна маса, която впоследствие формира ембрион.

За да се осъществи този процес, екипът, ръководен от биолога по стволови клетки Николас Риврон от Института по молекулярна биотехнология на Австрийската академия на науките във Виена, потърси отгледани в лаборатория човешки стволови клетки.
Изследователите химически инхибираха молекулярните пътища, участващи в растежа на клетките и времето на етапите от жизнения цикъл. В резултат клетките образуват бластоиди, които имат същите три типа клетки, открити в бластоцистите.

Когато екипът постави бластоидите върху лабораторно отгледани клетки от лигавицата на матката, сферите прилепнаха към повърхността, създавайки отново решаваща стъпка в ранната бременност. Изследователите идентифицираха съединение, което предотвратява бластоидното прикрепване, както и такова, което го стимулира, разкривайки техния потенциал като нехормонални контрацептиви или лечения за плодовитостта.
Смята се, че тези бластоиди не могат да се култивират в хора. Екипът не остави моделите да се развият до 13-ия ден, поради препоръките за човешки ембриони, които ограничават изследването до две седмици от съществуването им.

 

Превод: Аксения Генова

Източник: ScienceNews


Направи дарение на училище!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.