Направи дарение на училище!

Кампания „БАН представя своите институти“

Институт за изследване на обществата и знанието

Организира представяне на своите изследователски резултати

 под надслов:

Наука

Разбери повече за БГ Наука:

***

Социални иновации

Експертиза в полза на обществото

 На 26.02.2018г. от 11.00ч. в Големия салон на БАН

Проекти на института за изследване на обществата и знанието 2017-2018 година

Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН се фокусира върху изследвания на обществото, ценностите, социалната структура и институциите; стреми се активно да участва в обществения дебат върху социално значими проблеми: образование, заетост, здраве и стареене, иновации, предприемачество. Изследователите работят в рамките на интердисциплинарни екипи  и представляват различни школи и традиции в социологията и философията с тематики като неравенства, безработица, социално изключване, джендър изследвания, миграции, сива икономика, изкуствен интелект.

В Института за изследване на обществата и знанието не се страхуваме от сблъска на идеи, защото познанието идва от разбирането, а разбирането от стремежа към обективност и отразяването на различните гледни точки, позиции и интереси. Вярваме, че само тогава експертизата е реално полезна и приложима от страна на институционалните и политически актьори, на гражданите и общностите.

Младежката безработица, като хоризонтален акцент в приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС е предмет на два от актуалните международни проекти, представени в постер сесията, която ще се открие на 26.02.2018 и ще продължи до 1.03 във фоайето на БАН:

Проект „Договаряне на възможностите за преодоляване на несигурността в ранните трудови кариери и изключеността от пазара на труда в Европа“ – Negotiate е разработен и финансиран по програма „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия и изследва дългосрочните и краткосрочните последици от несигурността на пазара на труда, с която младите хора в Европа се сблъскват в началото на своята трудова кариера. Проведени са интервюта с три поколения младежи за последиците от финансовата криза върху живота им и онлайн анкети с работодатели в пет отрасъла, за да се откроят негативните за тях ефекти, при подбора на кандидати.

Ръководител на проекта: проф. дсн Румяна Стоилова, RStoilova@bas.bg

Проект „EXCEPT” (Социално изключване на младите в Европа: кумулативни препятствия, стратегии за справяне, ефективни политики и трансфер) е международен изследователски проект, финансиран по програма „Хоризонт 2020“ на ЕС, който подпомага разработването на ефективни и иновативни политики за преодоляване на несигурността на пазара на труда за младежите, като търси обяснение на причините защо младите хора по-трудно навлизат на пазара на труда, намират качествена, формална (извън т.нар. „сива икономика), добре платена и сигурна работа, и какви са свързаните с това рискове за тяхното благосъстояние като бедност, материални лишения, влошаване на здравето, ограничена автономност.

Ръководител на проект: доц. д-р Мария Желязкова, perspekt@tradel.net

Проект „Стимулиране на ученето през целия живот за изграждане на включваща и социално чувствителна Европа“- ENLIVEN – е разработен и финансиран по програма „Хоризонт 2020“. Основната цел на проекта е да представи и разработи специализирана компютърна програма (IDSS) за подобряване на качеството на разработваните политики, базирана на конкретни факти от успешно реализирани практики по отношение на ученето през целия живот. Резултатите са важни по отношение на недостигащата работна сила на пазара на труда в България.

Ръководител на проект: проф. дсн Пепка Бояджиева, Pepka7@gmail.com

SHARE „Extending the coverage of the SHARE survey to all Member States with a minimum sample size, allowing a better monitoring of ageing“, финансиран от ЕК, DG „Employment and Social Affairs and Inclusion е изследване, което обхваща жизнената история на хората – от ранното им детство, през условията, в които са израснали, семейната им среда, образованието, работата, трудовия им опит, до децата и внуците им. Представлява изследване на процесите на стареене, като включва пенсионирането на хората и условията, в които живеят, след като се пенсионират. Резултатите са в полза на разработването на демографски, здравни и пенсионни политики.

Ръководител на проект: гл.ас. д-р  Екатерина Маркова, ekaterina.markova@gmail.com

Проект „Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и изследва разходите за здраве от джоба на домакинствата в България, като доказва, че е трайна тенденцията държавата да прехвърля финансовата тежест върху гражданите – 50 на сто от разходите за здраве са давани от пациента, докато този процент в държавите, в които има добре работещо здравеопазване варира между 5 и 20 процента. Високите разходи за здраве от джоба, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и социално изключване.

Ръководител на проект: доц. д-р Божидар Ивков, bivkov56@gmail.com

Проект „Култура на дарителство в сферата на образованието: социални, институционални и личностни измерения“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“  и показва широкото значение на дарителството като проява на много важни и основополагащи ценности за всяко общество като доверие, солидарност, грижа за другия. Това са ценности,  без които нито  едно общество не може да съществува и да просперира. Доверието и дарителството са носители на жизнена „енергия” както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Хората, които изпитват доверие към другите, са по-щастливи, по-удовлетворени, по-толерантни. Доверието „зарежда” с позитивна сила като стимулира социалната ангажираност и активност, включително дарителството.

Ръководител на проект: проф. дсн Пепка Бояджиева, Pepka7@gmail.com

Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства е проект, реализиран съвместно с НПО, основана от доброволци с различна професионална ориентация (биолози, философи, художници), която предлага платформа за диалог, обмен и сътрудничество с архитекти, дизайнери, учени, инженери и обществени активисти, които биха искали да експериментират с най-новите био-, нано- и дигитални технологии; творчески да се ангажират  с преосмисляне на технонауките и тяхното въздействие върху културата и обществото. В рамките на проекта са организирани лекции, работилници и дебати за симбиозата между изкуство, наука и технологии. В бъдеще очакваме да отворим напълно оборудвани биолаборатория и работилница за прототипи, достъпни за всеки сериозен ентусиаст и експериментатор.

Ръководител на проект: ас. д-р  Невена Иванова, ve4ernitsa@gmail.com

Проект „Разширяване на етическия дебат в българското общество“ всяка година се финансира от различна, външна за БАН институция – СУ “Св. Климент Охридски“, СБЖ, СБУ, МУ- София, БЛС, УНСС, РКИЦ, Фондация „Солидарно общество“. Тринадесет поредни години етическото звено за научни изследвания на ИИОЗ при БАН акцентира върху зоните на морална болезненост в нашето общество и върху етическите рискове в различни социални сфери; включва се и провокира широк обществен дебат. Привличат се като партньори и съмишленици възможно най-широк кръг държавни институции, неправителствени организации и общественици. Традиционните национални конференции по етика и сборниците научни статии  са средство за приобщаването на обществото,  държавата и гражданите към етическия дебат и за разширяването на „границите на респекта“ в обществото.

Ръководител на проект: доц. д-р Емилия Маринова, ema_marinova@abv.bg

Проект “Радикализиране във всекидневието: фактори и механизми за нормализация на радикалността и насилието сред младежи” е финансиран от Фонд “Научни изследвания” и има за цел да извърши първото по рода си изследване на процеса на радикализация сред младите хора (14-29 г.) в България. Проектът  изследва  факторите, условията и механизмите, които повлияват обективирането на радикалността в насилие при младежите в специфичния контекст на съвременното българско общество. Допълнителен фокус на проекта е конструирането на теоретичен модел на процеса на нормализация на радикалността чрез морална дезинтеграция и неутрализиращи стратегии за оправдание на радикални действия и насилническо поведение.

Ръководител на проект: гл. ас. д-р Люба Спасова, Lyuba_spasova@hotmail.com

Проект „ТРАДИЦИОННИ РЕЛИГИОЗНИ СВЕТОГЛЕДИ И ЦЕННОСТИТЕ НА  XXI век“, е съвместен българо-руски проект с участие на израелски учени и касае проучване на традиционното съдържание на религиите, акумулирането и развитието на светогледа и религиозните ценности и взаимодействието им с идеите на съвременността – наука, философия, общество, актуални проблеми на цивилизацията, вкл. емиграция, тероризъм, борба на идеи. Изследват се отношенията църква-държава, религия и общество, както и мястото на човека в света и смисъла на човешкия живот, с неговата персонална вяра, знания и умения. Прогнозира се целенасочеността на поведението при нарастващите глобални рискове и предизвикателствата пред човечеството чрез синтез на ценностите на световните религии и научния светоглед.

Ръководител на проект: проф. дфн Стефан Пенов, stefan_sal@mail.bg

Проект „Синергия между процесуална философия и елементи на изкуствен интелект в теория на обучението“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и е насочен към намиране на общи методологически инструменти за хвърляне мостове между математически, технически и обществени науки. Ядрото на настоящия проект е достигането до нови идеи, методи, процеси и модели на базата на сравнителен анализ и синергия на общите подходи в процесуалната философия и елементи от теорията на изкуствения интелект в теория на обучението. Проектът е същностно интердисциплинарен и в него участват специалисти по философия, инженери, специалисти по изкуствен интелект и информатика, както и психолози, които са представени от Института за изследване на обществата и знанието при БАН, Химико технологичния и металургичен университет – София, и Лабораторията по телематика – БАН.

Ръководител на проект: проф. дфн Веселин Петров, petrov.vesselin@gmail.com

Проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности” е текущ интердисциплинарен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и изследва форми и практики на градското земеделие със социален, образователен и/или екологичен ефект върху качеството на живот на гражданите на София. В градското земеделие са въвлечени различни социални актьори и институции, с различна мотивация и степен на включеност, но с общи цели – образователни и социално значими дейности, гражданско участие за устойчиво развитие на градските пространства и изграждане на зелена градска инфраструктура, формиране на нови ценности и модели на потребление за по-здравословен начин на живот, стимулиране на социалното общуване и кохезия между различни градски общности и др. По този начин градското земеделие се интегрира в икономическата, социалната и екологичната градска система, ставайки неразривна част от градския бит и носител на нови тенденции в начина на живот на градските общности.

Ръководител на проект: доц. д-р Мариана Драганова, meriliny@gmail.com

Проектът“EDU-LAB: New Danubian Governance in Labour Market Relevance of Higher Education” се изпълнява по програма Дунав Интеррег, съфинансирана от фондовете на Европейския съюз – ЕФРР и ИПП  и има за цел преодоляване на ограничеността на връзката между висшето образование, бизнеса и политиката/администрация чрез засилване на диалога със заинтересованите страни в един специфичен за проекта съвместен, транснационален, многостепенен и междусекторен процес на учене. Сътрудничеството на участници от повече от 10 страни от Дунавския регион  обвързва образованието с професионалната заетост на основата на „Дунавската харта за млади таланти” – иновативна концепция за развитието и приложението на нов модел за управление,позволяващ подобряване на професионалните шансове на младежите в техните страни.

Ръководител на проект: доц. д-р Румяна Желева, rumiana.jeleva@yahoo.com

Проектът „“Икономика в сянка“ като девиантна практика“  е първият по рода си български и европейски опит за изследване и обяснение на „икономиката в сянка“ от гл.т. на социологията на девиантното поведение. В рамките на проекта се изследват специфичните за трансформиращото се българско общество хабитуси и социални полета на неформалността, както и типичните поведенчески модели, които се използват от индивидите за постигане на лични и групови интереси. В трансформиращото се българско общество се наблюдават осем типични модели на икономическо поведение: конформисти, иноватори, ритуалисти, оттеглящи се, бунтари, максимизатори, неутрализатори, алтернатори.

Ръководител на проект: проф. дсн Емилия Ченгелова, chengelova@gmail.com

“Дългосрочна визия за развитие на София и крайградските територии” е проектна инициатива на Столичен общински съвет, с която се цели да се разработи широко споделена концепция и визия за бъдещето на София. Предвижда се Визията да бъде в основата на заданието за изменението на Общия устройствен план на общината, като Визията ще има характер на основополагащ документ, задаващ духа и параметрите на всички останали документи по стратегическо планиране на Столична община. Чрез този проект ИИОЗ фокусира своя изследователски и методологически опит върху практически проблеми, засягащи бъдещето на столичния град и превръщането му в атрактивно място за живеене, работа и пълноценен отдих.

Ръководител на проект: проф. дсн Емилия Ченгелова, chengelova@gmail.com

Проектът „Социалните емпирични изследвания. Методологически аспекти“ осмисля критично появата на нови изследователски подходи, методи и техники, систематизира и обобщава световната и българската изследователска практика и на тази основа предлага иновативни интерпретации и решения, свързани с прилагането на класическите и най-новите изследователски технологии. Предложени са нови методологически решения: проектиране, организация на изследванията, анализ на емпиричната информация, търсене на идеи за иновации и обосновани предложения за решаване на задачи на социалната практика и за развитие на научното познание.

Ръководител на проект: проф. дсн Светлана Съйкова, sseykova@gmail.com

Проект „Социална среда и девиации: устойчиви зависимости и ситуативни влияния (социални девиации в контекста на съвременните миграционни процеси)“ се финансира от Фонд „Научни изследвания“ и е фокусиран върху социални отклонения, развиващи се в контекста на една специфична социална ситуация, която се моделира от присъствието на имигранти – носители на различна религия, ценности и начин на живот, както и от масова емиграция на хора в активна възраст и следващо от това разделяне на семейства и модифициране на социални връзки и функции. Един от акцентите е изследване на нагласите и реакциите по отношение на търсещите убежище в страната, вкл. използването на език на омразата и различни форми на дистанцираност, отхвърляне и агресия, като се прави сравнение между живеещите в райони с центрове за настаняване на имигранти и населението на страната като цяло. Установени са основните страхове, свързвани с имигрантите – внос на тероризъм, пренос на болести, увеличаване на престъпления като трафик на хора, наркотици, оръжие. Друг акцент е отражението на емиграцията и отсъствието на родители върху социализацията на оставените тук деца и рискът от ориентацията им към едни или други форми на отклоняващо се поведение.

Ръководител на проект: проф. дсн Анна Мантарова, mantarova.a.i@abv.bg

Проектът „България в Европейския съюз (проблеми, рискове и перспективи)” е 3 годишен научно-изследователски проект, финансиран от бюджета на БАН. На основата на събраните до момента множество данни за развитието на българската икономиката в изменените вече условия, за тенденциите на социално разслоение, за демографските изменения и засиления емигрантски поток от България към Западна Европа се прави анализ и оценка на постигнатото и на рисковете пред страната. Проектът изследва вътрешните противоречия и процеси в Европейския съюз и как те се отразяват върху националната ни сигурност  в нейните социални, административни, правозащитни и отбранителни проекции.“

Ръководител на проект: доц. д-р Борислав Градинаров, bograd@abv.bg

Проект „Некласическа наука и некласически логики. Философско-методологични анализи и оценки“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ в края на 2017 г. Проектът е насочен към установяването както на причините за историческото възникване на некласически теории в различни области на научното познание, така и към изясняване на познавателните средства за представянето на свойствата и поведението на некласически обекти. В тази връзка ще бъде анализирано влиянието на псевдонауката, представяна като некласическа наука, върху човешкото поведение и светоглед, както и върху обществото като цяло.

Ръководител на проект: чл.-кор. дфн Ангел Стефанов, angstefanov@abv.bg

Проект „Анализ и философско осмисляне на ролята на рода Берон за духвното развитие на България и интегрирането й в световната култура“ има за цел цялостно изследване на приносите на рода  Берон за духовното развитие на България и за интеграцията на България в европейската и световната наука и култура. Освен д-р Петър Берон, в този род по непълни данни има трима академици, над 10 професори и други учени, много известни лекари, инженери, писатели, филолози, преводачи, просветители, общественици, дарители,  политици, регионални дейци. Ще се изследва и родовата хроника и ще се изработи родословно дърво на рода Берон, което ще се дигитализира.

Ръководител на проект: проф. дфн Мартин Табаков, marmatab@gmail.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!