Направи дарение на училище!

Германски парашутисти-десантчици (Fallschirmjäger) се спускат над Крит, 20 май 1941 г.

(Статията е продължение на тази от брой 139)

Автор: Радослав Тодоров (Българска наука)

Паралелно с операцията срещу Югославия, силите на Оста провеждат и тази срещу Гърция, под кодовото название Операция Марита (Unternehmen Marita). Преди нея две поредни италиански офанзиви (през ноември 1940 и март 1941 г.) срещу Гърция претърпяват провал, като гърците дори контраатакуват, изтласквайки италианците в дълбочина на албанска територия. Започва прехвърляне на британски части и доставки към гръцките острови, което подтиква Германия да помогне на съюзника си Италия в превземането на Гърция и изтласкването на британците оттам. Целта е Оста да заздрави позициите си на Балканите и в Източното Средиземноморие за да подсигури фланговете си за кампанията в Северна Африка и предстоящата операция “Барбароса” срещу Съветския съюз.

За да навлязат в Гърция немските войски се налага да преминат българо-гръцката граница, която като цяло е естествено защитена, тъй като минава предимно през пресечени планински местности. Но все пак има и пролуки през долините на Струма и Места, както и някои проходи в Родопите, през които могат да се придвижват крупни военни части и техника.
В западната и централната част на страната, ландшафтът с планини като Пинд и Олимп, също предлага удобни възможности за отбранителни военни действия.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Линията “Метаксас”

Като отговор на милитаризацията на България от началото на 30-те години и страха от българския реваншизъм, гърците се заемат сериозно да укрепват границата си. Техните погранични укрепления там представляват една доста солидна отбранителна система, известна като Линията “Метаксас” (по името на тогавашния им премиер Йоанис Метаксас). Тя представлява дълга верига от фортове, бетонни бункери и дълговременни огневи укрепления, както и мрежа от тунели, водещи до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Изградена е на принципи, близки до тези, с които е строена Линията “Мажино” във Франция. Строежът ѝ започва през 1936 г. и до началото на войната от нея са напълно завършени 155 км – от Беласица до Гюмюрджина (Комотини).
Към март 1940 г. гръцките войски, струпани по българската граница са около 70 000 души, но още когато немците преминават Дунава, влизайки в България, по-голямата част от тях се евакуират от Беломорска Тракия. Останалите гръцки сили наброяват 14 дивизии, разположени предимно в Албания на утихналия за кратко Италиански фронт.

Британците отклоняват гръцкото искане да се позиционират в Солун, тъй като според тях той е твърде незащитен, а същевременно не са убедени, че и Линията Метаксас може да удържи офанзивата на немската армия. Вместо това ген. Уилсън взима 2 гръцки пехотни дивизии под свое командване, 1 новозеландска и 1 австралийска и ги разполага в района на Лариса, северно от Олимп. Отделни подразделения на британските военновъздушни сили се базират в южната част на страната. Британските сухопътни части са почти напълно моторизирани, но с екипировка, по-подходяща за пустинни условия, отколкото за планинските проходи на Пинд. Освен това британците разполагат с относително малко танкове и зенитна артилерия, а линията на комуникациите е рискована, тъй като минава близо до някои егейски острови, държани от силите на Оста.

Изпълнението на Операция Марита е възложено на германската 12-та армия, под командването на фелдмаршал Вилхелм Лист. Тя се състои от 2 танкови, 1 планински и 2 пехотни корпуса, като по искане на цар Борис ІІІ немската 16-а танкова дивизия се разполага на турската граница, за да окаже съдействие на българските войски при евентуална турска атака.

Превземането на Беломорска Тракия и Егейска Македония

Немските войски започват навлизането си в Гърция през българска територия на 6 април 1941 г. Същият ден, отново през наша територия, Вермахтът нахлува и в Югославия, изолирайки я от нейните съюзници с прекъсването на железопътната линия между Солун и Белград. Това вече отваря възможност за немците да преминат и през слабо укрепената югославско-гръцка граница и напредвайки на юг-югозапад да изолират и гръцките войски в Албания, както и да ги обкръжат и разгромят с помощта на италианците от запад.
Това нахлуване през наша територия получава като отговор още на същия ден въздушна атака срещу България от страна на британските кралски ВВС, излитащи от летищата в южната част на Гърция. Група леки високоскоростни бомбардировачи Bristol Blenheim, бомбардират Петрич, жертвите от удара им са 3 германски войници, 1 цивилен и 5 ранени. Същевременно 6 средни бомбардировача Vickers Wellington хвърлят бомби над София, летище Божурище и някои околни села, това води до 23 убити, 31 ранени цивилни и 14 разрушени сгради.
На следващия ден англичаните бомбардират гарата на Ихтиман и село Златарица, а на 14 април отново е бомбардирана София. Убитите този път са 14, ранените – 25, на гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са още летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

Немската 2-a танкова дивизия навлиза в Струмица откъм долината на р. Струма, срещайки незначителна съпротива по пътя и забавяна единствено от калния терен и работа по разчистване на барикади и мини по маршрута си. На следващия ден тя отразява с лекота немощните опити на отделни югославски отряди за контраатака срещу северния ѝ фланг, след което се насочва на юг през планините и пробива слабите отбранителни линии на гръцката 19-а механизирана дивизия южно от Дойран.
Въпреки множество спирания и забавяния покрай планинските пътища, бронираният авангард на 2-а танкова дивизия се откъсва напред към Солун и на 9 април победоносно влиза в града. Той е превзет след продължителна битка срещу гръцките дивизии на ген. Бакопулос, след чиято капитулация, на следващия ден капитулират и всички гръцки войски в Източна Егейска Македония.
Получава се маневра, сходна с тази в битката за Франция и заобикалянето на Линията Мажино през Белгия. Навлезлите от българска територия немски части обстрелват с артилерия Линията Метаксас, задържайки крупни вражески сили на този рубеж, докато друга част я заобикаля през Югославия.
Така Беломорска Тракия и Егейска Македония са превзети от немците само за 3 дни, а в плен падат над 60 000 гръцки войници.

Немската артилерия обстрелва укрепленията на Линията “Метаксас”.

На 10 април, идващата през Скопие и Битоля 5-а танкова дивизия, пробива отбраната на границата и също навлиза в Гърция, насочвайки се към Веви, близо до Флорина. Те са спрени в прохода Килди, но през следващия ден един СС полк разузнава позициите на съюзниците и привечер започва фронтална атака срещу прохода. След тежки боеве германците пробиват гръцката отбрана и на 14 април авангардът на 9-та танкова дивизия влиза в Кожани.
Изправен пред настъпващите откъм Солун немски войски и тези, излизащи във фланга му откъм Кожани, ген. Уилсън решава да изтегли силите си зад р. Халиакмон към тесния планински проход Термопили. 9-а дивизия успява да осигури предмостие за прекосяване на реката, но прехвърлянето на войските на десния ѝ бряг е осуетено от интензивния вражески огън насреща.

Австралийците и новозеландците заемат отбранителни позиции по склоновете на Олимп, както и между Олимп и морето, срещу немската дивизия. През нощта на 15 април германска моторизирана колона, съпровождана от танков батальон атакува рида, заеман от 21-ви Новозеландски батальон, който търпи тежки загуби, но все пак успява да удържи и отблъсне атаката. По-късно същия ден пристига немски брониран полк и ударя крайбрежните и вътрешните флангове на батальона, но новозеландците отново удържат. След като са подсилени с известни подкрепления, през нощта на 15 срещу 16 апр., германците нападат отново с по един танков, пехотен и мотоциклетен батальон. Пехотата атакува лявата рота на новозеландците на разсъмване, докато танковете атакуват в низините по крайбрежието няколко часа по-късно. Скоро новозеландските флангове се оказват обгърнати и от двете страни, а след неуспеха на войските в Западна Македония да защитят албанския град Корча, който пада без съпротива в ръцете на италианската 9-та армия, британците и техните съюзници се виждат принудени да напуснат позициите си при Олимп. В резултат на това още 20 000 гръцки войници падат в плен.
На 19 април 1941 г. 2-а българска армия навлиза в Беломорска Тракия и я заема без да срещне съпротива по пътя си. Областта отново е освободена и присъединена заедно с о. Тасос и о. Самотраки към Българското царство.

Отстъплението и предаването на гръцката Епирска армия

Докато нахлуващите германци настъпват дълбоко в гръцката територия, Епирската групировка на гръцката армия, действаща в Албания, не е склонна да се изтегли назад, въпреки стратегическата необходимост от такава маневра. Към средата на март тя е дала ок. 5000 жертви и с напредъка на врага зад тила ѝ са прекъснати логистичните ѝ връзки.
Генерал Уилсън определя отказа им за отстъпление като „фетишистка доктрина”, че на италианците не трябвало да се отстъпи нито метър земя. Чърчил също критикува командването на гръцката армия задето пренебрегват британския съвет за напускане на Албания с цел избягване на обкръжението им.
Така ескадрилите на гръцките ВВС продължават да атакуват италианските позиции в Албания. На 15 април пък самолетите на италианската Regia Aeronautica атакуват гръцката авиобаза в Парамития, на 50 км южно от границата с Албания, унищожавайки или извеждайки от строя 17 самолета на югославските ВВС, които наскоро са пристигнали там, бягащи от ударите на Луфтвафе и евакуиращи на юг каквото могат.

Най-накрая ген. Папагос решава да придвижи гръцките части към прохода Катара в Пинд, където се очаква германците да ги атакуват. На 14 април избухват боеве между някои гръцки части и една бригада от 1-а СС дивизия, която дотогава е достигнала Гревена. На гръцката 13-а пехотна и кавалерийската дивизия им липсва оборудване, необходимо за борба срещу бронирани части, поради което на 15 април те са окончателно обкръжени и разбити.
На 18 април генерал Уилсън се среща с Папагос и го информира, че британските сили и силите на Британската общност ще пробват да отбраняват Термопилите до първата седмица на май, при условие че гръцките сили от Албания се прегрупират и покрият левия им фланг. През това време германците обаче напредват още по-нататък и на 21 април превземат Янина, която още преди това е практически срината от бомбардировките на Луфтвафе. По този начин и последният възможен път за снабдяване на гръцката епирска армия е прекъснат.

На 20 април командващият гръцките сили в Албания – генерал-лейтенант Георгиос Цолакоглу – приема реалността за безнадеждната ситуация и предлага да предаде цялата си армията, която към този момент се състои от цели 14 дивизии. Папагос осъжда решението на Цолакоглу да капитулира, особено след като и други генерали го предупреждават седмица по-рано, че моралът в епирската армия угасва и борбата със стреса и изтощението води до дезертьорства и наказания чрез разстрел от страна на офицерите. Всъщност причината за това е, че Цолакоглу е толкова решен да лиши италианците от удовлетворението от победата, която реално не те са спечелили, че започва преговори, за които не е упълномощен, с командира на отсрещната СС дивизия Сеп Дитрих, предлагайки му да се предаде само на германците. По изрична заповед на Хитлер преговорите да се пазят в тайна от италианците, условието за предаването е прието. Възмутен от това решение, Мусолини нарежда контраатаки срещу гръцките сили в Албания, които за пореден път, дори и в тази ситуация са отблъснати, макар и с известни загуби от защитниците.
Налага се Мусолини да прати лично представителство до Хитлер с настояване да се организира италианското участие в примирието, сключено на 23 април. Гръцките войници все пак не са взети като военнопленници, а вместо това им е позволено да се приберат по домовете след разоръжаването и демобилизацията на частите им, докато на техните офицери е позволено да запазят сабите си.

Основните направления, в които се придвижват войските. Изображение: waverlyhs.weebly

Отбраната на Термопилите

Още на 16 април германското командване узнава, че британците са започнали да евакуират войски с кораби през Волос и Пирея. След това постепенно кампанията придобива характер на преследване. За германците сега приоритет остава преди всичко поддържане на контакт с отстъпващите британски сили и проваляне на плановете им за евакуация. За целта настъплението на немските пехотни дивизии е спряно от командването поради ограничената им подвижност, а вместо това напред са хвърлени 2-ра и 5-та танкови дивизии, 1-ви мотопехотен СС полк и двете планински дивизии, които започват преследване на съюзническите сили.

За да осигури евакуацията на основната част от британските сили, Уилсън заповядва на ариергарда да организира последен отбранителен рубеж на историческия проход Термопили – портата към Атина. 2-а новозеландска дивизия на генерал Фрайбърг получава задачата да защитава крайбрежния проход, докато 6-а австралийска дивизия на Маккей трябва да задържи с. Бралос. Въпреки че командването на тези части е решено да удържа докогато е възможно този рубеж, на 23 април е получена заповед за отстъпление и е решено двете позиции да се заемат от по една бригада. Тези бригади, 19-та австралийска и 6-та новозеландска, трябва да задържат проходите възможно най-дълго, позволявайки на другите части да се изтеглят. Германците атакуват в 11:30 на 24 април, срещат ожесточена съпротива, в която губят 15 танка и претърпяват значителни жертви. Защитниците удържат така през целия ден, с което дават възможност на останалите да се оттеглят по посока на евакуационните пунктове и организират нов ариергард пред Тива. Танковите колони, започват преследване по пътя, водещ през прохода, напредвайки бавно поради стръмния наклон и трудните завои.

Германците влизат в Атина

След като изоставят района на Термопилите, ариергардите на британците се оттеглят в импровизирана позиция на юг от Тива, където се установяват за последен отпор пред Атина. Мотоциклетният батальон от 2-ра танкова дивизия, който преминава, заобикаляйки ги през остров Евбея, превзема пристанището на Халкида и впоследствие се връща обратно на континента, с мисията да обхване фланга на британския ариергард. Мотоциклетните колони срещат само лека съпротива и на сутринта на 27 април 1941 г. първите германци влизат в Атина, последвани от бронирани автомобили, танкове и пехота. Там в ръцете им попадат непокътнати огромни количества петрол, нефт и смазочни материали, няколко хиляди тона боеприпаси, 20 камиона с провизии и най-различно друго оборудване, оръжия и медицински консумативи. Жителите на Атина очакват пристигането на германците от няколко дни и предварително се прибират по своите домове със затворени прозорци.

Хитлер държи влизането на войските в столицата да се проведе без специален парад, за да избегне накърняване на гръцката национална гордост. Мусолини, обаче настоява за шумно и триумфално преминаване по улиците за своите италиански войски. Фюрерът в крайна сметка се поддава на неговото искане и заедно германските и италианските войски влизат с марш в Атина.
Коментарът на фелдмаршал Вилхелм Кайтел по случая е, че: “този нещастен спектакъл, поставен от нашия галантен съюзник, сигурно е породил глухи смехове у гърците.”
Накрая германците издигнат знамето на Третия райх над Акропола. Според популярната градска легенда за събитията войник от евзонската охрана на име Константинос Кукидис сваля гръцкото знаме, отказвайки да го предаде на нашествениците, увива се в него и скача от Акропола. Независимо дали историята е истина или не, много гърци вярват в нея и гледат на войника като на мъченик.

Германски войници издигат военното знаме на Третия райх над Акропола.

Войските на Британската империя се евакуират от Балканите

На 21 април е взето окончателно решение за евакуация на всички британски сили към Крит и Египет. 5200 души, предимно от 5-та новозеландска бригада, са евакуирани през нощта на 24 април от Порто Рафти в Източна Атика, докато 4-та новозеландска бригада остава да блокира тесния път към Атина за още едно денонощие.
На 25 април малочислените ескадрили на британските кралски ВВС напускат Гърция, а около 10 200 австралийци са евакуирани от Нафплио и Мегара. Други 2000 души се налага да изчакат до 27 април, защото корабът Олстър Принс засяда в плитки води близо до Нафплион. Поради това събитие германците узнават, че евакуацията се извършва и от пристанищата на източен Пелопонес.

На 25 април немците организират въздушна операция за превземане на Коринтския канал, с двойната цел да прекъснат британския маршрут за отстъпление и да си осигурят собствен път през провлака, но британците успяват да се изтеглят навреме и да взривят мостовете над него. Междувременно 1-ви мотопехотен СС полк, се придвижва от Янина по западните подножия на планините Пинд през Арта до Мисолонги и оттам се прехвърля на Пелопонес при Патра в опит да получи достъп до провлака от запад. След пристигането си в 17:30 на 27 април, СС частите научават, че парашутно-десантните войски вече не са възпрепятствани от вражески части, и настъпват от Атина към Пелопонес.

Холандският военен кораб Slamat и конвоят му, евакуират около 3000 британски, австралийски и новозеландски войници от пристанището на Нафплио. Докато конвоят се насочи на юг в Арголския залив сутринта на 27 април, той е нападнат от група от 9 пикиращи бомбардировачи Junkers Ju 87, чиито удари повреждат и запалват Slamat. Британският есминец HMS Diamond спасява около 600 оцелели, а HMS Wryneck му се притича на помощ, но докато двата миноносеца се насочват към залива Суда в Крит, друга атака на Ju 87 ги потапя и двата. Общият брой на смъртните случаи от трите унищожени кораба е към 1000 души. Само 27 души от екипажа от Wryneck, 20 от Diamond и 19 от Slamat успяват да се евакуират и да оцелеят.

Издигането на временен мост през Коринтския канал позволява на 5-а танкова дивизия да преследва съюзническите сили през Пелопонес. Придвижвайки се през Аргос към Каламата, откъдето повечето съюзнически части вече са започнали да се евакуират, те достигат южното крайбрежие на 29 април, където към тях се присъединяват СС войски, пристигащи от Пиргос. Боевете на Пелопонес са предимно малки сблъсъци с изолирани групи британски войници, които не са успели да достигнат точката за евакуация. Атаката идва твърде късно за да отреже по-голямата част от британските войски в Централна Гърция, но изолира австралийските 16-та и 17-та бригада.

Към 30 април е завършена евакуацията на около 50 000 войници, но през цялото време тя е силно саботирана от атаките на Луфтвафе, които потапят 26 кораба (21 от които гръцки), натоварени с войници. Германците пленяват в Каламата още 8000 души, включително кипърски, палестински и югославски войници, които не са успели да се евакуират, като същевременно освобождават много италианци от лагерите за военнопленници.
Гръцкият боен флот както и търговският морски флот изиграват важна роля в евакуацията на съюзническите сили към Крит, но в резултат на това претърпяват големи загуби.
Общо около 80% от британските сили успяват да се евакуират през гръцките пристанища.

Десантът на Крит

За да приключат окончателно с гръцката кампания, силите на Оста се налага да прогонят съюзническите сили и от Крит. Целта на операцията с кодовото име „Меркурий“ е унищожаване на британския военен контингент на острова и установяване на пълен контрол над Крит и източното Средиземноморие. Операцията е планирана, разработена и изпълнена от генерал-полковник Курт Щудент и неговия 11-и въздушно-десантен корпус и се явява най-голямата германска въздушно-десантна операция за периода на Втората световна война.
Десантът започва на 20 май 1941 г. и е проведен от немските 7-а парашутна и 5-а планинско-стрелкова дивизия, наброяващи общо 22 750 души. 750 войници са превозени до там с безмоторни самолети, 10 000 са пуснати с парашути, 5000 – с транспортни самолети и 7000 по море. Въздушната поддръжка се осъществява от 8-и въздушен корпус на Луфтвафе, включващ 280 тежки бомбардировачи, 150 пикиращи бомбардировачи Ju-87 и 180 изтребители.

Гарнизонът на Крит заедно с всички евакуирани от континентална Гърция войници наброява общо 42 000 души под командването на новозеландския генерал-майор Фрайбърг. Те обаче не разполагат с тежко въоръжение, тъй като са го изоставили по време на отстъплението си.
Британското разузнаване успява да разкодира прихванатите немски шифрограми, така че е наясно с предстоящите ходове на врага и има време да се подготви за отбраната на летищата и отбранителните съоръжения в западната част на острова. Те обаче допускат малка, но фатална грешка, разчитайки и тълкувайки думата “десант” в шифрограмите само като морски десант и въобще не допускат възможността, че той може да бъде и въздушен такъв. Поради което и Генщаба счита за ненужно да изпълни искането на ген. Фрайбърг за частично разрушаване на летищата, за да не могат немците да ги използват за стоварване на подкрепления в случай, че ги превземат.

В деня на десанта, германските парашутисти не успяват да превземат пистата на летището в Малеме, което е главната им цел, но овладяват позиции до самото летище и успешно отбиват контраатаките на австралийските войници. Те от своя страна очакват подкрепление от новозеландците, в чийто тил обаче се настаняват други немски десантчици и ги разбиват. Това осигурява плацдарм за кацане на тежки транспортни самолети, които започват да стоварват войници от планинско-стрелковата дивизия заедно с артилерийски установки, което вече предрешава изхода от битката.
На 1 юни, ден след като британските сили се евакуират и оттук към Египет, съюзниците обявяват официално, че острова е превзет, с което цяла Гърция окончателно пада в ръцете на Оста.

Тази победа обаче е платена с висока цена от германците, заради големите жертви дадени от страна на десантчиците, което е загуба на опитни кадри от специални части, чието обучение отнема години. Поради този факт Хитлер се отказва от бъдещи мащабни въздушно-десантни операции, като планирания десант във Великобритания (операция “Морски лъв”), за сметка на вече добре отиграните в Полша и Франция сухопътни блицкриг кампании, каквато ще бъде и започналата 20 дни по-късно операция “Барбароса”.

Окупационните зони в Гърция 1941 – 1944 г.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!