Направи дарение на училище!
По случай 180 годишнината от рождението на Юджийн Скайлър (1840 – 1890)
През 2020 година България отбелязва 144-та годишнина от Априлското въстание 1876 г., което разкрива пред света величието на българския дух и воля за свобода след 500 годишно турско робство! Кървавият подвиг на българите оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Априлското въстание (20 април ст.ст., 1 май нов ст.) 1876 г. е своеобразен връх в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането със задача да извоюва свободата на България от Османската империя. Народният бунт за независимост е еманация на българския дух и намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Хиляди знайни и незнайни герои отдадоха живота си за отвоюване на нашата свобода и независимост и възстановяване на бъларската държавност.
Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
Пророчески се оказаха думите на Георги Бенковски от 2 май 1876 г.:
– Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България – нека тя да заповяда!
Изпратената от Христо Ботев телеграма на 17 май 1876 г. (29 нов стил) до френския „Ла Републик Франсез” („La Republique Francaise”) и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев” („Le Journal de Geneve”) известява на европейските държави, че „отиват на помощ на въстанали братя българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Телеграмата отразява и вярата на Ботевите четници, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка.
Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.”Българска наука”.
Виж повече за Абонамента тук.