В героичната епоха четирите племена (фили) на атиняните заемали още  отделни области в Атика; дори съставящите ги фратрии (дванадесет на  брой), както изглежда, още имали отделни заселища в дванадесетте града  на Кекропс. В общественото устройство били характерни институциите на  героичната епоха: народно събрание, народен съвет, базилевс. Докъдето  стигат сведенията на писаната история, в Атика земята била вече  поделена и преминала в частна собственост, съществувало стоково  производство, вече сравнително развито към края на висшата степен на  варварството, със съответната му стокова търговия. Освен зърнени храни  добивали вино и дървено масло; търговията по Егейско море все повече  преминавала от ръцете на финикийците в ръцете на атическите гърци. При  покупката и продажбата на поземлени владения, при растящото разделение  на труда между земеделие и занаяти, търговия и корабоплаване членовете  на родовете, фратриите и племената скоро се размесили, в районите на  фратриите и племената се заселвали жители, които, макар и сънародници,  не принадлежали към съответната организация и следователно били  чужденци в своето собствено местожителство. В спокойни времена всяка  фратрия и всяко племе сами уреждали своите работи, без да прибягват до  съвета и до базилевса в Атина, но този, който живеел на територията на  фратрията или на племето, без да принадлежи към тях, не можел, разбира  се, да взема участие в тяхното управление.
Това така разстройвало правилното функциониране на органите на родовото  устройство, че още в героичния период се наложило да се вземат мерки.  Била въведена приписваната на Тезей конституция. Промяната се състояла  преди всичко в това, че в Атика било учредено централно управление, т.  е. част от работите, завеждани досега самостоятелно от племената  (филите), били обявени за общи и прехвърлени на заседаващия в Атина  общ, съвет.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Този документ е от голямо значение за устройството и функциите на  йонийско-атическите фратрии през V и IV в. пр. н. е. Запазил се е във  вид на надпис върху стела от началото на V в. пр. н. е., намерен на  мястото на атическия дем Декелея. Неговото съдържание става понятно,  когато се излезе от следните установки на Енгелс: „Фратрията била,  както и у американците, един различен на няколко дъщерни рода  първоначален род, обединяващ ги и често извеждащ ги от един общ  родоначалник ( За родоначалник на Демотионидската фратрия се смятал  хероят Демотион.)… Освен това фратрията имала право и дълг да  преследва за кръвно престъпление, извършено спрямо някой неин член,  значи от по-раншно време — и задължението за кръвно отмъщение. Тя имала  още и общи светини и празници и въобще развитието на цялата гръцка  митология и наследения от нея древно-арийски култ на природата било  съществено обусловено от родовете и фратриите и се извършвало в техните  рамки. По-нататък фратрията имала един старейшина (фратриах) и според  Дьо Куланж свои събрания и задължителни решения, съдебна и  административна власт. Дори по-късната държава, която игнорирала рода,  оставила на фратрията някои обществени функции.“2
Превод по текста у Dittebnberger, Sylloge, № 921.

I.   Жрецът  Теодор, син  на  Евф(р)антид,   се  погрижи  за написването и поставянето на стелата.
На жреца се пада предварително при всяко жертвоприношение, при което се  представят новородените през тази година деца, по една кълка, по една  плешка, едно ухо и три обола в пари; при всяко жертвоприношение, при  което се представят юношите във фратрията, за да бъдат записани в  нейните списъци, жрецът има правото да получи предварително една кълка,  една плешка, едно ухо, един дълъг хляб, по-голям от дневната дажба,  половин ведро вино и една драхма пари.
II. Решение на фратерите на Демотионидите, взето по времето, когато в  Атина бил архонт Формион [396—395 г. пр. н. е.], а фратриарх бил  Пантаклей от Ой.
Хиерокъл внесе следното предложение: „Всички онези членове на  фратрията, чиито дела за приемане във фратрията не са още разгледани  според както повелява статутът на Демотионидската фратрия, да бъдат  разгледани и разрешени незабавно от членовете на фратрията [фратерите],  като всеки един от членовете на фратрията даде тържествено обещание  пред олтара на Зевс Фратрийски и си вземе от олтара на бога камъчето за  гласуване във връзка със случая, който е сложен на разглеждане. Ако се  установи, че някой се е вмъкнал във фратрията, без да е неин член,  жрецът и фратриархът са длъжни да заличат името му от списъка на  фратерите, който се намира в архивата на Демотионидска фратрия, както и  от преписа на списъка. А онзи, който е въвел и записал в списъка на  фратрията оногова, който бъде изключен и заличен от нея, да бъде глобен  със сто драхми в полза на Зевс Фратрийски и фратриарха или пък самите  те трябва да я платят.“

Текстът на трактата „Атинската държава“ е бил открит в 1890 г.  между папирусите, донесени от Египет в Британския музей. Наскоро след  това „Атинската държава“ е била преведена на много езици.( Първият  български превод на „Атинската държава” епод заглавиетие „Атинска  държавна уредба” е дело на акад. Г. И. Кацаров (София, 1904г.). )

3(1). Старият държавен строй, който съществувал преди Драконт, бил  уреден по следния начин. Висшите държавни длъжности се заемали от  знатните и богатите, като отначало магистратите заемали своите  длъжности пожизнено, а впоследствие за десет години.
(2). Най-важни и първи ,по време били длъжностите на царя, полемарха и  архонта. Първа от тях била длъжността на царя и тя се наследявала от  деди и прадеди. Втора поред възникнала и се прибавила длъжността на  полемарха, и то поради това, че някои от царете се показали слаби и  некадърни във военното дело. По този начин и атиняните, като се  намерили натясно, повикали за главнокомандуващ Йон (Йон бил митичен цар, роден от връзката на Аполон с Керуза, дъщерята на  цар Ерехтей. Аристотел го смятал за историческа личност и му приписвал  обединяването на населението на Атика в една държава (срв. Аристотел,  Атинската държава, гл. 41). Според преданието Йон бил повикан за  полемарх във време на война между Атина и Елевзина. Той се смятал освен  това за родоначалник и на йонийците.) . (3) Последна поред е длъжността на архонта. Повечето автори твърдят, че тя била учредена във времето на Медонт (Медонт бил син на последния атински цар Кодър, а Акаст — приемник на Медонт.) ,  а други — във времето на Акаст. Като доказателство за това те привеждат  факта, че деветте архонти и до ден днешен полагат клетва, че ще  извършват жертвоприношенията по същия начин, както във времето на  Акаст. При това от същия факт се вади заключението, че в Акастово време  родът на Кодър се отказал от царското достойнство в замяна на  почестите, които били дадени като привилегия на архонта. Няма особено  значение дали това е станало през времето на единия или другия, защото  разликата по време между единия и другия е незначителна. Като  доказателство за това, че архонтската власт била последна по време,  може да послужи и обстоятелството, че архонтът не изпълнява нито една  от функциите, наследени от старо време, какъвто е случаят с царя или  полемарха, а само онези, които са били въведени впоследствие. Поради  това и тази магистратура добила едва неотдавна, голямо значение, след  като към нея се прибавили създадените впоследствие функции.
(4) Институцията на тесмотетите пък била учредена много години  по-късно, когато длъжностните лица се избирали вече за по една година,  за да съставят и обнародват онези решения, които имали силата на закон,  и да ги лазят и прилагат при разрешаване на спорни въпроси. Затова и  тази длъжност била единствената, която не траела повече от една година.  (5) Изброените по-горе магистратури следват по старшинство в следния  ред.
Архонтите били властни да произнесат присъда по делата, а не, както  сега, да водят само предварителното следствие… (6) .. ., Най-сетне  съветът на ареопагитите, макар и да бил длъжен да бди само над  законите, в същност вземал решително участие в управлението на  държавата и налагал безапелационно телесни и парични наказания на  всички, които нарушавали реда. Последното се обяснява с  обстоятелството, че архонтите се избирали по знатност и по богатство, а  те от своя страна влизали и в състава на ареопага. Ето защо и тази  висша длъжност се заема пожизнено и до днес.

Този важен текст представлява препис от оригиналния закон на.  Драконт от VII в. пр. н. е. за човекоубийството. По решение на  атинското народно събрание от 409—408 г. пр. н. е. той бил издълбан  отново на камък и изложен на видно място. Открит е бил през 1834 г. при  малката митрополитска църква в Атина и оттогава е претърпял множество  издания и тълкувания (срв. за него M. Tod, Greek Historical  Inscriptions, I, 87, стр. 214 сл., откъдето е направен настоящият  превод).

Диогнет от дема Фреарий водеше протокола на заседанието, а Диокъл беше архонт.

Акамантидската триба излъчваше дежурната притания, Диогнет водеше  протокола, Евтидик беше епистат(председател) на събранието, а Ксенофан  направи следното предложение: законът на Драконт за убийството да бъде  обнародван върху една мраморна стела от комисарите, натоварени с  обнародването на законите. Текстът на закона трябва да бъде оставен на  разположение на комисията от секретаря на дежурната притания на съвета  и трябва да се обнародва и изложи на мраморната стела пред царската  портика.

§ 1. Ако някой убие някого непредумишлено, той трябва да бъде наказан с изгнание. Царете (В случая се касае очевидно за четиримата царе на четирите  атическо-йонийски фили, или т. нар. „филобазилевси“. По онова време те  председателствали съда и произнасяли присъдите.) са длъжни да се  произнасят по причините за убийството и да съдят по обвиненията за  подготвяне на предумишлено убийство, а ефетите са длъжни да водят  следствието.
§ 2. За да могат двете спорещи страни да се помирят, когато има налице  баща, син или брат, необходимо е съгласието на всички; в противен  случай онзи, който е несъгласен, взема връх над другите. В случай че  такива роднини не се окажат налице, необходимо е единодушното съгласие  на роднините от втора степен до братовчедите и ако те се съгласят да се  помирят, трябва да положат и клетва. Ако и такива роднини не са налице,  а някой човек извърши непредумишлено убийство и комисията от петдесет и  един членове, а именно ефетите, признаят, че той не е извършил  убийството предумишлено, тогава комисия от десет членове от неговата  фратрия може да му разразреши да се завърне в страната, в случай че  желае. Тези лица се избират от петдесет и един членната комисия от  средите на аристократите.
§ 3. И онези, които са извършили убийство преди, попадат под ударите на този закон.
§ 4. Обявяването на съдебно преследване спрямо онзи, който е извършил  убийство, трябва да се извърши на площада от целия род чак до роднините  от втора степен и до братовчедите, а самото преследване да се извършва  съвместно и от братовчедите, и от техните синове, и от зетьовете, и от  тъстовете, и от членовете на фратрията. …
§ 5. … [Текстът е повреден.]
§ 6. Ако пък някой [човеко] убиеца или стане причина за неговото  убийство, то той трябва да бъде лишен от правото да се явява на  граничния площад и да взема участие в състезанията и в  свещенодействията на амфиктионите. Такъв човек подлежи на същите  наказания като онзи, който е убил атинянин, а решението да се  предостави на ефетите.
§ 7. Да бъде позволено да бъдат убивани убийците или отвеждани на тяхна  територия и това не трябва да се смята за оскверняване. Не бива обаче  убийците да бъдат малтретирани или да се изисква откуп за тях. В  противен случай виновният трябва да заплати в двоен размер причинените  от него щети. ..

В течение на много години след това (Т. е. след покушението,  извършено  от Килон  и  привържениците  му  през втората половина на VII в. пр. н. е.) знатните и народът водели борба помежду си.
Не трябва да се забравя при това, че държавният строй бил изобщо  олигархически, но същественото било това, че бедните били заробени, и  то не само те, но и жените, и децата им робували на богатите. Те се  наричали пелати и хектемори, защото при такива именно арендни условия  обработвали земята на богатите. Изобщо цялата земя била в ръцете на  малцина собственици. В случай че бедните не платели наема, те могли да  бъдат отведени в робство заедно с децата си. А пък и заемите се  сключвали под залог на личната свобода чак до времето на Солон, който  пръв станал застъпник на народа. От тогавашните политически злини  най-тежко и горчиво било, разбира се, описаното по-горе робско  положение на народа. Впрочем народът роптаел и срещу всички останали  порядки в държавата, защото може да се каже, че той бил напълно  безправен.

5 (1). Като се има пред вид, че политическият строй на държавата бил  такъв и че мнозинството робувало на малцинството, народът се дигнал на  въстание против знатните. (2) Тъй като вълнението приело твърде остри  форми и двете страни враждували дълго време помежду си, най-сетне те  избрали по взаимно съгласие Солон за арбитър и архонт и му възложили  устройството на държавата, след като той съчинил елегията, която  започва с думите:
„Да, разбирам, и сърцето ми е потопено в скръб, като гледам разтърсена от основи най-старата йонийска земя.“
В тази елегия Солон напада и двете враждуващи страни, като едновременно  с това брани едната от другата, разглежда спорните въпроси и накрай  убеждава еднакво и едните, и другите да турят край на тази разпра.
(3) По произход и известност Солон бил един от първите хора в  държавата, а по състояние и по дейност той принадлежал към средната  категория граждани. Последното се потвърждава от всички други данни,  пък освен това и самият той го засвидетелства изрично в следното  стихотворение, като съветва богатите да не ламтят за повече:
„Вие, които сте вкусили до насита от многото блага, усмирете надменното  си сърце, поставете предел на безмерните си желания, защото нито ние ще  отстъпим, нито пък вам ще бъде всичко по волята.“
Изобщо той стоварва вината за тази разпра върху богатите. Заради това и  в началото на елегията си той казва, че се бои „както от алчността на  хората за пари, тъй и от тяхната безмерна надменост“, тъй като именно  поради тези причини възниква и враждата.
6 (1). Като взел властта в свои ръце, Солон освободил народа и в  настоящия момент, пък и в бъдеще, като забранил да се дава под залог  „тялото“, т. е. личната свобода. След това той издал закон и отменил  всички дългове, частни и държавни, което се нарича сизахтия, защото  като че ли с това бил снет товар от гърба на длъжниците.
(2) По този повод някои се опитват да оклеветят Солон. Случило се така,  че когато Солон се готвел да проведе сизахтията, той обадил за това на  някои от знатните, а впоследствие, както твърдят демократите, той бил  изигран от приятелите си. По думите пък на онези, които желаят да го  очернят, сам Солон взел участие в печалбите, защото както се  разправяло, неговите приятели сключили заем и накупили много земя, а  когато не след много задълженията били премахнати, тези хора  забогатели. Оттук, както се разправя, водят началото си родовете, които  по-късно се смятали за богати от памтивека.
(3) Твърдението на демократите заслужава все пак повече доверие, но не  подхожда на Солон. Той във всяко друго отношение се показал тъй умерен  и безпристрастен и макар да имал възможност да привлече към себе си  чрез измама едната партия и по този начин да стане тиранин в държавата,  той възбудил към себе си омразата и на двете партии и предпочел благото  и спасението на държавата пред своето лично благо. Ето защо не е  правдоподобно, че такъв човек е могъл да се опетни с такива дребнави и  недостойни постъпки. А че той е имал възможност да стане тиранин, за  това свидетелства разклатеното състояние на държавата. Самият той  изтъква това твърде често в стихотворението си, пък и всички останали  автори го признават. Следователно въпросното обвинение трябва да се  счита за лъжливо.
7 (1). Държавният строй, който Солон установил, и законите, които той  издал, били различни от по-раншните. Законите на Драконт престанали да  бъдат в сила с изключение на законите за убийство. Тези закони били  написани на т. нар. „кирби“ и били изложени от атиняните в царската  колонада, като всички положили клетва да се съобразяват с тях и да ги  прилагат. А пък деветте архонти, които полагали клетва пред камъка,  давали обет да посветят на боговете златна статуя, в случай че  пристъпят някой от законите. Ето защо те и до днес полагат тази клетва  по същия начин. (2) Солон установил своите закони за 100 години и дал  следното устройство на държавата. (3) Въз основа на облагаемото им с  данъци имущество той разделил гражданите на четири категории, както се  делели и преди това, а именно на пентакосиомедимни, конници, зевгити и  тети. При това той дал достъп до ръководните държавни длъжности на  гражданите от класата на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, а  именно длъжностите на деветте архонти, на ковчежниците, на полетите, на  колегията на единадесетте (Колегията на единадесетте имала като свое ведомство контрола над  затворите и затворниците, както и екзекуцията на осъдените на смърт  лица. ) на колакретите. На всяка от споменатите категории Солон  дал (правото да заемат) длъжности съответно на облагаемото им  имущество. На онези, които принадлежали към категорията на тетите, той  позволил да участвуват само в народното събрание и в съдилищата.
(4) Към категорията на пентакосиомедимните спадал онзи, който добивал  от земята си 500 мери продукти в твърдо и течно състояние. Към  категорията на конниците спадали онези, които изкарвали до 300 мери, а  някои твърдят, че към имуществената категория на конниците спадали  онези, които били в състояние да хранят кон. Като доказателство за това  те привеждат преди всичко названието на тази категория, което и било  дадено поради естеството на самата работа, а на второ място и някои  посвещения от старо време. Така например на Акропола се намира  посвещение на Дифил, на което е издълбан следният надпис: „Антемион,  синът на Дифил, посвети това изображение на боговете, след като от тет  стана конник.“ Непосредствено до надписа има изобразен кон, което  според мнението на същите автори е признак за имуществената категория  на конниците. По-вероятно е все пак, че тази категория (подобно на  категорията на пентакосиомедимните се характеризирала и отделяла от  другите по броя на мерите храни, които произвеждала. Към категорията на  зевгитите принадлежали онези, които получавали доход до 200 мери сухи и  течни продукти. Останалите граждани се числели към тетите и тези  последните нямали достъп до никаква държавна длъжност. Затова и сега,  когато председателствуващият запита някого, който желае да бъде избран  с жребий на някаква длъжност, към коя имуществена категория принадлежи,  никой няма да отговори, че спада към категорията на тетите.
8 (1). Солон направил ръководните длъжности да се избират с жребие  измежду предварително избраните кандидати, които отделните фили  набелязвали предварително. Така всяка фила набелязвала в колегията на  деветте архонти по 10 кандидати и измежду тях избирали с жребие деветте  архонти. Този обичай всяка фила да избира 10 души, а после измежду тях  да се балотират с бобово жребие архонтите се е запазиш и досега. Като  доказателство за това, че Солон направил висшите длъжности да се  избират с жребие измежду онези, които притежавали имуществен ценз, може  да послужи законът за ковчежниците, който продължава да бъде в сила и  досега. Този закон повелява ковчежниците да се избират измежду  пентакосиомедимните. (2) Такива били законите, които Солон издал по  отношение на деветте архонти. В старо време съветът на ареопагитите  повиквал по свой почин кандидатите за служба и като ги подлагал на  преценка в своята среда, назначавал на всяка служба подходящото лице за  срок от една година, след като ги разпределял по отделните длъжности.  (3) Филите, както и по-рано, били 4 на брой, а имало и четирима  филобазилевси11. Всяка фила се деляла на три три-тии, а всяка трития —  на навкрарии. Начело на навкрариите стояли навкрарите, които били  длъжни да приемат постъпленията от данъците и да водят сметка за  текущите разходи. Затова и в законите на Солон, които вече не са в  сила, се казва на много места: „Вменява се в дълг на навкрарите да  събират данъците и да ги внасят“ или пък: „Разходите да бъдат  посрещнати от касата на навкрариите.“
(4) Освен това Солон учредил съвета на четиристотинте, по сто души от  всяка фила, а на съвета на ареопагитите той предоставил да пазят  законите, тъй като и по-рано този съвет съществувал като контролно  учреждение в държавата, което било длъжно да следи не само за повечето  от най-важните държавни работи, но между другото и да търси отговорност  от провинилите се, тъй като ареопагът имал пълната власт да налага  наказания и глоби на виновниците и внасял събраните по този начин суми  в Акропола, без да вписва причините, заради, които глобата е била  наложена. Най-сетне ареопагът съдел и онези, които чрез съзаклятия  подривали демократичния строй на държавата, като за тях Солон създал  закон за извънредните донесения (ейсангелии) в случай на съзаклятие,  при което се съдело по съкратената процедура.
(5) И като виждал, че в държавата избухват често междуособици и че  някои граждани се помиряват равнодушно с всичко, като оставят събитията  да се развиват свободно, той създал срещу такива граждани специален  закон, който гласял: „Онзи, който във време на междуособица в държавата  не взема участие с оръжие в ръка на страната на едните или другите, той  се лишава от граждански права и не може да вземе участие в живота на  държавата.“
9(1). Такива били впрочем Солоновите разпореждания по отношение на висшите държавни длъжности. . .
10(1); Но още преди своето законодателство той провел опрощаване на  дълговете, а след това увеличил мерките и теглилките, както и  стойността на разменната монета. (2). В негово време единиците мерки  станали по-големи от Фидоновите, а от мината, от която по-рано се секли  70 драхми, сега започнали да се секат 100 драхми.
11(1). След като Солон уредил държавния строй по казания начин,  гражданите идвали често при него и му досаждали било със своите укори,  било със своите запитвания във връзка с неговите закани. И тъй като  Солон не желаел нито да променя своите закони, нито пък с присъствието  си да става омразен на своите съграждани, той напуснал родния си град и  предприел пътуване до Египет, от една страна, по търговия и от друга,  от любознателност, като заявил, че няма да се връща в продължение на 10  години, тъй като смятал, че няма право да стои в Атина и да тълкува  законите, а според неговото мнение всеки бил длъжен да изпълнява  написаното.
(2) Освен това случило се тъй, че мнозина от знатните станали негови  врагове поради премахването на дълговете, а в същност и двете страни  променили становището си спрямо него, защото установеният от него  порядък не отговарял на техните очаквания. Народът очаквал, че Солон ще  проведе разделянето на всички имоти, а знатните от своя страна се  надявали, че той ще запази стария ред или ще го промени малко. Солон  обаче се противопоставил и на едните, и на другите и макар че имал  възможност да се споразумее, с които пожелае, и да стане тиранин, той  предпочел да се смрази и с двете страни, но затова пък да спаси  отечеството си и да му даде най-добри закони.
12 (1). Всички останали автори са единодушни, че това е било така, а и  самият Солон съобщава за това в своите стихотворения със следните думи:  „На народа дадох толкова власт, колкото му бе достатъчно, без да отнема  от правата, нито пък да прибавя нещо; аз се погрижих обаче и за онези,  които имаха власт и се гордееха с богатствата си, да не бъдат  онеправдани. Застанах прав и закривах с мощен щит и едните, и другите,  като не допусках да вземат връх нито тези, нито онези. “ (2) На друго  място, като изказва мнение как трябва да се държим с народа, Солон  говори: „Народът би следвал най-добре своите водачи, ако не му се  отпускат без мяра юздите и ако той не бъде държан много строго с  насилие; пресищането поражда своеволие, когато голямо щастие сполети  хора, които не знаят мяра.“ (3) На друго място пък той говори по повод  на онези, които желаели разделянето на земята: „Те дойдоха с големи  надежди за грабеж и всеки мислеше, че ще намери голямо богатство и че  под моята блага реч се крие кораво сърце. Напразни мечти! А сега всички  ми се сърдят и ме гледат накриво като враг. Без право, разбира се,  защото, каквото обещах, изпълних го с помощта на боговете. Аз не  действах лекомислено и не исках да прокарам нещо с насилие като тиранин  или да дам на лошите същата част от богатата бащина земя, каквато и на  добрите.“
(4) На друго място Солон говори за премахването на дълговете и за  онези, които по-рано робували, а после били освободени: „Да, спрях ли  се, преди да постигна целта си, в името на която аз обединих народа?  Нека за това ми бъде свидетелка пред съда на времето великата майка на  олимпийските богове, всеблагата черна земя, от която изтръгнах забитите  на много места стълбове и която преди беше заробена, а сега е свободна.  Аз възвърнах в Атина много хора. Едни от тях бяха продадени в робство  несправедливо, а други — с право; трети пък бяха забогатели, притиснати  от страшна нужда, и бяха забравили от дългото странстване родната си  реч. Дадох свобода и на онези, които търпяха тук страшно иго, треперещи  пред произволите на господарите. Извърших всичко това посредством  силата на закона, като съчетах принудата с правдата и изпълних  обещаното. Съставих законите еднакви и за добрите, и за лошите и  създадох справедливо правосъдие за всички. Ако някой друг би грабнал  остена в ръка, някой зъл и користолюбив човек, той не би могъл да  удържи народа. Защото, ако аз бих желал онова, което допадаше тогава на  противниците, и след това и онова, което им кроеше противната на тях  партия, градът би се лишил от много мъже. Поради това трябваше да  напрегна всичките си сили да се браня от всички страни също като вълка,  обкръжен от множество псета.“
(5) И сетне, отговаряйки на упреците, които отправяли срещу него двете  партии, Солон казва: „Ако трябва да кажа истината, народът не бе виждал  нито насън онова, което той: притежава сега. А по-знатните и по-силните  би трябвало да ме хвалят и да ме считат за свой приятел, защото —  продължава Солон, — ако някой друг би се сдобил с тази длъжност, той не  би могъл да удържи народа и не би се спрял, преди да разбърка всичко и  преди да избие каймака от млякото. А пък аз стоях твърдо и непоколебимо  между двата воюващи лагера като пограничен стълб на спорна земя.“

13 (1). По тези именно причини Солон предприел своето пътуване в  чужбина. Когато тръгвал на път, в града имало все още, вълнения; след  това обаче враждебните партии прекарали четири години в спокойствие. На  петата година след управлението на Солон обаче те не избрали архонт  поради граждански смутове и още пет години след това атиняните останали  по същите причини без архонт. (2) Избраният след това архонт Дамасий  управлявал в продължение на две години и два месеца, докато властта му  била отнета със сила. После поради смутовете решили да изберат 10  архонти, които управлявали в годината след Дамасий. ( Хронологията на изложения период не е напълно сигурна. Някои  изследвачи мислят, че архонтството на Салон спада към 592—591 г.;  първото безвластие е от 591—588 г.; през 587—583 г. следвало второто  без-властие от 4 г. Дамасий управлявал от 582 до 580 г., а десетте  архонти били избрани за 580—579 г. пр. н. е.) Всичко това показва,  че властта на архонтите имала най-голямо значение и че всички борби и  спорове се водели около тази длъжност. (3) Изобщо отношенията на  гражданите помежду им били незаздравени. Едни вземали за причина и  претекст премахването на дълговете, тъй като вследствие на това  обеднели, други били недоволни от държавното устройство, защото то било  свързано с големи промени, а трети вземали участие в борбата,  подбуждани от честолюбие и свадливост.
(4) В Атина имало тогава три партии. В първата влизали главно жителите  на крайбрежието(„паралии) начело с Мегакъл, сина на Алкмеон; те  минавали за привърженици на умерената демокрация. Във втората влизали  жителите на равнината(„педиаки”), които се стремели към олигархия.  Техен водач бил Ликург. На трето място трябва да споменем  планинците(„диакрии”), които били привърженици на демокрацията, начело  с Пизистрат, който минавал за най-краен демократ.
(5) В тази партия поради своята бедност влезли онези, които загубили  своите средства, дадени в заем, и онези, чийто граждански произход бил  съмнителен, и то от страх. Последното се вижда и от факта, че след  прогонването на тираните била извършена проверка и ревизия на списъците  на гражданите [т. нар. диапсефизъм], тъй като много лица се ползвали  незаконно с права на граждани. Всяка една от тези партии носела  названието си от районите, които населявала и обработвала.

Солон заслужил одобрението на хората и чрез своя закон за завещанията.  По-рано не било позволено да се правят завещания и цялото движимо и  недвижимо имущество трябвало да остане в рода на умрелия. Солон обаче  дал всекиму правото да дава имуществото си, на когото поиска, щом като  няма собствени деца, като по този начин той давал предпочитание на  приятелството пред роднинските връзки и тачил личното разположение  повече от необходимостта, като дал на всекиго правата да разполага,  както желае, със своето лично имущество.

4. В старо време, когато демагогът ставал едновременно и военачалник,  демократическият строй се превръщал в тирания. По-голямата част от  тираните в древността станали такива от демагози. Причината, загдето  това по-рано ставало, а сега не става, се крие в обстоятелството, че в  старо време демагозите излизали от средите на военачалниците, а  последните не били още особено опитни в ораторското изкуство.  Впоследствие обаче заедно с голямото процъфтяване на ораторското  изкуство стават демагози онези, които умеят да говорят; но тъй като  сегашните демагози не са опитни във военното дело, те не се и осмеляват  да обсебят властта и ако нещо подобно се случи, подобен режим е твърде  краткотраен.
5. Преди имало по-често тирани, отколкото сега и поради това, че в  ръцете на отделни магистратури се съсредоточавала огромна власт,  какъвто е случаят в Милет, където тиранията възникнала от пританията.  Пританът съсредоточил в своите ръце огромна власт във връзка с  разрешаването на множество извънредно важни въпроси. Тираните тогава се  появявали вследствие на обстоятелството, че тогавашните полиси не били  особено големи по размери, че народът живял вън от града по нивите си,  като се занимавал без отдих със своята полска работа, тъй че неговите  „застъпници“, щом като притежавали военни дарби, протягали ръка и към  тиранията. Те всички обаче ставали тирани, защото се ползували от  доверието на народа, а средството, чрез което те продължавали това  доверие, била тяхната враждебност към богатите. Тъй и Пизистрат се  добрал до тиранията в Атина, като се скарал с педиаките.

На Хипократ след това се родил син, същият този Пизистрат, който се  издигнал във време на междуособната разпра между паралиите, начело на  които стоял Мегакъл, син на Алкмеон, и педиаките начело с Ликург, сина  на Аристолаид. Пизистрат, който се домогвал до тиранията, създал трета  партия. Той събрал своите съмишленици-метежници, като се обявил за вожд  на планинското население [на Атика] и измислил следната хитрост.  Наранил себе си, а наранил също и своите запрегнати в кола мулета и се  явил в този си вид на градския площад, уж, че се е спасил от своите  неприятели, които искали да го убият, когато обикалял нивята си.  Вследствие на това той молел народа да му даде въоръжена стража. Преди  това Пизистрат се прославил във войната с Мегара, като превзел Нисея, а  извършил и други славни дела. Народът в Атина се поддал на измамата и  му дал избрани мъже измежду гражданите, които обаче станали не  копиеносци на Пизистрат, а негови „сопаджии“ и вървели винаги подир  него с дървени тояги в ръце. Те вдигнали метеж и заедно с Пизистрат  завзели Акропола. Тогава Пизистрат застанал начело на властта в Атина  [560 г. пр. н. е.], но въпреки това той не отменявал съществуващите  магистрати и не изменял законите, а управлявал държавата редовно и  добре въз основа на установения преди това порядък.

14 (1). Пизистрат, който се смятал за най-ярък привърженик на  демокрацията и се бил прославил твърде много във време на войната с  Мегара, се самонаранил и убедил народа да му даде телохранители, тъй  като уж пострадал от своите политически противници. Предложението за  това решение внесъл Аристий. Пизистрат, като се сдобил с т. нар.  гвардия на сопаджии, извършил с нейна помощ преврат срещу  демократическия режим и завзел Акропола 34 години след  законодателството на Солон, през време на архонта Комей. (2) Разправя  се, че когато Пизистрат поискал охраната, Солон се възпротивил и казал,  че е по-умен и по-доблестен от други; по-умен от тези, които не виждат,  че Пизистрат се домогва до тиранска власт, а по-доблестен от други,  които, макар и да виждат това, мълчат. Тъй като думите му не могли да  убедят народа, Солон окачил оръжието си пред вратата на своето жилище,  като казал, че той сам е помогнал на отечеството си, доколкото е могъл  (а по онова време той бил вече много стар), но че е очаквал и от  другите да сторят същото. (3) Солон не постигнал нищо със своите  подканвания. Пизистрат, след като взел властта в свои ръце, управлявал  по-скоро в духа на гражданско равноправие, отколкото като тиранин, но  понеже още неговата власт не била пуснала здрави корени, привържениците  на Мегакъл и Ликург се съюзили и го прогонили на шестата година от  първото му идване на власт — във времетона архонта Хегезий(555г. пр. н.  е.). (4) Дванадесет години след това Мегакъл, притиснат от  междуособици, влязъл отново в преговори с Пизистрат и при условие, че  той ще се ожени за дъщеря му, устроил завръщане по един старинен и  твърде прост начин! Той разпространил предварително слуха, че богиня  Атина има намерение да върне Пизистрат, и след като намерил една едра и  красива жена, която според Херодот [I, 60] била от Пеанийския дем, а  според други — тракийка и продавачка на цветя от Колит на име Фия,  облякъл я и я нагласил по подобие на богинята и я въвел в града заедно  с Пизистрат. Той се возел на колесницата, до него стояла жената, а  гражданите се кланяли пред тях и им устроили тържествено посрещане
15 (1). Така станало първото завръщане на Пизистрат. След това той  трябвало да побегне за втори път, и то около 7 години след своето  завръщане. Пизистрат не могъл да се задържи дълго време на власт, а  понеже не желаел да живее с дъщерята на Мегакъл и се страхувал и от  двете партии, напуснал тайно града. (2) Отначало той основал едно  селище около Термейския залив (Дн. Солунския залив), което се казвало  Рекел, а оттам се прехвърлил в Пангейската област, където, като се  сдобил с пари и събрал наемници, се озовал отново в Еретрия и се опитал  на единадесетата година от своето прогонване сега за пръв път със сила  да си възвърне властта. В това начинание му помагали и много други, на  първо място обаче тиванците и наксоският тиранин Мегакъл, а освен това  й конниците, в чиито ръце била властта в Еретрия. (3) След като победил  в битката при Паленида, той завзел властта и като обезоръжил, народа,  осигурил си вече напълно тиранията. Пизистрат завладял остров Наксос,  където поставил за тиранин Лигдам. (4) А оръжието от народа той отнел  по следния начин: той извършил преглед на оръжието, в Тезейона и  започнал да държи реч, обръщайки се към народа, като снишил нарочно  гласа си. Когато гражданите му казали, че не се чува, той ги подканил  да се приближат до преддверието на Акропола, за да се чувало по-добре.  Докато държал речта си пред народа обаче, онези, които имали такова  нареждане, прибрали оръжието и като го заключили в намиращите се близо  до Тезейона помещения, дошли при Пизистрат и му доложили за  извършеното. (5) А той, като завършил речта си, съобщил на атиняните и  онова, което се случило с оръжието, пък и това, че не трябва да се  чудят и да падат духом, а да се разотидат и да си гледат частните  работи, като за всички обществени дела щял да се грижи той.
16. По този начин се установила отначало тиранията на Пизистрат и  такива промени претърпяла тя. (2) Пизистрат управлявал държавата, както  вече казах, по-скоро като добър гражданин, отколкото като тиранин. Той  бил изобщо човечен, благ и снизходителен към онези, които се били  провинили в нещо. На бедните граждани той даже отпуснал пари назаем, за  да могат да се нахранят, като се занимават със земеделие. (3) Той  правел това по две причини: първо, за да не живеят в града, а да бъдат  пръснати по полето, и, второ, като имат достатъчно приходи и като бъдат  заети с частните си работи, да нямат нито желание, нито пък време да се  занимават с държавните дела. (4) Освен това той лично извличал тази  полза, че когато земята се обработвала напълно, се увеличавали доходите  му, защото получавал във вид на данък десятъка от добива. (5) От същите  съображения той учредил т. нар. демски съдии, пък и самият той често  излизал и пътувал из страната, за да наглежда и помирява онези, които  имали спорове, за да не идват в града и да не пренебрегват полските си  работи. (6) Разказват, че при един такъв излет на Пизистрат станала  известната случка със селянина, който обработвал едно място на  планината Химет, наречено впоследствие „свободно от данъци“. Пизистрат,  като видял един човек да копае и обработва местност, която била чиста  скала, позачудил се и накарал слугата си да го запита какво се ражда на  това място, а селянинът отвърнал: „Нищо друго освен мъки и неволи и от  тези мъки и неволи Пизистрат трябва да получи десятъка.“ Така отговорил  човекът, без да го познава, по Пизистрат се възхитил от неговата  прямота и трудолюбие и го освободил от всякакви данъци и берии. (7)  През време на своето управлене Пизистрат не притеснявал с нищо простия  народ и гледал да поддържа винаги мир и спокойствие. Затова и често се  казвало, че тиранията на Пизистрат била Кроносовият век. И действително  станало тъй, че впоследствие, когато поели властта Пизистратовите  синове, тиранията станала много по-сурова. (8) Най-важното обаче от  споменатите качества на Пизистрат била неговата привързаност към народа  и неговата човечност. Той въобще се стремял да управлява според  законите, без да допуска лично за себе си някакви предимства. Така  например, повикан веднъж в ареопага на съд по обвинение за убийство,  Пизцстрат се явил в съда да се защищава сам, но обвинителят се изплашил  и не се явил. (9) Затова и той останал дълго време на власт и макар че  бивал прогонван, той лесно се завръщал отново, защото това желаело  мнозинството както от знатните, тъй и от демократите. Едните той  привличал и спечелвал на своя страна със своята общителност, а другите  — посредством това, че им помагал в частните им работи; той се  отличавал с такъв характер, че могъл да се погажда добре и с едните, и  с другите. (10) А по това време и в Атина законите за тираните били  меки, и то както изобщо всички закони от този род, тъй специално и  онзи, който се отнасял до установяването на тиранията. Въпросният  атински закон гласи, както следва: „Такива са постановленията и  обичаите на атиняните, завещани им от техните деди: ако някой вдигне  въстание с цел да стане тиранин или пък съдейства, за да се установи  тирания, той самият и родът му се лишават от граждански права.“

20 (1). След като тиранията била свалена, започнала се борба между  Тисандровия син Исагор — приятел на тираните, и Клистен от рода на  Алкмеонидите. Тъй като Клистен претърпял поражение от хетериите, той  привлякъл на своя страна демоса, като обещал, че ще даде властта на  народните маси. (2) Тогава Исагор, като видял, че няма сили да се бори,  повикал отново на помощ Клеомен( Спартански цар, който се намесил при  свалянето на Пизистратидите), с когото бил свързан чрез връзките на  ксенията(отношения на фамилно приятелство), и го склонил да вземе  участие в „очистването на града от осквернението“ под предлог на това,  че Алкмеонидите се смятали за „осквернени“. (3) Вследствие на това  Клистен напуснал тайно града, а Клеомен, който дошъл в Атина с малък  отряд, прогонил 700 атински семейства. След като извършил това, той се  опитал да постави начело на управлението Исагор заедно с 300 негови  съмишленици, но понеже съветът се възпротивил и народът се събрал и  притекъл на помощ, привържениците на Клеомен и Исагор избягали в  Акропола, а народът ги обкръжил и обсаждал в продължение на два дни. На  третия ден демократите дали на Клеомен и на всички, които били с него,  свободен пропуск, след като Клеомен се предал въз основа на специално  договорно споразумение и повикал обратно Клистен и другите изгнаници.  (4) След като градският демос взел властта, Клистен станал негов водач  и изразител на неговата воля. В същност Алкмеонидите били главните  виновници за прогонването на тираните и те възглавявали във висша  степен политическата борба срещу тиранията. (5) Още преди Алкмеонидите  обаче се опитал да се бори против тиранията Кедон и затова в негова  чест в песните, които се пеели във време на пировете, се казвало:

21 (1). По изложените по-горе причини народът имал доверие в Клистен, а  той, като застанал начело на градския демос, на четвъртата година след  свалянето на тиранията от власт по времето на архонта Исагор устроил  държавата по следния начин: (2) Преди всичко той разделил всички на 10  фили вместо предишните 4, понеже искал да ги смеси, та по този начин  повече хора да се ползват от граждански права. Оттам води началото си и  поговорката: „Не закачай филите!“ Тя се употребява и по отношение на  онези, които искали да издирят родословието и произхода на гражданите.  (3) След това той установил съвет на петстотин души вместо предишните  четиристотин, по 50 души от всяка фила, а дотогава били по сто от всяка  фила. Той не разделил гражданите на 12 фили, за да не трябва да ги дели  въз основа на съществуващите от по-рано вече третини (тритии), а те  именно били дванадесет на брой и се съдържали в четирите фили, като в  такъв случай не би се постигнало смесването на народа. (4) Клистен  разделил страната на 30 части по деми(малки окилии), като взел десет  деми около града, десет от крайбрежието и десет от вътрешността на  страната. Тези части той нарекъл третини и ги разделил с жребие по три  на всяка фила, та по този начин в състава на всяка да влизат части от  всички тези области на Атика. По-нататък той заставил жителите на  отделните деми да се смятат за демоти, за да не би хората да издават  новите граждани, като ги назовават не с бащините им имена, а да ги  назовават по имената на демите. Ето защо и атиняните се наричат по  имената на демите. (5) Клистен учредил и демарсите, които имали същите  функции, каквито имали предишните навкрари, тъй като той учредил и  образувал демите на мястото на навкрариите.
Едни от демите той нарекъл по мястото, където се намирали, а други — по  имената на техните основатели, тъй като не всички деми били свързани по  име с местата, където се намирали. (6) На всекиго Клистен предоставил  да пази родовете, фратриите и жреческите длъжности тъй, както това му  било завещано от неговите деди, а на филите той дал имена в качеството  им на епоними, като от сто предварително набелязани архегети той взел  десет, чиито имена била изрекла Пития.
22 (1). След тези промени държавният строй станал много по-демократичен  от онзи по времето на Солон. Станало именно така, че тиранията  обезсилила законите на Солон вследствие на това, че те не се прилагали,  а Клистен издал други, нови закони, като имал пред вид интересите на  народа. Между тях бил и законът за остракизма. (2) И така преди всичко  на петата година след учредяването на този закон, във времето на  архонта Хермокреонт, бил установен текстът на клетвата на съвета на  петстотинте, така както я полагат и до днес членовете на съвета. След  това започнали да избират стратезите по фили, и то по един от всяка  фила, а главнокомандуващ на цялата войска бил полемархът. (3) На  двадесетата година, след като атиняните победили в битката при Маратон,  във времето на архонта Фенип, и се били изминали две години от времето  на тази победа, а народът съзнавал вече своята сила, тогава, чак бил  приложен законът на остракизма, който бил установен от подозрителност  спрямо силните и влиятелни личности, тъй като и Пизистрат от водач на  народа и стратег станал тиранин. (4) Пръв бил остракизиран един от  неговите сродници, а именно Хармовият син Хипарх от Колитейския дем,  главно заради когото и Клистен създал закона, тъй като желаел да го  прогони. Работата била там, че ятиняните, прилагайки присъщата на  демокрацията снизходителност, позволили на онези приятели на тираните,  които не били взели участие в техните престъпления по време на смут, да  живеят в града. А техен водач й покровител бил именно Хипарх. (5) Още  следната година обаче, във времето на архонта Телезин(487-486 г. пр. н.  е.), за пръв път след тиранията били избрани чрез бобово жребие по фили  деветте архонти измежду петстотин души, избрани предварително от  демотите, докато всички предишни архонти се избирали чрез гласуване.  Тогава бил остракизиран и Хипократовият син Мегакъл от дема Алопека.  (6) Тъй три години поред били прогонвани приятелите на тираните чрез  остракизъм, заради които бил създаден този закон. След това обаче, на  четвъртата година, започнали да подлагат на остракизъм и всички  останали, които им се стрували твърде мощни и влиятелни. Като пръв от  хората, които нямали нищо общо с тираните, бил подложен на остракизъм  Арифроновият син Ксантип… (8) На четвъртата година след това, във  времето на архонта Хипсихид, пред вид на Ксерксовия поход атиняните  повикали обратно всички прогонени с остракизъм. Било постановено за в  бъдеще остракизираните да живеят отвъд линията Герест — Скилей, в  противен случай те да бъдат лишавани един път завинаги от гражданските  си права.