Откритието разкрива как астероидните въздействия формират планетата доста след действието им.

Пясъкът на Земята се образува непрекъснато поради постепенната ерозия на скални маси. Но на Марс яростните астероидни въздействия могат да имат съществено значение в образуването на нов пясък.

Ново проучване показва, че сферични частици стъкло, подложени на непрекъснат топлинен поток от въздействията съставя една четвърт от „марсианския“ пясък. Според ученият Брайъни Хорган и колегите му от Университета „Purdue“, проучването ни запознава с това как астероидните влияния допринасят за формообразуването на червената планета доста време след проявените сблъсъци, тъй като разнасянето на песъчинки благодарение на вятъра оформя пейзажа на Марс. Екипът презентира своите резултати на 18-ти август на 85-тото издание на Ежегодната конференция на Метеоритното общество в Глазгоу, Шотландия. 

Използвайки данните на космическата станция, движеща се по орбита около Марс, Хорган и колегите му проучват различни дължини на вълните от спектъра на видимата и инфрачервената светлина на повърхността на планетата, за да определят състава на минерални вещества в „марсианския“ пясък.  Екипът открива наличие на стъкло по цялата планета, по-специално при по-големите географски ширини. 

Обяснението за всичкото това стъкло се крие във вулканичната активност, за която знаем, че при изригвания произвежда стъкло, тъй като магмата се смесва с вода. Но изследователите отбелязват, че в най-богатата на стъкло част на Марс, в северните равнини на планетата, неочаквано липсват вулкани. Това ни кара да изключим вулканичните изригвания като оправдана причина в тези конкретни райони. Вместо това бихме предположили далеч по-страшни събития, като астероидни влияния, които може би са замесени. 

Според неучастващия в проучването учен Стивън Годерис, който е гео-химик от Брюкселския Университет „Vrije“ в Белгия, това звучи като доста правдоподобен аргумент.
„Често Марс е асоциирана като вулканичната планета. Но също така присъства елемент на силно влияние, който често остава пренебрегван.
Когато астероид, движещ се с няколко километра в секунда, се сблъска във вулканична планета като Марс, енергията на сблъсъка топи най-близко разположените скали и ги изхвърля към небето. Тези разтопени частици се раздробяват, придобивайки формата на шрапнел, и образуват песъчинки – парченца, които грубо казано имат сферична форма. Тези частички от стъкло – наречени въздействащи шрапнели – в крайна сметка се връщат обратно на планетата под формата на дъжд. 

Хорган и неговите колеги са сметнали, че за последните 3 милиарда години е доста правдоподобно астероидните влияния да могат да покрият повърхността на цялата планета с цял слой от такива шрапнелни парченца, който да бъде с дебелина около половин метър. Всичкият този материал е прибавен благодарение на пясъка на червената планета, който се получава при нормалния процес на ерозията. „Тези въздействия подпомагат непрекъснатото снабдяване с пясък на повърхността във времето“.

Учените биха имали възможността за анализиране на „марсианския“ пясък в бъдеще. Марсоходът на НАСА понастоящем съхранява проби на „марсиански“ пясък и скали за крайното си връщате на Земята. Хорган казва, че това е доста вълнуващо. „Данните за всичко това се крият в пясъка.“ 

Превод: Марина Обретенова

Източник: Asteroid impacts might have created some of Mars’ sand | Science News

Направи дарение на училище!